ГОЛЕМИТЕ МАЛКИ Olympus PEN Mini E-PM1 И E-PL-3



Само този фотограф, който дълги години е носил навсякъде фотографска, тежка чанта, често пъти 7-8 кг, а и повече, може да разбере какво приятно чудо са новите малки, леки, безогледални фотоапарати… Още в отминалото време на филмовата фотография много популярен беше Olympus Pen-f, който със сменяемата  си оптика, лекотата и добрата изработка стана любим апарат на много възторжени ентусиасти във фотографията.

През юни 2009 г конструкторите на Olympus осъществиха една блестяща идея да създадат цифров вариант на Olympus Pen-f повтаряйки най-общо неговият класически дизайн. Така те поставиха началото  на цяло семейство малки компактни апарати със сменяема оптика, запазвайки наложилото се вече сред фотографите фамилно име Pen.

 

Съвсем скоро, само след около две години Olympus представи вече третото поколение на Pen - E-PM1, E-PL3 и E-P3!

От много години харесвам компактни, леки фотоапарати, които дават свобода и удоволствие при снимането, не те карат в планината ,при дълги разходки, при бързо ходене, да дишаш като парен локомотив и да ти треперят ръцете от умора... За това с удоволствие тествах новите E-PM1 и E-PL3.

Предварително искам да подчертая, че теста няма претенции на сериозно, дълбоко научно изследване. Целта която си поставих бе да видя дали те могат да бъдат добър инструмент в реалния, всекидневен снимачен процес. И в никакъв случай няма да се опитвам да доказвам колко са велики Пеновете и колко са жалки другите апарати, защото моята основна теза е, че за всяка фотографска задача има подходяща техника. И че изборът на камера е емоционален, прагматичен, финансов, носещ удоволствие и само умелото дозиране на тези фактори ще ни помогне да снимаме и създаваме значими фотографии.

Първоначалната ми идея бе да се сравнят E-PM1 и E-PL3, но след като видях още в първите снимки, че те дават еднакви резултати реших да се концентрирам върху E-PM1, понеже той е една съвършено нова дизайнерска линия, която със сигурност ще се развива в бъдеще. Изводите за E-PM1 са валидни в пълна сила и за E-PL3.

Всъщност какви са по-важните прилики и разлики между двата апарата?

 

Матрица еднаква: Hi-Speed Live MOS с големина 17.3 x 13.0 mm и 12.3 МР Процесор еднакъв: нов TruePic VI

Дълбочина на цвета еднаква - 24 Bit JPG-Format, 36 Bit RAW

Автофокус и ръчен фокус еднакви режими с 35 точки

Снимачни режими еднакви

Скорости: еднакви : 1/4.000 s до 2 s (автоматични), 1/4.000 s bis 60 s (ръчни), 1/180 s до 60 s (светкавица), В

Чувствителност еднаква: ISO 200-12800 (автоматична и ръчна)

Дисплей различни - E-PM1 3" TFT-LCD-дисплей с 460.000 точки, E-PL3 подвижен 3" OLED-дисплей с 460.000 точки

 

Вградена светкавица нямат

Стабилизатор еднакъв: в тялото с еднакви режими

Интелигентен автоматичен режим да, еднакъв

Арт филтри еднакви

Измерване на експозицията: еднакво TTL измерване чрез матрицата с 324 зони Серийни снимки: 4.1 кадъра/sec (при включена стабил

изация); 5,5 кад./sec (при изключена стабилизация).

Видео: еднакво: AVCHD формат: FullHD Fine 1920x1080, и HD Fine 1280x720. Motion-JPEG Format 16:9 HD1280x720; 4:3 SD 640x480 (VGA). Тук моля за извинение, ако нещо във видеото е неточно – не съм специалист в тази област.

Серийни снимки: еднакви: 4.1 кадъра/sec (при включена стабилизация); 5,5 кад./sec (при изключена стабилизация).

И т.н и т.н…

 

Ако трябва повече да говорим за разликите - то те са главно в дизайна. Първата голяма разлика е във външният вид. E-PL3 по изнесените върху тялото контролни елементи напомнят на работата с DSLR. Те дават истинско удобство и бързина при фотографирането. Та от тялото могат да се настройват директно снимачните режими (P, A, S, M, ART, IAUTO, SCN, VIDEO), разглеждане и изтриване на снимките, да се започне видеоснимането, автофокусния режим, корекция на експозицията, режим на светкавица, серийните снимки, самоснимачката. С ОК бутона още по-лесно се управляват основните и най-важните параметри на снимачния процес.

