За тъмното в душата си ми разкажи…
За светлото – сама ще се досетя!
Къде погребваш мъртвите мечти
и трепетите тайни на сърцето;
къде оставяш другото си „аз”,
когато се усмихваш на подлеца,
къде таиш гнева си необязден
и храниш на омразата живеца…
За тъмното в душата си ми разкажи…
За болката, която те изгаря…
За спомена, от който ти горчи
и за кошмара, който се повтаря…
За грешките – човешките – и тези,
които само Господ ни прощава…
За стъпките ти по ръба на бездната
и за сълзите, в тъмното оставени…
За пътища с примамливи лица,
внезапно свършили във пустотата…
Накрая ми кажи за любовта
и вечната й сянка – самотата…
Как носиш туй, което ти тежи,
как с мъртвите любови се сбогуваш…
За тъмното в душата си ми разкажи –
и светлото сама ще дорисувам…
В.Димова
12.09.2012 г.
За тъмното в душата си ми разкажи…
За светлото – сама ще се досетя!
Къде погребваш мъртвите мечти
и трепетите тайни на сърцето;
къде оставяш другото си „аз”,
когато се усмихваш на подлеца,
къде таиш гнева си необязден
и храниш на омразата живеца…
За тъмното в душата си ми разкажи…
За болката, която те изгаря…
За спомена, от който ти горчи
и за кошмара, който се повтаря…
За грешките – човешките – и тези,
които само Господ ни прощава…
За стъпките ти по ръба на бездната
и за сълзите, в тъмното оставени…
За пътища с примамливи лица,
внезапно свършили във пустотата…
Накрая ми кажи за любовта
и вечната й сянка – самотата…
Как носиш туй, което ти тежи,
как с мъртвите любови се сбогуваш…
За тъмното в душата си ми разкажи –
и светлото сама ще дорисувам…
В.Димова
12.09.2012 г.
Предложени редакции
Няма предложени.
Ключови думи
Няма добавени
Още снимки от sevenseconds
Лиценз
Всички права запазени
Ако не виждате всички степени на скалата мониторът ви не е настроен добре.