Вградена светкавица нямат

Стабилизатор еднакъв: в тялото с еднакви режими

Интелигентен автоматичен режим да, еднакъв

Арт филтри еднакви

Измерване на експозицията: еднакво TTL измерване чрез матрицата с 324 зони Серийни снимки: 4.1 кадъра/sec (при включена стабил

изация); 5,5 кад./sec (при изключена стабилизация).

Видео: еднакво: AVCHD формат: FullHD Fine 1920x1080, и HD Fine 1280x720. Motion-JPEG Format 16:9 HD1280x720; 4:3 SD 640x480 (VGA). Тук моля за извинение, ако нещо във видеото е неточно – не съм специалист в тази област.

Серийни снимки: еднакви: 4.1 кадъра/sec (при включена стабилизация); 5,5 кад./sec (при изключена стабилизация).

И т.н и т.н…

Ако трябва повече да говорим за разликите - то те са главно в дизайна. Първата голяма разлика е във външният вид. E-PL3 по изнесените върху тялото контролни елементи напомнят на работата с DSLR. Те дават истинско удобство и бързина при фотографирането. Та от тялото могат да се настройват директно снимачните режими (P, A, S, M, ART, IAUTO, SCN, VIDEO), разглеждане и изтриване на снимките, да се започне видеоснимането, автофокусния режим, корекция на експозицията, режим на светкавица, серийните снимки, самоснимачката. С ОК бутона още по-лесно се управляват основните и най-важните параметри на снимачния процес.

Още по-значимата разлика е движещият се дисплей – неоценима помощ при снимането. Той придава на E-PL3 качества които го правят лидер в цялото семейство.

E-PM1 има по- “сапунерски” дизайн, което е пък добро за всички който преминават от «сапунерка» към апарат със сериозни възможност. Добър ход, още повече с наличието на режим iAUTO улесняващ неподготвените фотографи. Така апаратът е предназначен за две главни групи потребители – незнаещите за които автоматиката е манна небесна и за можещите и знаещи, които пък могат да извлекат всички чудесни възможности на камерата. Да управляват фотографирането! Има неудобни решения – например изтриването на снимката става като се влезе в менюто – доста досадна работа.

Но като имам предвид качеството на образите, което е еднакво с тези от E-PL3 мога да кажа, че мъничето дава творческа свобода и сила събрана в една шепа апарат... Апарат който влиза във всеки джоб. Това е чудесно!

Да погледнем какво се получи при тестването на апарата.

Да започнем с шума – една много дискутирана и преувеличавана тема. Разбира се, че колкото е по-голяма матрицата и съответно фотоприемниците, толково ще бъде по-малко шума при високи чучувствителности. Матрицата на всички пенове е 17.3 x 13.0 mm и не би трябвало да очакваме шум идентичен на матрица с големина 24х36 mm. Още нещо: грешка е да се разглежда шумът при 100%. Защо? Защото снимката на един 12 МР апарат разглеждан на компютърният монитор с разделителната му способност 72 рix/inch e 142 cm! А ние гледаме изображението от 30 cm. Ако копираме снимката на 30х40 cm може въобще да не видим шума… Друга опера е голямоформатното изображение. Там трябва голяма матрица с повече МР. Тук е областта на пълноформатната матрица и средноформатните цифрови фотоапарати. Но все пак направих отсечки 100% за да илюстрирам промените на шума при различните режими за шумопотискане в апарата. Ето резултатите, които са валидни и за E-PL3: 

Отсечки (кроп) 100% при различните режими за шумопотискане на E-PM1.

Моля, погледнете измененията на остротата на растера в синия цвят и в пликчето зад 77 bags. Ако проследим измененията отгоре надолу е видно, че до 800 ISO структурата е относително добра (пликчето!), при 1600 ISO вече има компромис, над 3200 ISO изображението може да се използва само за малки изображения; Мисля, че при всички случи 12800 ISO е неизползваемо.

От друга страна, ако разгледаме отсечките хоризoнтално (влиянието на шумопотискащите режими) можем да направим извода, че дори при ниски чувствителности по-агресивните режими довеждат до загуба на детайли. Най-мощния NR high не би трябвало да се прилага при снимане с 200 и 400 ISO. Анализирайки резултатите мисля, че е добре 200 и 400 ISO да се снимат без NR, 800, 1600 и 3200 ISO с NR Standart. NR high би трябвало да се прилага само при 6400 и 12800 ISO с пълното съзнание, че фотографиите ще бъдат практически почти неизползваеми.

