Разкажете ни накратко за себе си, какви са вашите работа и хобита?
Здравейте приятели, казвам се Симеон Кюркчийски, но рядко чувам името си пълно. Както между приятели така и тук съм sayman, но не simon, защото когато се регистрирах във ФФ през 2004 г. колегата Лютаков ме беше изпреварил
Работя в сферата на търговията и това ми харесва. Обичам да съм сред зеленина, в планината, обичам да пътувам със семейството си (и не харесвам 2020-та година). Харесва ми да свиря на китара, даже като хлапета имахме група, гаражна, нищо сериозно, но беше забавно. Пишехме си текстове, стържехме вместо да свирим и май повече пиехме отколкото да свирим. То и за това нищо не се получи.
И до ден днешен обичам да си почивам по този начин, да включа усилвателя и... Радвам се, че и сина ми залитна в тази насока, и че вече е далеч по-добър от мен.
Какво е първото нещо, което ви привлече във фотографията?
Беше толкова отдавна, че ще излъжа, ако кажа, че си спомням. Може би това, че съм създавал нещо, един миг, към който ще мога да се върна след години.
Реално флирта ми с фотографията започна доста отдавна, в края на 80-те. В училище имаше кръжок по фотография и аз се записах. Няколко месеца след това спечелих някакъв окръжен конкурс между няколко училища, но бях толкова малък, че нашите не ме пуснаха на следващото ниво, защото беше в далечен Пловдив, а и не било важно ... е, такъв е животът. С няколко приятели си направихме мини тъмна стая в едно мазе. Беше забавно, но съм се замислял, че не бих се върнал към този метод, особено след време, когато излезе цифровата фотография. Привърженик съм на новостите и смятам, че трябва да изстискваме максимума от всичко ново, за да може след него да дойде следващото ново. Това не означава, че не харесвам лентата, тъкмо обратното, все още я ползвам, а и не бих се разделил със старите си Zenit и Pentax ME-F.
Каква е техниката, която използавате? Използвате ли софтуери за обработка?
Дълго време се опитвах да намеря идеалната фотографска система, която не само да ползвам за всичко, но и да ми легне на сърцето. Е, това излезе невъзможна задача. Може би ако бях само спортен фотограф или само пейзажист щях да имам само една система, но не съм. Просто обичам фотографията, не определен жанр, обичам самата фотография, процеса на снимане, търсенето и мисленето преди да натиснеш спусъка, удовлетворението (или не) от крайния резултат. И така с времето минах през доста системи, но финално в шкафа ми останаха Pentax, Fuji и Sony. Утре може да са други, кой знае. Във всяка една от тях намирам нещо, което не мога да намеря при другите. За всяка една фотографска задача, знам коя да избера. Разбира се, рядко една камера може да се справи толкова добре като динамика или цвят на вкус и за това ползването на софтуер за обработка е почти неизбежно. Използвам Lightroom и Photoshop в зависимост от това, което искам да постигна като краен резултат.
Влияе ли по някакъв начин и житейският ви опит на фотографиите, които заснемате?
Със сигурност, защото обратното би означавало, че не се поучаваме от грешките си, че не се развиваме. Гледайки в днешно време снимките, които съм правил преди 20 години виждам грешки, които не бих допуснал сега. Надявам се и в снимките си от днес да виждам грешки след 20 години.
Неминуемо светогледа ни се променя ежедневно, а това зависи от много неща. Пътуваме повече, обкръжението ни се променя, начина на живот, модата, тенденциите, заливаме се с все повече информация, всичко в днешно време се променят много бързо, и най-важното е във всичко това да намерим себе си.
Какво е по-важно за вас - настроението и историята зад образите или техническото съвършенство?
Нито едното, нито другото и едновременно и двете.
Прозвуча объркано, но не е. Всички сме виждали снимките на Robert Capa от Нормандия. Най-известните от тях са с наистина много лошо качество, но когато гледаш такава фотография, качеството е нещо, на което не обръщаш никакво внимание, просто не го забелязваш, защото емоцията и историята зад кадъра, които те връхлитат са толкова силни, че подсъзнанието не търси нищо друго.
От друга страна можем да вземем за пример една снимка примерно на корица на някое модно списание. Там рядко има настроение и още по-рядко история, но в почти 100% има техническо съвършенство като светлина, динамика, цветове, острота. Това което искам да кажа е, че историята или техническо съвършенство зависят отново от това, което се търси като краен ефект.
Разбира се добре е когато ги мима и двете, но това далеч не е задължително и по никакъв начин не трябва да е някакво правило във фотографията.
Избирате ли всеки път специално местата, на които да снимате?
Отново всичко зависи от това какво съм решил да снимам. Ако става въпрос за street няма смисъл да избираш, защото при тази фотография можеш да направиш добър кадър навсякъде, но тук вече трябва да има история или емоция или поне добра и ефектна светлина.
Ако обаче имам идея за нещо по-шантаво, арт или както му казват – концептуално, то нещата вече са съвсем различни. Всичко трябва са се премисли много добре, не само място, но и дрехи, съчетание на цветове, заден фон, аксесоари, поза и естествено светлина.
Кой е вашият любим фотографски жанр?
Снимал съм доста неща, някои от тях само съм пробвал и просто не са ме грабнали. Примерно и до ден днешен непрекъснато чувам „Добре де, защо не започнеш да изкарваш пари от това хоби, снимай сватби, събития …“. Благодаря, но не. Пробвах преди около 10 години, но много бързо преосмислих нещата и приключих. Това което ме побъркваше е след поредната сватба да преглеждам, избирам и с дни да обработвам стотици кадри. Не е моето.
Исках някак, ако може само да снимам, но да не вися по цели нощи пред компютъра. Осъзнах, че за да си добър в това трябва да обичаш еднакво и двата процеса, а аз обичах само единия.
С течение на времето започнах да снимам предимно street и в последно време се опитвам, когато имам време, да реализирам някакви по-шантави проекти, които не знам как точно да определя жанрово, май е нещо като концептуална, макар да не харесвам много самото име.
Какъв е вашият съвет към начинаещите фотографи?
Често казват, че начинаещите трябва да гледат много и то качествена фотография, за да формират светоглед и само така могат да станат истински добри. Мислил съм върху този съвет и в някаква степен съм съгласен. Какво да кажем обаче, за онези силни имена във фотографията от преди години, които не са имали този шанс да имат достъп до всичката информация, която имаме сега. В много голяма степен те не са били повлияни и са останали в историята, защото са били себе си.
С две думи – няма правилен начин и за това съветът ми е просто да не спират да се забавляват.
… и най-важното е истински да обичат фотографията, защото няма начин, ако влагаш цялото си сърце и душа, да не ти се получи.
