Подбалканския път, 13 юни. Предната нощ е имало катастрофа и от останалия по него мазут, пътят е хлъзгав като стъкло, намазано с масло. Дори хората не могат да се удържат на краката си без да се пързалят. Защо никой не е обезопасил този път убиец от КАТ не можаха да обяснят. Този шофьор се е тряснал почти челно в камион с бетон. Камионът къса мантинелата и пада в една урва, но шофьорът му е жив. Човекът на снимката, който се казва Тодор, е спасен от въздушната възглавница, но кракът му е заклещен. След близо час рязане на колата с механични метални ножици, Тодор крещи от болка и се моли: "Оставете ми крака, не ми взимайте крака" Струи кръв изплискаха като гейзер, когато накрая беше освободен от металното менгеме на колата. Тодор ще се оправи, а няколко часа по-късно и пътят беше опесъчен.