Автор: mihalo
Дата: 21-01-14 03:01
Не съм сигурен, че разбирам въпроса ти правилно. “Едрозърнеста фотохартия” всъщност няма. Условно, има едрозърнест филм. Фотохартията е с много ниска светлочувствителност, обикновено 4-6 ISO и съответно с много дребно зърно, при това на относително много голяма площ . Ако имаш предвид “ефект, наподобяващ релефна хартия” приемем, че така формулиран, въпросът ти се отнася и към мен. Забелязвам риториторичния му контекст и можех да го подмина, но пък ми се ще да съм полезен, ако мога. Ще систематизирам за по-прегледно:
1. Всеки има индивидуален вкус, формиран на базата на собственото му познание, опит и (извинете всички) предразсъдъци. От това следва, че и никой не трябва да налага на други собствената си естетика. Аз не понасям борш, грах, недопечено пилешко, Ван Гог и тракийски хора (ударението е на “а”).
2. Фотографията от самото си раждане е взаимствала от живописта, приложните и други изкуства. Това е нейна присъща черта и донякъде определя същността и.
3. Изкуството е търсене, експеримент, внушение, чувство, сантимент, риск дори, зависещи и от обекта и от субекта. Техниката, детайла, изпълнението са въпрос на занаят. Изкуството не може без занаят, но занаятът не е онова, което наричаме изкуство.
4. Импресионизъм, поантилизъм, сюрреализъм, хиперреализъм, графика, кубизъм.... Акварел, въглен, пастел... Чиароскуро, сфумато... Фтографията, поради своята същност, взаимства и интегрира в себе си тези течения и техники.
5. Тук говорим за ДЕФЕКТНИ кадри и възможноста да им придадем неочакван смисъл.
Съжалявам за тежкия стил на отговора. Просто няма как да обясня кратко и същевременно прегледно.
Накрая: Това което аз не харесвам във фотографията са снимки направени по рецепта, педимно от американските книжки. Те обаче формират масовия вкус и ако искаш точки, ползвай ги. Нищо лошо, тези книжки всъщност описват всичко от занаята и целта им е точно такава. И някой ден ще ти се прииска нещо повече!
Публикацията е редактирана (21-01-14 03:37)
|
|