Ревю на фотоапарат Panasonic DMC-L10



 

   Lumix DMC-L10 е вторият огледално рефлексен фотоапарат на електронния гигант Panasonic  .  Моделът изненада до известна степен феновете на маркатpanasonic L10а, които очакваха развитие на "класическия" тежък и метален DMC-L1.  В замяна от Panasonic решиха да атакуват едновременно ниския сегмент на огледално-рефлексните камери и високия сегмент на ултразум моделите, създавайки фотоапарат - хибрид, съчетаващ предимствата на двете технолигии. И действително този модел комбинира  бързината на АФ и реакцията на затвора, визирането през самия обектив, гъвкавостта на DSRL системата, свързана с възможността за използване на различни обективи от една страна с предимствата, осигурени от въртящият се на 180 градуса дисплей, възможността за оценка и промяна на параметрите на снимката още преди да сме я направили, възможността за точно фокусиране директно по матрицата, без да се внася грешка от огледалната система и т.н. Почитателите на ултразум флагмана DMC-FZ50, за когото публикувахме пълно ревю миналата година, се разделиха на два лагера. Единият от тях приветства разширените възможности, осигурени от новия модел, а другият изтъкна известни резерви, свързани с цената, теглото и размера, който би имал новият DSLR, ако се оборудва с оптика покриваща диапазона на перфектния обектив Leica 35-420mm ( приравнено към 35мм филм), с който беше снабден FZ50. И действително, оборудван с качествен, но доста "къс" обектив , новият флагман на Panasonic, не даде заявка за изместване на ултразум моделите от сърцата на запалените фотоентусиасти.  Лъч надежда в това отношение беше анонсирането на обектива Leica 14-150/3.5-5.6 OIS (28-300mm приравнено към 35мм филм). Действително комбинацията от този обектив и DMC-L10 обезсмисля използването на който и да е ултразум модел във високия клас, а възможността за добавяне на други обективи, прави системата несравнимо по-гъвкава и използваема  в практиката.  Разбира се при две условия - осигурена наличност и конкурентна цена, съобразена с пазара. Към момента на публикуването на това ревю нямаме информация за изпълнението на тези две условия...

И така, нека да видим какви са възможностите на Lumix DMC-L10 в реални снимачни условия.

        1. Дизайн и ергономия:

 Външно DMC-L10 силно напомня DMC-FZ50.  Видът му e класически и за разлика от ретро дизайна на DMC-L1, 10-ката следва традициите в дизайна  и формите на цялата FZ серия . В сравнение с L1 ергономията му е на несрванимо по-високо ниво. Сантимента към ретроформите на камерите Leica от 60-те години, е жертван в името на по-голямото удобство.. Камерата лежи стабилно в ръката, а показалеца се превръща в естествено продължение на спусъка, като в същото време с палеца имате бърз достъп до функционалните бутони и контролери на управлението в задната част. По подобие на  FZ50 отвън на тялото му е изведен  функционален бутон, чрез който лесно, безпроблемно и бързо могат да се настройват основните параметри при снимането –  балансът на бяло, чувствителността, разделителната способност и типа на файла, контролът на стабилизацията и режимите на светкавицата. От въртящият се селектор в горната дясна част на камерата, лесно и бързо се превключват режимите  - пълна програма, приоритет на скорост, приоритет на бленда, напълно ръчен контрол и типови сцени. Запазен е и режимът Custom на въртящия се селектор, познат ни отново от FZ50. В този режим могат да се запаметяват до три потребителски настройки, които при нужда се задават лесно и бързо. Отново на правилните места  - под спусъка и в задната част на камерата са разположени традиционните въртящи контролери, чрез които за секунди можете да смените бленда и скорост или да регулирате компенсацията на експозицията.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
        2. Визьор и дисплей :
 
 
 
 
 
 
 
