Olympus E-PL1 e третата генерация от добилата широка популярност концепция "PEN" . Всъщност много хора не знаят, че сагата "PEN" се ражда "малко" по-рано... Преди 50 години.  Нека да припомним как започва всичко.
През 1959 Olympus възлагат на известният по онова време конструктор и дизайнер Yoshihisa Maitani , да разработи много малка, евтина  и в същото време качествена камера. Така се ражда легендарната серия "PEN" .Първоначално малкото джобно фотоапаратче с формат на кадъра 18х24 не носи името на Olympus, а само "Pen", но Olympus бързо поправят грешката, под влияние на огромната популярност, която придобива камерата. Следващата генерация вече се нарича Olympus Pen-S и се произвежда във варианти с различни обективи - 30/2.8, 25/2.8 и 28/3.5. Обективите Zuiko са традиционно с много високо качество. Така замислените като евтини и компактни камери за народа, стават любимци на фоторепортерите заради миниатюрния си размер, качествената оптика и икономичността си. Благодарение на формата в един филм се съдържат 72 кадъра.
Моделът "PEN" е един от най-успешните и масови разработки на Олимпус. Чрез десетките му разновидности марката Olympus достига до стотици хиляди хора по света. През 1961г стартира производството на изцяло автоматичен модел - ЕЕ, ориентиран за най-непретенциозните потребители. Обективът е с фиксиран фокус, скоростта е само една 1/60, а блендата се променя автоматично в зависимост от наличната светлина. Олимпус рекламират новата камера като фотоапаратът, при който е необходимо само да натиснете спусъка. Така се раждат първите point&shoot камери, предназначени за абсолютните лаици, които не желаят да научат каквото и да е за бленди, скорости и фокусиране...Започва ерата на "сапунерките" за всеки джоб и по всеки джоб.
Olympus бързо разбират, че концепцията е правилна, но има много потребители, за които базовият модел не представлява интерес и поради тази причина пускат общо 13 разновидности на модела ЕЕ, като най-скъпият ЕЕ-D е оборудван с 32мм обектив с бленда 1.9 и пълна програма на експозицията, а моделът ЕМ има вграден мотор ! Впечатляващи параметри, когато говорим за 1965 г. Последният модел от серията е разработен през 1981г и има вградена светкавица. Производството и разработката на концепцията PEN продължава над 30г, което ясно показва колко успешна се оказва тази идея.
Върхът на ерата, наречена "PEN"  е професионалният огледално-рефлексен полукадров модел PEN-F . Това е първият огледално-рефлексен фотоапарат на Olympus и единственият огледално рефлексен модел в света, който използва формат на кадъра 24х18мм. Моделът е с уникален дизайн и инженерни решения. Вместо пента призма  използва система от огледала с хоризонтално разположение, затворът е въртящ се диск, изработен от титанова сплав и така стават възможни времена на синхронизация със светкавица до 1/500сек. В резултат на всичко това размерът на фотоапарата е много малък и дебелината му е както на останалите PEN модели. За камерата е разработен внушителен арсенал от обективи - Широкоъгълни - 20/3.5; 25/4 ; 25/2.8 , Нормални - 38/1.8; 40/1.4 ; 42/1.2 ; 38/3.5 Macro и супер тънкия 38/2.8, наречен "палачинка".Портретни 60/1.5 ; 70/2 и 100/3.5 , Теле : 150/4 , 250/5, 400/6.3 и 800/8 дори два варио обектива :50-90/3.5 и 100-200/5 . Освен всичко това Олимпус предвидливо пускат на пазара преходници, чрез които могат да се ползват обективите на повечето водещи фирми. Разбира се Олимпус не забравят да предложат и внушителен набор от аксесоари за тази камера, сред които адаптери за микроскопи, ъглов визьор, макро лещи, филтри и др. Благодарение на всичко това Olympus PEN-F и модификациите му стават любими на фоторепортерите от 60-те и 70-те години. Малкият размер вече не е предимство само на телеметричните камери тип Leica,  а възможността за използване на качествени телеобективи и дори варио обективи е голям плюс в сравнение с телеметричните модели.


