Автор: batsali
Дата: 28-04-16 22:43
Нека не изпадаме в магически умиления. Винила, филма, механичните часовници не са някаква невероятна технология, след която е дошло само лошо. Всяко нещо си има чар и той е видим за очарованите. Аз снимам 99% на филм. Все повече минавам към среден формат и ми се въртят планове да си сглобя машинка за голям формат. Ако трябваше да искам цифра за вършене на подобна работа, не ми мърда разпродаване на цялата покъщнина, да не говорим, че големия формат не може да се наподоби с какъвто и да е фотошоп и цифрова камера. Две неща във всеки подобен спор само не мога да проумея. Първо, защо на много хора тона им е такъв, сякаш смятат, че филма трябва да бъде загърбен или поне да не му се помага да съществува занапред? Второ, защо някои третират хобито/изкуството/занаята като някаква надпревара кой ще направи най-много снимки за най-малко време, най-малко пари и с най-малко усилия? Това снимането не е някакво промишлено начинание. Да, не мога да снимам по 2000 снимки дневно на филм. Защо бих искал да мога? Иска ми се да имам и хубава цифрова камера, но с бюджета, който съм си отделил за хобито, не мога да си позволя да имам филмова техника и цифрова. На цената на голям черен DSLR и един обектив, мога да се ширя на няколко тела, формата и 10тина доста солидни стъкла. За мене повече си струва да снимам на филм и откъм финанси, и откъм кеф.
Филма и цифрата имат определен набор от плюсове и минуси, които ги правят различни, а не стъпала от еволюция в незнайна посока. Защо трябва да се борим за по-малък набор от инструменти във фотографията?
|
|