Казвам се Албена Андреева. Ежедневната ми работа няма нищо общо с никое изкуство. Освен на цифрите. Работя във финансов отдел на голяма чуждестранна компания. Снимам откакто се помня. Но снимките, които правех бяха с една единствена цел – да запечатват вида на посетените места, както и любими хора.
Преди 4 години трябваше много да пътувам и да снимам събития от личен характер в закрити помещения. Тогава реших да си купя нова камера, както и подходящ обектив. Гледайки ревюта на обективи тип „all in one” случайно попаднах на снимки с улична фотография. Тогава за първи път започнах да се интересувам от фотографията като изкуство. Усетих че това може да се превърне в предизвикателство за мен, което да ме изкара от ежедневната рутина. Най-много снимах когато пътувах. В началото не търсех нищо особено и нямах конкретни намерения. Но с времето започнах да обръщам много повече внимание на нещата около мен. Да търся различното и неочакваното.
Усета ми към точни науки може би ме кара да улавям повече геометричната и графична част на улицата. Обичам да снимам съвременния живот. Както в модерния град, така и в малките стари европейски градове с тесни улички. Изпуснах много кадри, докато се науча че трябва бързина и решителност за да уловя това, което грабва окото ми. Харесвам също пейзажната, портретна и абстрактна фотография. Снимам с Nikon D750 и Fujifilm X100V.
На начинаещите фотографи бих дала съвет като за начало да излязат на улицата и да имат смелостта да снимат. За този вид фотография не са необходими нито скъпа техника, нито специални умения. Улицата е мястото, където могат да се уловят интересни ситуации, контрасти, емоции и хора на границата между тъмнината и светлината.