 
Визьорът е значително по-светъл от този на DMC-L1, но доста по-малък от визьорите на нормалните DSLR APS фотоапарати. В комплекта на камерата се предлага увеличителна приставка за визьора, благодарение на която този недостатък е компенсиран до известна степен.. Информация във визьора ще получите за следните неща : стойности на бленда, скорост, чувствителност, компенсация на експозицията, потвърждение на фокуса, режими на светкавицата, вида на измерване, белия баланс и оставащия брой кадри.   На LCD дисплея готовите снимки могат да се разглеждат отлично, защото е възможно да се увеличават до 16х и дават реална информация за качествата на снимката.Външният дисплей се върти на 180о и е с разделителна спасобност 207 000 пиксела и големина 2 инча. Всъщност това е добре познатият ни от FZ50 дисплей. В режим на LiveView информацията, която виждаме на дисплея, почти не се различава от тази при FZ50. При ръчен фокус и режим на увеличение 10 пъти, дисплеят позволява изключително прецизно фокусиране.
 
 
 
         3. Матрица :
 
 
   LiveMOS матрицата  е тип 4/3 с 10.1 ефективни Мпиксела с размер 17.3 х 13мм, производство на Panasonic. Подобни матрици се използват и в моделите на Olympus. В същото време Panasonic е снабден с байонет 4/3, разработка на Olympus, което обуславя и взаимозаменяемостта на обективите. В сравнение с DMC-L1 два и половина мегапиксела в повече едва ли ще доведат до някакви драматични разлики, но е логично, че 10,1 Мпиксела ще осигурят по-висока разделителна способност. . Точната разделителна способност е 3648x2736 , а съотношението на страните на кадъра е 4:3, 3:2 и 16:9. Любопитно - ако се снима в режим на LiveView и по-ниска резолюция, става възможно използването само на централната част на матрицата , по подобие на други ултразум модели на марката.
 
        4. Стабилизация на изображението.
 
  За разлика от Е-510 на Олимпус, L10 няма система за стабилизация в тялото. Традиционно Panasonic използват стабилизирана оптика. Китовият обектив на DMC-L10 е снабден с оптична стабилизация, позната ни от ултразум моделите с означението MEGA OIS. Стабилизаторът на L10 е отново подобрен вариант на познатия OIS с три режима –  постоянно включен, включен в момента на снимането и режим "следене при движение", при който работи само вертикалната стабилизация.. Най-ефективно работи стабилизацията в режим 2. Компенсацията е до около 3 стопа. В режим liveView  е прибавена интелигентната система за контрол на чувствителностите на камерата. Тя разпознава движението на обекта и при необходимост повишава чувствителността с цел получаване на остро, неразмазано изображение. Според мен това е една фунция, важна за не особено подготвения любител. Разбира се, в определени случаи автоматичният избор на много висока чувствителност би влошил донякъде качеството на изображението, видно при големи увеличения. 
 
      5. Автофокус и ръчен фокус :
 
  DMC-L10 е първият DSLR , който разполага с напълно функционален контраст-детект АФ в режим LiveView. При тази система за фокусиране се използва самата матрица.  В този режим точките на автофокусиране са достатъчно: фокусиране по 1 точка, фокусиране по 3 точки, 11-точково и спотово фокусиране с избор на точката за фокусиране. Не е пропуснат и режим за разпознаване на човешко лице. За снимане при лоши светлинни условия има помощна лампа. . Контраст детект фокуса работи точно, но не толкова  бързо, както при FZ50 и особено при FZ18. Бутонът за заключването му е много полезен и повишава бързината на снимане, когато обекта не си променя положението. При ръчен фокус също може да бъде избрана зоната на дисплея по която да се фокусира. Както казахме изображението се увеличава 10 пъти и така ръчното фокусиране става много прецизно. Особено ценно е това при снимане на макро или пейзаж, когато камерата е на статив и желаем да настроим фокуса с голяма точност. .
 
Разбира се, когато не работим с LiveView, използваме нормалната автофокусна система, която разчита на специален АФ сензор. Тя не е по-различна от тази на Olympus E-510 и се отличава с бързина и точност. Интересно е да се отбележи, че след инсталирането на последния фърмуер, значително се повиши точността на АФ и особено бързината и точността при много ниска осветеност. Почти няма ситуация, в която L10 да изпитва затруднения с фокусирането.
 
