Градски дървета и други 'стари и болни' неща...

Всичко започна от една обява - окачена на нивото на очите ти и здаво подчертана с жълт флуорецентен маркер, нямаше как да не привлече вниманието. Местните власти уведомваха населението, че ще секат дърветата по площада около това голямо кръстовище. "Как така ще секат дървета?!" - беше първата ми реакция, но по-нататък прочетох, че били "стари и болни" и ще бъдат заменени с нови, от по-подходящ за мястото вид...

В краката ми беше голяма чугунена решетка, а под нея... бетон. Помислих - дали дърветата не са болни, защото така им запечатваме корените?

Погледнах нагоре и видях доста високи дървета (досега незабелязани). Давали са ни сянка в горещи дни и са филтрирали замърсения от трафика въздух, за да можем да дишаме. Пък ние сме ги уморили... Изглеждаха тъжно (като повечето голи дървета през зимата, защото и в средата на март си е още зима). Едно дърво още си пазеше есенните листа, а другите бяха съвсем голи. Помислих: кое е по-болно (или здраво) това със сухите листа, или съвсем оголените?...

Сетне открих, че не само дърветата са стари и болни - жълто-подчертана табела имаше и на едни паркирани велосипеди. Всъщност, по-отблизо се видя, че табелата не е на колелата, а на техния "коневръз". И той бил остарял и добрите хора от общината предупреждават населението, че ще го подменят с по-добър. Но добрите работи не стават бързо, та публиката да има малко търпение.

Загриженост :)  Подсигурена със закон, разбира се (длъжни са да предупреждават)...

После светофарът даде зелено, в близкия офис ме чакаха за делова среща и тази история беше бързо забравена. Не съвсем: с "фотографската памет", която всеки носи в джоба си тези неща се припомнят и добиват втори живот. Да благодарим на Всевишния за телефоните! :)