Автор: modiliani
Дата: 04-03-13 15:44
Какво е останало в душата ни, какво ще бъде? И аз дори не знам отговора на тези въпроси, а лошото е че всеки ден се появяват нови....ходих на протестите, виках, снимах, нервирах се, бунтувах се, надъхвах се силно, мразех, убиждах, пеех химна на България, завивах се с нашето знаме, направено от коприна и ми топлеше, видях лица- грозни, тъжни, самотни, отчаяни, ранени, невинни, озлобени, оскотели....ближещи раните си от последните 20 години на предателство, лъжи, интриги, обещания, очаквания, надежи.....питат някакви журналисти - защо протестираш? И каквото и да отговориш все е грешно - за едните и другите. И никой не можа да разбере или поне да се опита, че отиваш там, просто, защото имаш нужда да крещиш или мълчиш, да изхърлиш от тялото си цялата тая болка ( чернилка )! Която тежи на раменте на родители ми, която не спира да тежи сега и на нашите!
Будители не виждам и не откривам в никой, спряла съм отдавна да ги търся. Глобалността изми до крайност тези понятия, а манипулацията ги тълкува винаги удобно за своето си време.
................................съжалявам, плаче ми се и немога да продължа....
Ще бъдем довечера с приятели в 18:30, за да отдадем почит на Пламен!
|
|