       6. Снимачни режими :
 
    Снимачните режими са  много и са съобразени с нуждите както на по-опитните, така и на начинаещите фотографи.. “Програма” (с изменяеми параметри), “Приоритет на блендата”, “Приоритет на скоростта” и “Ръчен режим”. Готови режими, в които параметрите на снимане (скорост, баланс на бяло, цветовъзпроизвеждане, острота, контраст и т.н.) са съобразени с характера на сюжета – “Портрет”, “Красива кожа”, “Пейзаж”, “Спорт”, “Нощен портрет”, “Нощна снимка”, снимане с проследяване и дълга експонация на движещ се обект, “Храна”, “Парти”, “Свещ”, “Фойерверки”, “Звезди”, “Деца”, “Сняг”, "Изгрев/Залез" и т.н.
 
      7. Баланс на бялото.
 
Налице е напълно автоматичният режим, режимите “Слънце”, “Облачно”, “Халогенни лампи”, “Светкавица”, “Ръчни настройки”. Допълнително тези режими могат да се донастройват фино чрез интересна координатна система. Автоматичният баланс на бялото на Panasonic L10, подобно на FZ50 е един от най-прецизните, които съм виждал изобщо и фактически не ми се е налагало да използвам останалите настройки.
 
     8. Серийни снимки.
 
L10 може да снима с 3кад/сек до 3 кадъра в RAW  и неограничено в JPEG ако сте с бърза карта. Определено тук има отстъпление в сравнение с L1, който поддържаше серии до 6 кадъра в RAW.
     9.  Настройки на картината
Чрез менюто е възможна промяната в три степени на контраста, остротата, наситеноста на цветовете и шумоподтискането. Съветваме ви да обърнете внимание на факта, че най-добри резултати се постигат ако контрастът е настроен на стандартно ниво (std), а остротата, наситеноста на цветовете и шумопотискането са нагласени на ниско ниво (low). Сниманите по този начин сюжети подлежат на по-голяма допълнителна обработка във Photoshop, без загуба на качество. Може също така да се снима в черно-бяло, в сепия, в топли или студени цветове. Камерата предлага също няколко режима на "филм" симулации - standart, dynamic, nature, smooth, vibrant, nostalgic, standart BW, dynamic BW, smooth BW.
   10.  Работа със светкавици
 Вградената светкавица на DMC-L10 осветява равномерно от 0,3-7 m при широкоъгълна настройка на обектива и от 0,3 m до 5,3 при дългофокусната, като са допустими и корекции до +/-2 EV през стъпка 0,3 EV. Има и режими за премахване на „червените очи”, напълно автоматично включване, винаги включена, винаги изключена и снимки с дълги експозиции. Камерата е снабдена с  гнездо за външна светкавица.  То е съвместимо и със светкавиците на Olympus.
 
Стабилизацията помага много, когато искаме да заснемем сцена при ниска осветеност и използваме ниска скорост на затвора, така че комбинираме светлината от светкавицата и естествената осветеност на задния план. Ето един такъв кадър, заснет със скорост на затвора 1/5сек и странично насочена светкавица:
 
 
 DMC-L10 се справя безпорблемно и при снимане със студийни светкавици. 
 
