Автор: Ivan_A
Дата: 10-10-09 19:54
В друга тема пуснах този линк:
http://visualsciencelab.blogspot.com/
Писах, че ме мързи. Мързи ме, но написаното ми се струва интересно. Вече няколко дни. Преведох го - колкото мога, дори да не са съвсвм точни някои изрази, смисълът е точно предаден. Ето и текста:
"Up In Smoke. Burn The Past.
Тази година размишлявах доста относно накъде се е насочила фотографията и защо. Отначало разглеждах промените като стряскащи и негативни. Сега разбирам стремежа към промяна, който се появява с нова, жизнена култура. Разбирам го, което, разбира се, не означава, че трябва да го харесвам.
Добре е да осъзнаеш какво се случва, за да можеш да планираш бъдещето си, но най-добре е да разбереш какво ВЕЧЕ се е променило, за да можеш да преживееш днес.
Свидетели сме на смъртта на отпечатъка в търговските/рекламните/ медии. Списанията отстъпват пред уебсайтове. Вестниците – пред блогове и новинарски сайтове. Дори същината на рекламата ясно се пренасочва към видео, телевизия и реклама в мрежата.
В някои области преходът е постепенен, но в повечето набират момент/мощ/ до достигане на повратна точка и тогава промяната изглежда внезапна и болезнена – и независимо, че атмосферата се е „изпълвала с газове”с всеки изминал ден, ние сме изненадани от „експлозията”.
Ето кое приковава фотографите в миналото. Повечето от нас са израстнали по време, когато отпечатаното копие бе във възход и ние се научихме да ползваме средства за постигане на най-високи изисквания за качество. ... Имахме нужда и от най-финия детайл, който камерите бяха способни да дадат, за да задоволим изискванията за висококачествен печат. ...
През 1980-90-те години производителите на хартия осигуриха хартии за офсетов печат, обезпечаващи детайл и дълбочина на изображението. Нуждаехме се от нашите HASSELBLAD-и! И не случайно мегапикселите се превърнаха в ”свещен Граал”.
Но през последните 36 месеца изчезнаха 35% от списанията на пазара, а тези от оставащите, с най-висококачествен печат, вероятно ще изчезнат.
Когато една медия залязва, друга изгрява. Сега имаме МРЕЖАТА. Голям файл се измерва не в инчове и линии на мм, а в пиксели и от съображения за пренос, малкият размер е безапелационно изискване. АКО победи логиката, ще наблюдаваме намаляне плътността на пикселите и подобряване на параметри на файловете, които ще ги направят по-добри за МРЕЖАТА. Едно нещо е сигурно – нуждата от все по-висока и по-висока резолюция отмира. С всяко умиращо списание, с всяка умираща бляскава брошура.
Говорих с експерти по търговски изложения, занимаващи се с изследване на тенденциите в използването на фотографията там – изложбените щандове бяха основен потребител на голямоформатни, качествени отпечатъци. .... с цена от окло 400-500$ всеки. Експертите твърдят – клиентите се оттеглят бързо от печатните изображения в полза на плазмените дисплеи.
И защо не – много по-удобно и евтино е. /............ /
Със сигурност нямате нужда от разделителната способност на 5DMk2 или Nikon D3X за да запълните който и да било 1080p екран. Нуждаете се от 2 до 4 МП.
Ако приемем, че пазарът се движи в тази посока, ако работата става все по-малко и заплащането все по-ниско, защо изобщо наливаме хиляди $$$ в ескалиращата „надпревара във въоражаването” при камерите?!
Твърде вероятно, оборудването, което имахме миналата година, ще работи добре и тази. Дори, може би, ще е повече от необходимото.
Някои ще споменат модната и продуктова фотография – с тях съм съгласен.
Но колко са тези от нас, занимаващи се този тип фотография, сравнени с тези, които правят фотография за WEB и печат с по-ниско качество?
Оборудването ни закотвя емоционални в минало, което НИКОГА няма да се върне. Дори, когато икономиката се възстанови, ние все пак ще сме изправени пред реалността – настъпилата промяна в медиите. Производството се е променило. Всичко се е променило в насока, имаща все по-малко и по-малко общо с миналото.
КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?????
Буда би казал – изгори миналото. Раздели се окончателно с навиците и премини към следващия етап. Съгласен съм с него. Когато се придържаме към стари привички, ние си пречим да осъзнаем и реагираме на това, което се случва около нас в момента.
Разпродадох всички Никон камери и обективи това лято. Предполагам, това е моят опит да скъсам с начина, по който практикувах фотография през миналата година, миналото десетилетие, миналия век.
Вие трябва да намерите Вашия път през този лабиринт, но бих Ви казал, че средствата, от които се нуждаете са любознателност и способността да не се обърквате от технологията – да се фокусирате върху съдържанието, а не върху аспектите на производството.
Ето и плана на Kirk Tuck Photography:
1. Фокусирай се върху това, в което съм силен – портретна фотография. Разбери, че камерата е по-маловажна от взаимодействието с модела и осветлението.
2. Да минимализирам инвестициите в техника, за да максимализирам творческия процес. Да осъзная, че оборудването ще продължи да е второстепенно, докато връзките и творческото мислене ще са основни.
3. Да разбера, че мулти-медията е новият IP/?/ и клиентите ще изискват единен доставчик на услугата. Да се обуча на звук и видео.
4. Да се превърна в истински минималист. Моето оборудване да става все по-леко, по-малко, по-бързо, по-евтино. Печалбата – в банковата ми сметка, а не за нова техника във фотографската чанта.
5. Да изгоря миналото така, че никога да не обяснявам, че „така го правихме някога”. Това е „смъртна целувка” по време, когато технологията за реклама става все по-нова и нова.
Известна е фразата на Ian Summers – „Развивай се или умри!”
Аз бих казал – не позволявай миналото да те закотвя към старите практики. Направи си собствена революция. Раздели се с обсебеността си от оборудването от миналия век.
ПОКАЖИ КОЛКО ОСТЪР Е ТВОЯТ УМЪТ, А НЕ ТВОЯТА КАМЕРА."
Може и на други да е интересно.
|
|