Автор: Ruth
Дата: 03-12-09 12:09
Аз родих 20 дни преди термина, щото тръгнаха да ми изтичат водите. Ама не се изляха, ами взеха да си църцорят от 5 сутринта и аз докато разбера, че това са ми водите, минаха 2-3 часа. Обаждам се на лекарката - тя вика, водите ше са, идвай. Пък секциото ми насрочено за след не знам си колко дни.
Отивам аз, съвсем неадаптирана към мисълта, че те днес баш ше се ражда и изобщо съзнанието ми е изключило. От шубе просто забравяш, че те е шубе, знаете как е. И аз така.
Клизмата няма да я разказвам.
Вкараха ме в предоперационна, ама тя си беше всъщност до магаретата. Слава богу нямаше ни една родилка до тях.
Сложиха ме да легна на една маса, легло ли беше, не го знам, бе няма значение. И се почна.
Драха ми ръцете с игли от спринцовки за поносимост към упойки. Забиха ми абокад. Дотук що-годе добре - по-голяма упойка от шубето няма, да знаете.
Почнаха да ме подготвят и по други места по тялото. Аз обаче имах някакви ранички и оная ми ти акушерка като взе един йод и като каза - праааас! Онемех. И ми вика - щипе ли? Да, казвам аз. Спокойно, отвръща ми - сега ще те мина и със спирт. (или обратното бше, не помня).
Обаче всичките тия процедури ги вършат с интервал от по 15 минути между тях. Над един час си отлежах на това легло. Бре, да мус е не види, ше ме почнат контракциите. А почнат ли ме контракциите, кой знае колко бързо ше протекат, може и да не сколасаме за операция. А аз не ща контракции! Операция искам!
Как да е, вкараха ме в операционната. Сложиха ми упойка. Получих две хипотонични кризи. Ад някакъв. По едно време на целия екип им се смениха физиономиите. Чак анестезиолога се хвърли да помага на опериращия екип. Викам си - край, детето нещо! А пък те взели, че не знам какво направили, ама много яко съм изкървила, разплискала се кръв доста. Дай повреме на операцията и втори абокад в другата ръка - храссс!, щото кръвното ми изобщо не го лови апарата.
После за болките няма да разказвам, за раздвижването в реанимацията - също, за въжето, вързано за другия край на леглото, за да мога да ставам от леглото - също ще спестя. И тъй нататък, и тъй нататък.
Желаещи да разкажат некоя друга казармена история има ли?
|
|