Още по-значимата разлика е движещият се дисплей – неоценима помощ при снимането. Той придава на E-PL3 качества които го правят лидер в цялото семейство.

E-PM1 има по- “сапунерски” дизайн, което е пък добро за всички който преминават от «сапунерка» към апарат със сериозни възможност. Добър ход, още повече с наличието на режим iAUTO улесняващ неподготвените фотографи. Така апаратът е предназначен за две главни групи потребители – незнаещите за които автоматиката е манна небесна и за можещите и знаещи, които пък могат да извлекат всички чудесни възможности на камерата. Да управляват фотографирането! Има неудобни решения – например изтриването на снимката става като се влезе в менюто – доста досадна работа.

Но като имам предвид качеството на образите, което е еднакво с тези от E-PL3 мога да кажа, че мъничето дава творческа свобода и сила събрана в една шепа апарат... Апарат който влиза във всеки джоб. Това е чудесно!

Да погледнем какво се получи при тестването на апарата.

Да започнем с шума – една много дискутирана и преувеличавана тема. Разбира се, че колкото е по-голяма матрицата и съответно фотоприемниците, толково ще бъде по-малко шума при високи чучувствителности. Матрицата на всички пенове е 17.3 x 13.0 mm и не би трябвало да очакваме шум идентичен на матрица с големина 24х36 mm. Още нещо: грешка е да се разглежда шумът при 100%. Защо? Защото снимката на един 12 МР апарат разглеждан на компютърният монитор с разделителната му способност 72 рix/inch e 142 cm! А ние гледаме изображението от 30 cm. Ако копираме снимката на 30х40 cm може въобще да не видим шума… Друга опера е голямоформатното изображение. Там трябва голяма матрица с повече МР. Тук е областта на пълноформатната матрица и средноформатните цифрови фотоапарати. Но все пак направих отсечки 100% за да илюстрирам промените на шума при различните режими за шумопотискане в апарата. Ето резултатите, които са валидни и за E-PL3

 

Отсечки (кроп) 100% при различните режими за шумопотискане на E-PM1.

 

 

Моля, погледнете измененията на остротата на растера в синия цвят и в пликчето зад 77 bags. Ако проследим измененията отгоре надолу е видно, че до 800 ISO структурата е относително добра (пликчето!), при 1600 ISO вече има компромис, над 3200 ISO изображението може да се използва само за малки изображения; Мисля, че при всички случи 12800 ISO е неизползваемо.

От друга страна, ако разгледаме отсечките хоризoнтално (влиянието на шумопотискащите режими) можем да направим извода, че дори при ниски чувствителности по-агресивните режими довеждат до загуба на детайли. Най-мощния NR high не би трябвало да се прилага при снимане с 200 и 400 ISO. Анализирайки резултатите мисля, че е добре 200 и 400 ISO да се снимат без NR, 800, 1600 и 3200 ISO с NR Standart. NR high би трябвало да се прилага само при 6400 и 12800 ISO с пълното съзнание, че фотографиите ще бъдат практически почти неизползваеми.

Аз бих работил с изключен NR и после бих коригирал шума на JPEG във Photoshoр, чиито алгоритъм за шумопотискане е блестящ и позволява много фина корекция и на яркостния и на цветния шум. За RAW файловете е малко по-сложно, защото конвертора на Photoshoр не ги отваря. Тук на помощ идва приложения към апарата софтуер Olympus viewer 2. Категорично може да се каже, че по понятни съображения за сериозна работа е задължително да се снима в RAW, въпреки, че олимпуският JPEG e отличен като цвят и острота. На основата на опита бих препоръчал остротата на JPEG да се намали с -1, защото понякога образът при определени светлинни условия е прешарпен

Като краен извод бих казал следното: шумът на E-PM1 до 800 ISO е нисък и подходящ за увеличения до 50х70 cm, 1600 ISO може да се използва за увеличения до 40х50 cm, а 12800 ISO трябва да потъне в забрава.

Аз съм снимал по-рано с E-P1 и мога да изкажа личното си впечатление, че при E-PM1 , съответно и при E-PL3 шумът е по-нисък, разбира се без драстични разлики.

