Раздел 7. Видове камери, 3 CCD технология


В един хубав слънчев ден, а може и в някой дъждовен, влизате в магазина след като вече сте обмислили решението да си вземете видео камера. Също така може вече да имате такава и да сте решили да минете на по-високо ниво или пък по-нов модел. Ако сте истински „новобранец” може и да се учудите от разнообразието в предлаганите марки и разновидности. Ако магазина, в който сте влезли е Техномаркет „Европа”, то спокойно може да се допитате до консултантите, които се намират на щанда и те да ви насочат към някой модел, в зависимост от вашите предпочитания. Разбира се, можете да влезете в магазина подготвен със знания и идеи и сам да изберете камерата, която ви харесва. Ще се опитам в няколко реда да ви кажа по няколко думи за различните типове и модели камери, като оставя на вас да преценявате от тук нататък.

В момента на пазара има два основни типа камери: аналогови и дигитални.
Самсунг е марката, която произвежда в момента камери и от двата типа. Да започнем с аналоговите камери. Това са камери, които работят по системата Hi8 и са аналог на системата SVHS или с по-прости думи казано, това е система, която прави най висококачествения аналогов запис. Защо такава камера? Защото това е най-евтиния и достъпен начин да имате качествен спомен. Най-евтината няма външен дисплей и трябва да се замислите, дали да не дадете малко повече, но да имате модел, който има такъв, защото е голямо удобство. Предимствата на системата са, както споменах, ниската цена и също така, ако се запалите да правите монтаж на компютър има достатъчно евтини кепчъри (карта, която дигитализира изображението). Недостатък е, че при всеки презапис на заснетия материал се губи от качеството, както и че на една касетка не е желателно да правите повече от 5 записа. Самите камери имат също толкова екстри, колкото и дигиталните от такъв клас.
При дигиталните камери също може да направим едно разделение. Разделяме ги на едночипови и на тричипови. Преди да демонстрирам моделите в момента, може би трябва да обясня каква е разликата между тези две системи.
Ще се съглася, че една камера система 3 CCD е по-скъпа от камера с едно CCD. Но един телевизор тип плазма, също е по-скъп от обикновен тръбен телевизор. Обаче забелязали ли сте колко по-качествено и с наситени цветове изображение дава плазмения телевизор? Това е един много достъпен пример, защото лесно може да видите в магазина и двата телевизора. Ще се опитам все пак да обясня принципа на действие на двете системи, за да се убедите, че това не е търговски и рекламен трик.
Като за начало какво е CCD елемента. Това, образно казано, е електронният филм - нещото, върху което обектива проектира изображение и то се превръща в информация, която се записва после на магнитен носител (в случая видео касетката).

Стандартното CCD се състои от подредени в решетка фото диоди, чувствителни към светлина.
Върху тях има разположена мозайка в строго определен ред от филтрите на основните цветове – червен, зелен и син. В комбинация помежду си тези цветове създават всички останали цветове, а трите заедно смесени правят бяла светлина. Върху мозайката има микролещи с цел подобряване качеството и остротата на изображението.

Може би веднага се забелязва, че зелените филтърчета са два пъти повече от сините и червените. Това е, защото човешкото око има по-голяма чувствителност към зеления и съседните му на него спектри. Общо сумарно, ако погледнем имаме 25% червени, 25% сини и 50% зелени елемента. За да станат всеки по 100% се налага софтуерно да се създадат допълнителните елементи с цел да имаме вярна картинка. Това става посредством обмяна на информация межди съседните полета. Разбира се, има голяма доза риск върху червено или синьо поле да попадне зелена светлина и тя няма да бъде възприета. И по този начин да се загуби част от истинската информация за цвета. Е, софтуерите вече са достатъчно съвършени, за да не допускат такива фрапиращи грешки. При 3 CCD системата нещата стоят малко по-различно.

Както се вижда има система, която разделя светлината на трите основни цвята и ги изпраща към три отделни CCD сензора всеки, от които чувствителен към определен цвят. Загубата на светлина и информация за цвета е сведена до нула, защото имам е по 100% пиксели за всеки цвят и не се налага специален софтуер да измисля липсващите звена както при едночиповата система.

В резултат на това, получавате по-наситени и верни цветове, по-качествена детайлност на изображението и разбира се по-добра чувствителност (дори и при по-малко светлина имате забележителни резултати).

Ще приложа още един пример, който допълнително обяснява от къде идва по-доброто качество на 3CCD системата.

Загубата на светлина и цвят идва най-вече от отразената светлина от пикселите, които са нечувствителни към друг спектър освен своя.

Друга важна екстра в камерите е наличието на стабилизатор на изображението. Бива два вида: оптичен и електронен. Начинът на действие на електронното стабилизиране е следният: CCD сензорът намалява сниманото изображение и по този начин позволява на това по-малко изображение да се движи в границите на сензора, подобно на малък правоъгълник в по-голям. Тоест, компютъра следи за отклонението на снопа лъчи спрямо сензора и премества цялото изображение в неговите граници, като по този начин намалява или напълно тушира треперенето на ръката.

При оптичния стабилизатор имаме стабилизиране на образа от ново поколение. Принципът му на действие е следния: има подвижен оптичен елемент (леща), която се движи нагоре надолу и наляво надясно, в зависимост от получената информация за отклонението на снопа светлина. Информацията се получава от два сензора, които непрекъснато измерват дали има промяна спрямо оптичната ос и подават сигнали за корекция на подвижния елемент. При потрепване на ръката, изображението върху сензора става не рязко и сензорите точно това отчитат и започват да компенсират, докато получат рязко изображение. Нито един от двата стабилизатора не ви гарантира обаче добра картина, ако снимате докато тичате или пък сте в кола, която е на офроуд състезание, те са направени да поддържат хубава картина, като обират треперенето на ръката, с която държите камерата.

Разликата между двата начина в малко цифри: корекции за секунда при електронния стабилизатор – 60, при оптичния 480. ефективно използвани пиксели на матрицата при електронен – 50 до 60% (от тук по-ниското качество), при оптичен – над 90%. От тук сумарно получаваме по-добро предаване на цветове, детайли, светлина при оптично стабилизиране, поради по-малкото разсейване на постъпващата светлина. В заключение мога да добавя, че единствено камерите на Panasonic имат оптичен стабилизатор и при видео заснемане и при използвана на камерата в режим фотоапарат. Ето щях да забравя. При повечето модели дигитални камери, освен видео, можем да запазим спомените си и на снимки. Именно за това са количеството мега пиксели изписани на камерата. те показват снимка с какво качество може да направите. Разбира се, понякога това е малък компромис, защото това основно е видео камера, а не фотоапарат и липсват някои от опциите на фотоапарата.

При Samsung има модели, в които са комбинирани успешно двете системи - качествена видео камера и качествен дигитален фотоапарат. Например модела SC-D 6050, при който разполагаме с 10х варио за видео камерата и с 3х за фотоапарата, 2.5 инчов външен дисплей. Светкавица и възможност за 4 мега пикселова снимка. Ръчни настройки, както за видео сектора така и за фотото. И най важното, снимките се записват на отделна карта, а не на лентата на касетката. При другите модели Samsung и Panasonic, които нямат такова разделение, снимките също се записват на отделна карта. Е, има някои изключения за по-евтините модели, където тази екстра не съществува и снимките се записват на касетката.