Разкажете ни накратко за себе си, какви са вашите работа и хобита?
Казвам се Станил Лазаров, роден съм в Добрич, но от доста години живея в Бургас. В момента ръководя едно арт кафе в Дома на писателя в центъра на града. Закупих си първия фотоапарат преди 3 години и се записах на курс във Photoschool с лектор Милен Добрев. Това преобърна живота ми и превърна фотографията в страст, която неудържимо се разпалва. Преминах през повечето от жанровете във фотографията докато си намеря мястото, за което съм безкрайно благодарен на Пламен Михайлов. След неговите упражнения съм буен почитател на черно-бялата улична фотография.
Какво е първото нещо, което ви привлече във фотографията?
Първото, което ме увлече, бе самото чувство. Някак си усещането на непозната до този момент самота, в която не си самотен. Моделираш инстинктите си и се себеопознаваш. Това е невероятно и ме държи в еуфория всеки път, когато грабна фотоапарата и изляза на лов за мигове.
Влияе ли по някакъв начин житейският ви опит на фотографиите, които заснемате?
Житейският ни опит определя и стимулира изборите, които правим. Фотографията е неизменна част от моя живот и заради това е повлияна от него.
Каква е техниката която използвате? Използвате ли софтуери за обработка?
Първият ми фотоапарат беше кропка на Nikon D3400, с който снимах до скоро. От около месец съм със Z5 на същата марка, с който се опознаваме още. За обработка на снимки използвам Photoshop.
Какво е по-важно за вас, настроението и историята зад образите или техническото съвършенство?
По-важно за мен е настроението, историята и емоцията, която носи една снимка. Това различава и отсява технически съвършените кадри. Душата ни комуникира с нас чрез емоцията, затова поставям знак „предимство“ пред техническото съвършенство.
Каква е вашата визия и отношение към фотографията?
Фотографията стана неразделна част от моя живот. Отношението ми към нея е много специално и когато сме заедно, ѝ се отдавам напълно. Наслаждавам се и търпеливо чакам докъде ще ме отведе това приключение.
Избирате ли всеки път специално местата, на които да снимате?
Има места, на които се връщам няколко пъти. В уличната фотография търсиш различна ситуация, различна сцена. Може би заради това нямам и любими места. Понякога една сянка може да направи мястото различно или кадъра уникален.
Кой е вашият любим фотографски жанр?
Уважавам всички фотографски жанрове, защото търся и намирам красивото във всеки един от тях, но уличната фотография е запълнила голяма част от фотографската ми памет. Там умът ми е спокоен, а сърцето на мястото, където иска да бъде.
Какъв е вашият съвет към начинаещите фотографи?
Гледайки качествена фотография, окото се възпитава и научава на самокритичност. На начинаещите фотографи препоръчвам да се доверяват на инстинктите си и да черпят вдъхновение от тях. Така се изгражда стил, който да бъде разпознаваем. Такъв съвет бих дал и на себе си.