 
  11. Шум и шумоподтискане.
  За разлика от FZ серията,  при L10 шумоподтискането не е агресивно. JPEG файловете са сравнително меки, но с много детайл и възможност за обработка. Мога да кажа дори, че до 800исо, почти не се забелязва влияние на шумоподтискане и в резултат се наблюдава цветен шум в сенките. Според мен това е за предпочитане, тъй като се запазва максимално много информация и се дава избор на потребителите да премахнат шума със специализиран софтуер, запазвайки полезния детайл. Все пак би било добре да има опция за премахване на цветния шум в самата камера.Над 800ISO се активира по-силно шумоподтискане, особено що се отнася до цветния шум. На долните примери виждате отсечки 100%  в RAW и JPEG при различни чувствителности.
   Пълен размер :
 
 
  Отсечки 100% :
 
noise DMC-L10
 
      12. RAW или JPEG?
 
 Както  при всички останали камери при снимане в RAW е възможно да бъде изваден повече фин детайл, отколкото от JPEG файла. Снимката, която виждате долу е заснета едновременно в RAW и JPEG. Отсечките са 100% :
 
  - Целият кадър:
 
 
   -  100% отсечка от снимката, конвертирана с CS3:
 
 
  - 100% отсечка от снимката, директен JPEG от камерата :
 
 
   Умишлено избрах този кадър заради далечния план на трева, тъмни и светли фигури. От конвертирането на RAW файла, може да добиете представа колко много детайл е способна да улови 4/3 матрицата на DMC-L10. Разбира се разликата ще се забележи само при размери на печат по-големи от 60х40см.
 
  Ето още един пример, при който обработката е направена само в RAW конвертора :
 
 
          13. Снимки при различни условия.
Тук ще покажа снимки при различни условия и чувствителности и  с различни обективи - китовият  Leica 14-50/3.8-5.6OIS, Sigma 24/1.8, Sigma 30/1.4 и 105/2.8 macro . Кликнете върху снимката, за да я отворите в пълен размер:
 
Китовият обектив Leica 14-50/3.8-5.6OIS се представя много добре, дори и на максимално отворени бленди:
 
   14mm, F3.8 :
 
 
   14mm, F3.8 :
 
 
   14mm, F5.6 :
 
 
   19mm, F4.5 :
 
   31mm, F5.0 :
 
  100iso, 50mm, F5.6 :
 
 
  200iso, 50mm, F5.6 :
 
 
   100iso, 50mm, F5.6 :
 
 
  50mm, F9.0 :
 
 
1600iso, 20mm, 1/13sec, F4.3 JPEG :
 
 
  Следват няколко снимки с обектив Sigma 30/1.4HSM:
 
  100iso, 30mm, F2.8 :
 
 
  100iso, 30mm, F4.0:
 
 
 
 
  400iso, 30mm, F1.4 :
 
 
   Снимки с обектив Sigma 24/1.8 :
 
  100iso, 24mm, F4.0:
 
 
  800iso, 24mm, F1.8 :
 
 
  800iso, 24mm, F1.8 :
 
 
  100iso, 24mm, F4.0:
 
 
    24mm, 200iso, F1.8 :
 
 
  100iso, 24mm, F1.8 :
 
 
   100iso, 24mm, F1.8 :
 
 
  Обектив Sigma 105/2.8 :
 
200iso, 105mm, F2.8 :
 
 

  200iso, 105mm, F2.8
sigma 105/2.8 macro at2.8
  200iso, 105mm, F2.8 :
 


  105mm, F2.8
 
 
  105mm, F2.8
 
  Още снимки с този обектив, може да видите тук : https://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=REVIEW&ARTICLE_ID=7
 
Както казах в началото,  при Panasonic L10 работи потвърждаването на фокуса със стари ръчнофокусни обективи. Ето пример, заснет при доста ниска осветеност, с 30 годишен руски  обектив Helios 58/2 :
 
  58мм, 400iso, 1/50 , F2.0 :
 
 
     14. Заключение, предимства и недостатъци.
 
