Първият редактор за Новата 2018 година е Далибор Толевски - Dalibor.
Той е роден през 1985 г. в Република Македония. Първите му творчески импулси се проявяват чрез рисуването, вдъхновен от красотата на жените. Годината, през която започва да се занимава с фотография е 2004 г. увлечен да улавя красотата на човешката природа и житейските обстоятелства.
В момента живее и работи в Чикаго, САЩ като портретен и моден фотограф -
http://www.dalibortolevski.com/ Разкажете ни накратко за себе си, какви са вашите работа и хобита?
Бих се нарекъл перфекционалист, въпреки че знам, че никога няма да достигна съвършенство, знаейки колко критичен съм къмсебе си. Обичам простите неща и вярвам, че простотата до съвършенство е най-трудна за постигане.
За първи път се докоснах до изкуството, когато бях много малък, мисля че беше в предучилищната. Обичах да рисувам, като най-често рисувах портрети. Прекарвах часове в рисуване, по тази начин сякаш медитирах. Когато се записах в университета, се запознах с един от най-известните фотографи по това време в Македония, който ме запали по фотографията. Исках да проверя дали мога да уловя с камерата, същите картини, които имах в главата си. Това беше през 2004 година. Започнах да правя снимки всеки ден и така се влюбих във фотографията.
По-сериозно започнах да се занимавам, когато се сдобих с първият си DSLR през 2009 г. През 2011 г. се преместих в Щатите, като прекарах години в учене и експериментиране с фотографията. През повечето време ме наемаха за модни или рекламни поръчки, както и за портретна фотография. През последните няколко години работя с повечето от модните агенции в Чикаго, някои от които са най-добрите в света като Ford Models и Wilhelmina.
Какво е първото нещо, което ви привлече във фотографията?
Хората. Обичам да снимам хора, те са най-голямото ми вдъхновение. Всеки човек има своята история, емоция, добро или лошо, своята вътрешна борба, които могат да бъдат уловени от камерата чрез очите или изражението. Това изражение варира и може да бъде различно през целия живот на човек, намирам това за завладяващо. Моята работа говори много повече за хората, които снимам, отколкото за мен самия.
Влияе ли по някакъв начин и житейският ви опит на фотографиите, които заснемате?
Абсолютно. Колкото по-възрастен ставам, толкова повече опит натрупвам и осъзнавам колко много животът може да предложи и как ние се променяме с времето. Обичам да документирам тази промяна.
Каква е техниката която използвате? Използвате ли софтуери за обработка?
За фото сесии, където има много движение, използвам Canon. Когато искам да заснема кратък филм или просто съм се вдъхновил и снимам за удоволствие, използвам Voigtlander. А когато работя по проекти или искам да постигна най-добрия резултат, предпочитам среден формат камери, затова използвам Hasselblad. Използвам и софтуери за обработка – Capture one и Phocus за суровите изображения и Photoshop за пост-обработка.
Какво е по-важно за вас, настроението и историята зад образите или техническото съвършенство?
Много съм критичен към себе си и се опитвам всичко да е перфектно, но винаги се опитвам да покажа характера на човека, който снимам, както и да уловя част от душата му в снимката.
Каква е вашата визия и отношение към фотографията?
Доста съм старомоден и не съм голям фен на новата модерна фотография. Мисля че с дигиталната ера качеството намалява и посоката, в която се е насочило, не ми харесва особено. Имам чувството, че вече не е толкова важно да постигнеш съвършенство, както е било преди 5-6 десетилетия, а е по-важно да имаш противоречива история с добра композиция. Много е трудно да се намери фотограф, който би отделил часове, дори дни, за да постигне перфектния кадър, като известния Хенри-Картиер-Бресон или снимките на Джорджия Окиф на Алфрет Стиглит. Може и да греша, но така се чувствам за днешната фотография.
Избирате ли всеки път специално местата, на които да снимате?
Ако е рекламен или моден проект – да. Трябва да планирам фото сесията предварително, да имам ясна концепция и да съм избрал правилното място. Ако снимам за себе си, локацията не е най-важното, а отделям време да обсъдя с моделите работата си и след това снимаме на произволни места или в студио.
Кой е вашият любим фотографски жанр?
Портрети определено!
Какъв е вашият съвет към начинаещите фотографи?
Бъдете търпеливи, не се става добър фотограф за една вечер, изисква се години опит. Четете много. Купувайте си книгите на големите фотографи и анализирайте работата им. Бих предложим да започнете с изучаването на историята на изкуството. Започнете от началото и така ще се озовете в света на изкуството, с което е от огромно значение да сте запознати за посоката,в която сте се насочили. След това го погледнете от фотографска гледна точка. Избягвайте да гледате средно добри фотографии, могат наистина да ви объркат. Оставете критиците да ви критикуват, вас и работата ви, по този начин можете да постигнете много във фотографията. Очите на другите виждат различно от нас и в много случаи виждат къде сме направили грешка, преди ние да го установим. Не си позволявайте да си мислите, че сте добри, а бъде критични към себе си.