В информационните материали на Olympus се твърди че тези два фотоапарата имат най-бързия автофокус. За съжаление нямам апаратура и методика да проверя това, но мога да кажа, че когато правих снимките показани по-долу в нито един миг нямах затруднение при фокусирането, нещо което често пъти съм го имал при DSLR от невисок клас, независимо от фирмата производител. Разбира се това е напълно субективна преценка. Същото се отнася и до точността на автофокуса. При някой снимки често пъти светлинните условия не бях добри (късен ноемврииски следобед) , но това не се отрази на бързината и точността на автофокуса. Пробите които направих със следящия фокус на обекти идващи срещу камерата не бяха от най-добрите. Фокуса се губеше при близките разстояния – нещо,което е известно и при много други апарати, но при движение под ъгъл и успоредно на фотоапарата нещата идваха на мястото си – автофокуса работеше добре. Режима tracking AF бе особено полезен при снимки на бавно движещи се обекти и съм сигурен, че ще работи добре при снимки на портрети и деца.

Стремях се да снимам при по-ниски чувствителности за да видя и дали стабилизатора е благосклонен да ми помогне при по-дългите експозиции. Да, той беше чудесен! 3 стопа за него не бяха никакъв проблем. За да бъда най-близко до обикновената практика снимах в JPEG с китовия обектив 14-42. mm, който работеше много бързо и безшумно.

Само 4 от всички фотографии са с Panasonic 1,7/20 mm, един отличен обектив, който, по всичко личи е малко по-бавен от подобния Olympus M.ZUIKO DIGITAL 17mm 1:2.8. За съжаление и той не беше на мое разположение.

 

Ето някои снимки направени в продължение на един ден.

 

 


 



 


 



 

 

 

 



 

 


 

 



 

 


 

 



 

 


 



 

 


 

 



 

 


 

 

 


 

 

 



 

 


 

 

Снимка 2 и 12 нямат данни, защото са RAW отворен в Olympus Viewer 2 и обработвани във Phtoshop.
Във всички показани ситуации  E-PM1 работеше сигурно, бързо и точно.  Всички снимки са направени в JPEG в режим P или А в  зависимост от характера на желаните от мен изображения.  Корекциите във Photoshop (контраст, цвят, острота, експозиция) са минимални. Значи: E-PM1 не е подходящ само за статични снимки, но и за репортаж .
E-PM1 и E-PL3 имат някои чаровни функции. Например откриване на лице и фокусиране на очите. При това може автофокуса да се насочи автоматично към двете очи, към дясното или към лявото…
Като прибавим към това и режима ePortret при които се извършва автоматична корекция на недостатъците на лицето може да заключим, че това е един апарат изключително подходящ за портрети! Не искам да мисля колко добре и дълбоко ще изразяваме психологията, чувствата, същността  на един портретиран човек снимайки го с новия 1,8/45 mm, какъвто за съжаление нямах на разположение. Сигурен съм, че това ще бъде следващия обектив който ще купя за портрети. Вижте снимките с тези режими при това с китовия обектив! Вторият и третият са с режим ePortret.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
      Интересните възможности на E-PM1  не свършват тук. В апарата могат да се наслагват до 3 снимки направени в RAW формат при това с възможност за изменение на плътността на всяка от тях. Следва пример за това.
 

 


 

 

 

 


 

 

Освен това E-PM1 ни дава с щедрост да снимаме две снимки една върху друга. При подходяща употреба на тази функция могат да се получат интересни резултати. Ето примери за това

 



 

 


 

 

Да не забравя: с китовия обектив може да се снима и при 42 mm фокусно разстояние от 25 cm, т.е. малки предмети като:

 

 

 

 

И снимането на панорами  не е чуждо на нашия приятел:

 

       

  При разглеждането на панорамата, моля, имайте предвид, че гледате от 30-40 cm изображение с размер 108/469 cm! 

         
 
 
 
         В никакъв случай не трябва да се забравят и арт филтрите на E-PM1/E-PL3. Чрез тях лесно и бързо без много предварителни познания и един неподготвен любител може да постигне “художествени” ефекти. Дали са арт е предмет на друг разговор, но безспорно те помагат да се създадат интересни изображения, макар и неуправляеми фино от фотографа.
 