Аз бих работил с изключен NR и после бих коригирал шума на JPEG във Photoshoр, чиито алгоритъм за шумопотискане е блестящ и позволява много фина корекция и на яркостния и на цветния шум. За RAW файловете е малко по-сложно, защото конвертора на Photoshoр не ги отваря. Тук на помощ идва приложения към апарата софтуер Olympus viewer 2. Категорично може да се каже, че по понятни съображения за сериозна работа е задължително да се снима в RAW, въпреки, че олимпуският JPEG e отличен като цвят и острота. На основата на опита бих препоръчал остротата на JPEG да се намали с -1, защото понякога образът при определени светлинни условия е прешарпен

Като краен извод бих казал следното: шумът на E-PM1 до 800 ISO е нисък и подходящ за увеличения до 50х70 cm, 1600 ISO може да се използва за увеличения до 40х50 cm, а 12800 ISO трябва да потъне в забрава.

Аз съм снимал по-рано с E-P1 и мога да изкажа личното си впечатление, че при E-PM1 , съответно и при E-PL3 шумът е по-нисък, разбира се без драстични разлики.

В информационните материали на Olympus се твърди че тези два фотоапарата имат най-бързия автофокус. За съжаление нямам апаратура и методика да проверя това, но мога да кажа, че когато правих снимките показани по-долу в нито един миг нямах затруднение при фокусирането, нещо което често пъти съм го имал при DSLR от невисок клас, независимо от фирмата производител. Разбира се това е напълно субективна преценка. Същото се отнася и до точността на автофокуса. При някой снимки често пъти светлинните условия не бях добри (късен ноемврииски следобед) , но това не се отрази на бързината и точността на автофокуса. Пробите които направих със следящия фокус на обекти идващи срещу камерата не бяха от най-добрите. Фокуса се губеше при близките разстояния – нещо,което е известно и при много други апарати, но при движение под ъгъл и успоредно на фотоапарата нещата идваха на мястото си – автофокуса работеше добре. Режима tracking AF бе особено полезен при снимки на бавно движещи се обекти и съм сигурен, че ще работи добре при снимки на портрети и деца.

Стремях се да снимам при по-ниски чувствителности за да видя и дали стабилизатора е благосклонен да ми помогне при по-дългите експозиции. Да, той беше чудесен! 3 стопа за него не бяха никакъв проблем. За да бъда най-близко до обикновената практика снимах в JPEG с китовия обектив 14-42. mm, който работеше много бързо и безшумно.

Само 4 от всички фотографии са с Panasonic 1,7/20 mm, един отличен обектив, който, по всичко личи е малко по-бавен от подобния Olympus M.ZUIKO DIGITAL 17mm 1:2.8. За съжаление и той не беше на мое разположение.

Ето някои снимки направени в продължение на един ден.

Освен това E-PM1 ни дава с щедрост да снимаме две снимки една върху друга. При подходяща употреба на тази функция могат да се получат интересни резултати. Ето примери за това

Да не забравя: с китовия обектив може да се снима и при 42 mm фокусно разстояние от 25 cm, т.е. малки предмети като:

И снимането на панорами  не е чуждо на нашия приятел:

  При разглеждането на панорамата, моля, имайте предвид, че гледате от 30-40 cm изображение с размер 108/469 cm! 

          Важен е също фактът, че за тези две години Olympus превърна цялата си гама от апарати в една цялостна система с достатъчен тип обективи с особено високо качество, нещо с което не могат да се похвалят повечето от конкурентите произвеждащи безогледални фотоапарати  Изследванията показват, че дори и китовите обективи са сред най-добрите. Причината за това, че всички обективи са изчислени специално за матрицата 4/3 с оглед перпендикулярното падане на светлинните лъчи върху крайните пиксели – нещо което е от особена важност за качеството на изображението. 

Вижда се, че при бленда 2 на Юпитер липсва контраст и острота, но при бл. 4 и 8 положението вече не е същото. Изображението при бл. 4 сравнено с бл. 5,6 на китовия обектив е почти еднакво, а при бл.8 Юпитер е по- добър – погледнете дребните букви под «Липов цвят»

Разбираемо е, че един обектив на добра фирма ще даде още по-качествени снимки.