И така, след като поснимах известно време с Panasonic DMC-L10, мога да кажа, че той наистина е идеален избор за хората, които желаят да имат фотоапарат с предимствата едновременно на DSLR и ултразум камера. Разбира се, за да бъде този модел истински ултразум , трябва да се окомплектова с подходящ обектив. Такъв обектив е Leica 14-150/3.5-5.6OIS или Olympus 18-180. В същото време за да бъде конкурентно способен на българския пазар, той не трябва да бъде по-скъп от директните си конкуренти - Olympus E-510/410, Canon EOS-400D, Nikon D40x, Sony DSLR-A200. В някои отношения тези модели отстъпват като качества пред DMC-L10, но в други отношения го превъзхождат. Фактът, че DMC-L10 се продава само с висококачествен Leica обектив и няма опция за продажба само на тялото, както и фактът, че пълната му функционалност може да бъде използвана само с този обектив, ограничава до известна степен интереса към модела. Надяваме се, че Panasonic в скоро време ще предложат вариант и с обектив Leica 14-150OIS на цена не по-различна примерно от Nikon D40x с обектив Nikkor 18-200VR или Olympus E-510 с обектив Zuiko 18-180.
 
    Предимства :
 
+ Удобно и ергономично тяло
+ Интуитивно управление и меню
+ Висока резолюция (особено в RAW)
+ Уникална система LiveView с напълно функционален контраст детект АФ
+ Въртящ се на 180 градуса дисплей
+ Едновремене запис на RAW и JPEG
+ Добра динамика в сравнение с други 4/3 модели
+ Бърз и точен АФ
+ Аф с разпознаване на човешко лице (само в режим LiveView)
+ При ръчен фокус със стари М42 обективи, работи потвърждаването на фокуса, както и измерването на светлината
+ Много добър стабилизиран китов обектив Leica ( но оказва влияние върху крайната цена)
+ Ефективно прахопочистване
+ Изключително точен автоматичен баланс на бялото.
+ Режими на филмова симулация
 
   Недостатъци :
 
- Малък буфер и само 3 кадъра серийна снимка в RAW
- Цветен шум в сенките при 400ISO. Почиства се лесно, но е крайно време Panasonic да направят ефективно почистване на цветния шум в самата камера. Шумът при 1600iso е доста висок.
- Малък визьор
- Само 3 АФ точки
- Сравнително меко изображение в JPEG. Снимайте в RAW за максимална резолюция.
- Висока цена на комплекта в сравнение с конкуренцията.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
   15. Основни характеристики на модела :

 

 

Резолюция 10.1 ефективни мегапиксела(3648х2736)
Размер CCD 17.3х13 мм
Байонет 4/3 съвместим с Olympus
Дисплей 2.5", 207 000 пиксела, въртящ се на 180 градуса
Процесор VENUS ENGINE III
Светкавица Вградена светкавица с водещо число 11 при 100ISO, гнездо за външни светкавици
Стабилизация Система за стабилизация в обективите ( MEGA OIS с 3 нива на действие за китовия Leica 14-50/3.8-5.6)
Файлови формати RAW, JPEG - 2 степени, RAW+JPEG
Чувствителност 100-1600ISO, Auto
Измерване 49 сегментно при нормален режим, 256 сегментно в режим LiveView, център и спот
Експозиция Компенсация на експозицията от -2 до +2 степени
Аутофокус 3 точков, "контраст детект " в режим LiveView - 9 точков ( само за обектив Leica 14-50/3.8-5.6 OIS)
Типове АФ Единичен, следящ и ръчен фокус (разпознаване на човешко лице - само в режим LiveView)
Серийна снимка 3 кад/сек (до 3 кад в RAW и неограничена в JPEG)
Режими Програмен, изцяло ръчен, приоритет на бленда, приоритет на скорост и сцени
Скорости на затвора От 30сек до 1/4000сек + В. Синхрон за светкавици - до 1/160сек
Баланс на бялото Автоматичен, ръчен + настройка в келвини от 2500 до 10000, фина настройка
Настройки "филм" Standard, Dynamic, Nature, Smooth, Vibrant, Nostalgic и черно бели - Standard, Dynamic, Smooth
Цветни пространства sRGB, AdobeRGB 
Шумоподтискане Избираемо от менюто - при дълги експонации и при високи чувствителности
Карти памет SD, MMC
Батерия Литиево-йонна батерия в комплекта
Размери 135х96х77мм
Тегло 970г с китовия обектив и батерията

 

Б.Бонев'2008