Кои са най-важните параметри на електронната студийна светкавица? (според кратко проучване сред фотографи)

Този параметър показва способността на светкавицата да дава едни и същи данни при всяко светване. Най-често това означава да се зареждат кондензаторите до едно и също напрежение. Промяната в това напрежение води до различна изходна мощност (експозиция), цветна температура (по-ниско напрежение дава по-топъл цвят) и дължина на импулса (по-ниското напрежение удължава импулс). На последователни кадри това може да се види като различна плътност и различна цветност. По-трудно е да се забележи малка промяна в дължината. Особено проблемно става ако един снимачен сюжет е осветен от няколко светкавици – например 2 за фон и 2 за предния план. Тогава комбинациите от промяната на параметрите на отделните светкавици е неизчерпаема и трудно поправима в последствие.

Най-сериозният проблем (ако отклоненията са видими) е, че няма сигурност в крайния резултат и всеки кадър има собствен ‚ефект‘. Светломерите отчитат разлики от 1/10 от блендата, което е трудно забележимо с просто око. Докато отклонения от 2/10 или 3/10 вече са лесно установими. Добрите

студийни светкавици рядко правят отклонение от 1/10, като 2/10 се срещат по изключение. При отклонение от 1/10 не можем да говорим за видима промяна в цветната температура и цвета като цяло.

За мен лично беше изненада, че този показател е победител според проучването. Може би защото аз лично не съм се сблъсквал с горепосочените проблеми, но първата му позиция показва, че това е наболял проблем сред ползвателите на електронно осветление. Прецизността на управляващата електроника, минималните нива на допуск се грижат за коректното зареждане на кондензаторите, като това разбира се рефлектира в използването на по-добри и качествени компоненти. Оттук и в цената.