 
 
 
 
 

          Важен е също фактът, че за тези две години Olympus превърна цялата си гама от апарати в една цялостна система с достатъчен тип обективи с особено високо качество, нещо с което не могат да се похвалят повечето от конкурентите произвеждащи безогледални фотоапарати  Изследванията показват, че дори и китовите обективи са сред най-добрите. Причината за това, че всички обективи са изчислени специално за матрицата 4/3 с оглед перпендикулярното падане на светлинните лъчи върху крайните пиксели – нещо което е от особена важност за качеството на изображението. 

          Универсалността на системата се потвърждава и от възможността чрез адаптери да се използват най-различни ръчно фокусни обективи – на Nikon, , Canon, Minolta, M42, M39 и др. като се запазва измерването на експозицията.. С качествените обективи снимките са чудесни, като се изключи неудобството на ръчното фокусиране.
          Тук показвам снимки при различни бленди на един съвсем елементарен и евтин обектив (Юпитер 8, 2/50 за Зорки). Цената му е около 15 лв...
 
 

 

 

Вижда се, че при бленда 2 на Юпитер липсва контраст и острота, но при бл. 4 и 8 положението вече не е същото. Изображението при бл. 4 сравнено с бл. 5,6 на китовия обектив е почти еднакво, а при бл.8 Юпитер е по- добър – погледнете дребните букви под «Липов цвят»

 

Разбираемо е, че един обектив на добра фирма ще даде още по-качествени снимки.

Сред обективите на Olympus особено място заема един наскоро създаден обектив – 1,8/45 mm. Моят колега и приятел Бони Бонев има удоволствието да работи с него - ето няколко снимки с този обектив:
 
45мм F1.8 200ISO 1/1600сек.
 
 
 
45мм F1.8 200ISO 1/200сек. от RAW
 
 
 
 
45мм F1.8 200ISO 1/200сек. - JPEG АРТ филтър с винетиране
 
 
 
 
 
45мм F1.8 200ISO 1/4000сек.
 
 
 
 
45мм F1.8 200ISO 1/320сек.
 
 
 
 
 
Интересен, особено за някои професионални задачи e въпросът колко могат да се увеличат снимките без загуба на качество. Като се има предвид изискванията към файловете за офсетов печат (най-малко 225 pix/inch) e ясно че отпечатваното изображение ще бъде 34/45 cm, а с малка интерполация – до 50/70 cm. За мастилено струен принтер и машината Chromira 50 (най-малко 125 pix/inch) – 61/81 cm и до 75/100 cm. Това е добре!
Постепенно стигнахме до заключителните думи за най-новата рожба на Olympus E-PM1 и неговото братче E-PL3. Естествено е, че не мога да разгледам всички възможности - те са толкова много... Но най-важните са предмет на този тест.
Двата апарата имат сходни технически качества, но работата с втория е по-удобна за напредналите фотографи, докато E-PM1 е по-подходящ за начинаещи, които бързо ще започната да снимат с  iAuto режим.  В този апарат обаче, има всички необходими режими за управление на снимането – нещо което е свързано с развитието на един фотограф. 
В телеграфен стил могат на основата да се обобщят на опита предимствата и недостатъците на  E-PM1/E-PL3:
 
предимства и недостатъци:
 
+ Фотографска система с богат избор на качествени обективи и аксесоари. 
+ Много бърз и точен автофокус
+ Много добър JPEG ,но понякога прешарпен.  Препоръчително е остротата да се настрои на -1
+ Отличен TruePic VI процесор, осигуряващ бързината на апарата и качественото изображение
+ 35 точков автофокус, работещ и добре и при сложни светлинни условия
+ 324 зоново измерване на експозицията
+ Добра стабилизация
+ iАuto режим, добър за начинаещи
+ Качествено FullHD 1920x1080 видео  със стерео звук, с директен бутон за работа 
+ Нисък шум до 1600 ISO
+ Възможност за наслагване на до 3 RAW снимки в апарата
+ Възможност за двойна експозиция
+ Възможност за елементарна обработка на RAW и JPEG в камерата.
+ Превъзходен режим за фокусиране върху очите при портрети
+ Компактно, леко тяло с добра изработка
+ 23 готови снимачни режими
+ 6 арт филтри
 
 
- Висок шум над 1600 ISO. 12800 ISO неизползваем
- Дисплеят е неподвижен с разделителна способност 460000 точки (само за  E-PM1 )
- Управлението на режимите е усложнено (само за  E-PM1 )
- Батерията издържа само около 300 снимки
- Няма вградена светкавица
- Визьорът е доста скъп и не е в комплекта на апарата
 
 
доц. Петър Абаджиев' 2011