Казвам се Марияна Атанасова и съм от Пловдив, но благодарение на фотографията душата ми броди из Родопите — там, където тишината има глас, а светлината разказва истории.

Фотографията не избрах аз — тя избра мен преди повече от седем години и оттогава вървим заедно. Най-близки до сърцето ми са Пейзаж и Макро — голямото и малкото, безкраят и детайлът, които всъщност говорят на един и същ език. За мен фотографията е повече от изкуство — тя е състояние на съзнанието. Времето спира в онзи кратък миг, когато светлината се влюби в детайла, а в кадъра остава единствено уникалността и красотата на нещо, което никога повече няма да се повтори, светът за частица от секундата става съвършен, после изчезва.

Вярвам, че чрез фотографията не просто виждаме света, а го усещаме по-дълбоко и по-човешки. Тя ме научи да откривам светове, които преди са били невидими за мен, и да давам форма на вътрешния си стремеж към смисъл и изразяване. Фотографията нахрани онзи тих глад в мен — глад за красота, за истина, за нещо истинско в един шумен свят.
Фотографията е моят начин да открадна миг от времето и да го превърна във вечност.

Част съм от Фото Форум още от самото начало на моя път — време, в което тепърва се учех да държа фотоапарат, но вече имах жажда да виждам. Безсънните нощи, прекарани сред кадрите на други автори ме научиха да усещам преди да разбирам, да виждам преди да снимам, изградиха окото ми и ме поведоха към места и търсения, които днес наричам свои.

Вярвам в тихата сила на изображението. В онези снимки, които не крещят, не молят за внимание, а просто остават и шепнат съвършенство на онези, които умеят да слушат.