Автор: plynii
Дата: 04-06-18 20:42
"...Може би Петър Дочев е най-невинният български художник и не е справедливо да се захващам с него, когато с много повече основание бих могъл да поставя в тази тухлена категория партийно-търговското изкуство, което в последните години създава моят някогашен приятел Светлин Русев. Неговите картини със сюжети на трудова тематика, като „Краят на работния ден“ или „Металург“, ми изглеждат като помпозна демонстрация на непростимо елементаризирана натура. Излишно е да казвам, че Светлин Русев е талантлив художник, който сякаш е решил да изневери на таланта си и рисува според нуждите на първите страници на вестниците. Какво иска да каже Светлин Русев с тия картини? Изглежда, същото, което Тома Върбанов казва със своята картина „Трима“, което Петър Дочев казва с картината си „Атомен реактор“, което Мария Недкова казва с яйцеподобните изрази на своите образи и т.н. Найден Петков също е нарисувал „Монтажник“, разбира се, с други дрехи и друго лице, но тук стигаме до варианта на Карл Андре, че тухлите могат да бъдат керемиденочервени или бежови. В случая бежовият „Монтажник“ е същата изобразителна безсмислица като керемиденочервения му събрат на Петър Дочев. От натуралистична гледна точка тухлите превъзхождат образите, нарисувани от българските художници, с това, че са по-честни. Човек трудно би казал, че тухлите са щастливи, докато трудовото щастие просто блика от лицата и очите на някои от нарисуваните българи...
...Наивници в, общо взето, тънещия в щастливо невежество Запад смятат, че просто талантите по руската земя са се свършили. Други пък мислят, че там има някаква временна аномалия, но че с годините нещата ще се оправят. Обясненията, които дават оптимистите в Москва или София, са, че това е преходният период, който изисквал подобни жертвоприношения.
И само малцина разбират пълната, абсолютната несъвместимост между партия и изкуство, партия и култура. Това е войната между огъня и водата. Когато партията тържествува, няма изкуство. Когато изкуството тържествува, няма партия..."
Георги Марков, Нови задочни репортажи
|
|