Автор: Alsand
Дата: 24-04-14 11:25
allyx, Не съм съгласен с това. Просто логиката е съвсем различна. Всеки вид очи са такива, каквито да са подходящи за съответния вид. Зрението на орлите и соколите е много по-добро от човешкото, макар и човекът да се е появил по-късно. Всеки е получил точно това, което му е нужно за да живее. Това, ако не е интелигентен дизайн, здраве му кажи. Също така има и още нещо, което представлява доста сериозно предизвикателство към идеята на Дарвин, който между другото не е имал понятие нито от ДНК, нито от строеж на клетката. Копвам ти го тук:
През последните години в тази област молекулярната биология направи интересни открития. От многото примери ще разгледаме два: цитохром С и хомологични органи.
Първо ще дадем кратко описание на протеините. Протеините представляват най-важните молекули, от които се състоят растенията и животните; при животните те съставят както мускулите, очите и мозъка им, така също и червата и кръвта им. Тези протеинови молекули са построени от по-малки частици - аминокиселините. В природата има двадесет различни вида аминокиселини, които са свързани една с друга в дълга, нагъната верига и заедно образуват протеиновата молекула. Можем да я сравним със страница с букви. Страницата може да съдържа 500 или 2000 букви, но между тях има само 30 различни (т.е от А до Я). По същия начин една протеинова молекула може да съдържа десетки или хиляди аминокиселини, но само от 20 различни вида.
Цитохром С
Протеинът, необходим за дишането, се нарича цитохром С. Той се намира в клетките на всички растения и животни. Цитохром С се състои приблизително от 100 аминокиселини, като учените знаят с точност колко често и на кое място се намира всеки вид аминокиселина.
Оказва се, че при различните групи животни разликата в подреждането на аминокиселините е съвсем минимална. Така например, ако сравним цитохром С на коня и на кучето (два бозайника), разликата в подреждането на аминокиселините е само 6 %. Същата тази разлика между коня и костенурката (две гръбначни животни) е 11 %, а тази между коня и плодната муха (две животни) е 22 %. Така че, разликата между аминокиселините в молекулите на цитохром С нараства с увеличаване разликата между отделните групи животни.
Тук възниква един интересен момент. Когато сравняваме цитохром С на примитивните бактерии с други организми, установяваме следните разлики:
На бактерия с човек или бозайник (маймуна, кон, заек) 65 %
На бактерия с птица (гълъб, пиле, пингвин) 65 %
На бактерия с влечуго (костенурка, змия) 65%
На бактерия с различни видове риби 65%
На бактерия с различни растения 65%
Всички тези отклонения са с една и съща стойност. С други думи, разстоянието между бактерията и всички други организми е едно и също. Въпреки всичките огромни, фантастични разлики между многоклетъчните организми, няма нито един вид, който да послужи като преходна форма от бактерията към многоклетъчното. Не може да се каже, дали рибата или жабата е по-близо до бактерията, отколкото до бозайника и за това е по-примитивна.
Това говори, че еволюция през риби, земноводни и влечуги, т.е. възходяща линия на развитие от примитивни към по-сложни форми, не съществува.
Нека да илюстрираме това с още един пример. Когато сравняваме различни земни гръбначни като земноводните, влечугите, птиците, двуутробните и бозайниците, с неземните гръбначни като рибите, то всички други групи отстоят на еднакво разстояние:
На риба (шаран) със земноводно (голяма жаба) 13 %
На риба (шаран) с влечуго (костенурка) 13 %
На риба (шаран) с птица (кокошка) 13 %
На риба (шаран) с двуутробно (кенгору) 13 %
На риба (шаран) с бозайник (заек, кон) 13 %
Същото се отнася и до разликите между бозайниците и небозайниците, като влечугите. Всички бозайници отстоят еднакво от всички влечуги. Между влечуги и бозайници няма преходни форми. Това се отнася и до подгрупите в групата бозайници и т.н.
Трябва да се отбележи, че според еволюционистите, групата на „примитивните” риби с бял дроб през последните 350 милиона години не е претърпяла никаква еволюция, докато останалите животни са еволюирали. И въпреки това рибите с бял дроб отстоят на същото разстояние от всички останали групи, както всички „съвременни” риби.
Интересно е също и това, че в еволюцията на видовете особено важна е и скоростта на размножаване, тъй като мутации може да има само тогава, когато те са онаследени от новото поколение. Колкото повече поколения има, толкова по-бързо един вид може да се промени. Но въпреки че мишката се размножава около сто пъти по-бързо от слона, то и двете животни отстоят на еднакво разстояние от всеки небозайник.
|
|
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
Ще потърся самият автор, беше един учен, не е българин.
![[smitten]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smitten.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram