По време на една планинска разходка в Плачковица точно след Нова година, чухме музика от нещо като скормно заведение край пътеката. Решихме да проверим какво има там. Вътре заварихме гъбаря Цока по време на скромен обяд и чашка с домашна ракия. Той веднага ни покани да се седнем. Навън беше много студено и почти всичко за пиене вътре беше замръзнало, газта не работеше. Цока извади една бутилка домашно вино и една полу-замръзнала минерална вода, сложи малко мандарини на старата дървена маса. Казахме си наздраве и си честитихме новата година. Той извади едно старо джезве и каза, че ще ни направи "кафе на жар". Пъхна го в старата си печка и аромат на кафе изпълни студения въздух. Това беше най-вкусното кафе което бях пил някога...