И така, след 20 годишно прекъсване, PEN се появява отново на световната фотографска сцена, този път в цифров вариант.
Всъщност за безогледална технология при камери с голяма матрица се говори от няколко години. Epson конструираха такава телеметрична камера, Leica също извадиха цифров наследник на М серията, а Sony реализираха моделът R1 с APS матрица и несменяема оптика. Все още обаче, липсваше наистина компактен модел, с добър автофокус и сменяеми обективи.
През 2009-та година, партньорите в системата 4/3, Panasonic и Olympus, предложиха собствени разработки за безогледален вариант на камера с 4/3 матрица. Нарекоха системата микро 4/3. Първо Panasonic представи моделът DMC-G1 , а след това Olympus анонсира E-P1, познат като първият дигитален PEN.
В настоящото ревю ще се спрем на третото издание E-PL1 , което е по-олекотена версия в сравнение с предшесвтениците си, но е и на по-добра цена - 1149лв с ДДС.
Написах няколко думи за особеностите на системата в ревюто си за аналогичния, но по-скъп Panasonic GF1. Ще ги копирам  тук, тъй като се отнасят и за двата апарата. Всъщност разликата между E=PL1 и GF1 е минимална. Панасоникът печели с малко по-солидна изработка и по-бърз АФ, Олимпус PL1 пък има голямото предимство на вградената стабилизация, работеща с всички обективи, както и по-ниската цена.
Olympus E-PL1  е компактна камера със сменяема оптика, която комбинира някои от предимствата на огледално-рефлексните фотоапарати и "сапунерките". От една страна компактността и ниското тегло е голямо предимство, когато нямаме жаление да разнасяме няколко килограма в раницата си. Също така малкият размер е предпоставка за по-близък контакт и непринудени фотографии на хора. Голямата и професионално изглеждаща техника често притеснява околните, кара ги да се чувстват "под прицел" и в резултат те отказват да бъдат снимани, понякога стават агресивни или пък изпадат в другата крайност - позирането. Не случайно известният фотограф на NG - Дейвид Алан Харви, казва че предпочита компактните и небиещи на очи фотоапарати, тъй като те му позволяват да бъде незабелязан и да се слее с околните.
"Често снимам с една ръка, докато си пия кафето, а хората не подозират, че работя" - тези негови думи са едно кратко обяснение, защо подобен тип камери са особено подходящи за улична фотография ("Street")
От друга страна системата micro 4/3 все пак ползва голяма матрица - 13х18мм. За сравнение при обикновените сапунерки матриците са с размери около 5х7мм. По-голямата матрица обуслявя две основни предимства - по-ниски нива на шум, съответно чудесна изолзваемост до 800 и дори 1600ISO и нещо много важно - по-пластично изображение с добър дефокус и разграничаване на преден от заден план. За мен лично плоското изображение, което дава "сапунерката" е най-големия недостатък на този тип камери. С напредването на технологиите нивата на шум ще се понижават . Рано или късно дори и при камерите с много малки матрици ще станат използваеми чувствителности до 1600ISO. Размерът на матрицата обаче и по-точно свързаното с него по-късо фокусно разстояние на обективите, осигуряващо същия зрителен ъгъл, обуславя и фактическия отвор на диафрагмата, който пък е един от факторите определящи дефокусирането на задния план. В този аспект физически няма как да се направи по-голям отвор, когато се ползва малка матрица. Микро 4/3 системата е добър компромис между компактност и качество.
PL1 e компактна камера, но при условие, че е снабдена с компактни обективи. Късата работна отсечка не дава особено предимство при телеобективите. Ако смятате да ползвате подобен вид камера с мощен телеобектив, не печелите кой знае колко. Резултатът е голям обектив със закачено към него малко фотоапаратче.

 

1. Ергономия и управление.

Olympus E-PL1 е с елегантен дизайн и се различава малко от по-"ръбатия" си съперник Panasonic GF1. Ергономията е на добро ниво и позволява да се снима с една ръка. Управлението с директни бутони е поорязано и се налага да се влиза по-често в настройките през менюто. То е лесно разбираемо и интуитивно особено за хората, които са снимали с DSLR Olympus. Някои основни функции се управляват с бутони от тялото - това са корекцията на експозицията, смяната на АФ точка, режими на светкавицата (скрита по подобие на GF1  в тялото), самоснимачката и серийните снимки. Видеото може да се стартира с директен бутон . То е с максимална резолюция 1280х720, високо качество и стерео звук. Допълнително може да се включи стерео микрофон като се използва вход, разположен под обувката на светкавицата. Същият вход служи и за включване на външен електронен визьор. Би било интересно също така  да се експериментира с подвижен дисплей и  кабел. Бързият достъп  до други важни настройки също е улеснен чрез бутона ОК и така лесно се сменя чувствителност, режими на АФ, контрол на светкавица, измерване и др. За начинаещите е предвиден автоматичния режим iAuto, който се стреми да улесни, оптимизира снимачния процес и да го сведе до просто натискане на спусъка. За разлика от други подобни камери обаче, PL1 позволява доста интерсни настройки дори и в режим iAuto. Производителите са се погрижили да ограмотят начинаещите фотографи, позволявайки им да упражняват контрол над различни снимачни параметри.  Освен това в менюто има  раздел с фотосъвети за начинаещи, придружен с примери. Могат да бъдат контролирани цветността, контраста, яркостта (като тук необичайното е, че може да се променят само тъмните и само светлите области), размазване на задния план и т.н.
Основното меню на E-PL1  е теърде близко до останалите Олимпус DSLR модели, на които вече сме публикували тестове и няма да се спирам подробно на всичките му функции. Ще спомена само огромните възможности за персонализация, които са заложили производителите. Custom менюто се състои от 62 опции в 10 секции. Особено внимание е отделено на контрола върху преекспонираните и недоекспонираните области. Освен, че може да бъдат визуализирани в реално време, можете да задавате стойности на хистограмата за лявата и дясната и част.
Няма как да не спомена прословутите АРТ филтри, с които Olympus се гордее още от появата на E30 . Те са интересна и забавна добавка към менюто на камерата, но трябва да се внимава и да не се прекалява със самоцелната им употреба. Това, което съм длъжен да отбележа е, че снимайки в режим на АРТ филтри, се забавя работата на апарата, записът на файловете и опресняването на дисплея. Също така намалява живота на батерията. В същото време изходният файл е силно обработен и не оставя много възможности за постобработка. АРТ филтрите са приятно забавление за начинаещите и едва ли биха представлявали особен интерес за хората, работещи с фоторедактиращи програми. Ето ги и тях:
ПОП АРТ - засилена цветност и контраст.,  СОФТ ФОКУС - омекотено изображение, имитиращо софт фокус филтър или филтър намазан с вазелин. , Ч/Б ФИЛМ - имитация на зърнист високочувствителен филм. При този филтър контрастът е висок, а изображението е със силно зърниста структура. Пин Хол -този филтър всъщност създава ефект на винетиране и затъмняване в комбинация с повишен контраст и цветност. Доста е далече от Пин Хол фотография и според мен това не е точното му име. ДИОРАМА - ефект на тилт-шифт обектив, но в никакъв случай не трябва да се бърка с истински тилт-шифт обектив и с основното му предназначение - изправяне на перспективни изкривявания. МЕКА СЕПИЯ - ретро тониране в сепия.
Ако трябва да обобщя - качеството на изображението е на високо ниво. Цветовете са добре балансирани и приятни без да са прекалено наситени. Динамиката и остротата също са на висота


2.  Автофокус. E-PL1, както и останалите модели микро 4/3,  има  т.нар. контраст-детект АФ. T.e., той няма специален АФ сензор, а използва основната матрица за тази цел. Всъщност тази система е характерна за всички компактни апарати тип "сапунерка" . Автофокусът на E-PL1 е точен, макар и не така бърз както при Panasonic GF1. Имаме информация обаче, че до няколко дни се чака фърмуерна актуализация, която ще увеличи бързината му. Автофокусната точка лесно се мести по цялото поле на кадъра което е голямо удобство при композирането на снимката.

3. Шум и шумоподтискане.

Шумът при високи чувствителности е широко дискутиран и важен параметър. Ниските нива на шум позволяват да се използва наличното осветление и да бъде запазена естествената атмосфера, дори и когато светлината е малко. Компактният размер, придуржен с използваеми високи чувствителности е предпоставка за интересни снимки при по-деликатни ситуации, когато не е удачно да смущаваме околните - църкви, манастири, театрални постановки и т.н.
PL1 се справя добре при високи чувствителности. Напълно използваем е до 800ISO дори и при печат 60х40см. 1600ISO може да се ползва до 30х40см, а 3200ISO с известни компромиси върши работа до 20х30см. Добрата новина е, че алгоритъмът на шумоподтискането се стреми да запази максимално наличните детайли като остранява предимно цветния шум. Има няколко нива на шумоподтискане. Аз препоръчвам да се използва средното ниво. При ниско шумоподтискане, снимката има доста прешарпен вид със силни артефакти, при високото пък се губи детайл. В комбинация със  17/2.8 се получават много добри резултати в условия на ниска осветеност. Голямо предимство пред аналогичния модел на Панасоник е чудесната вградена стабилизация, компенсираща до 3 степени на експозицията.

Ето и примери при различни чувствителности . За съжаление ACR все още не поддържа RAW формат от PL1. Щом излезе новият плъг-ин, ще добавя и снимки от RAW.

Сравнително добра осветеност и ясно изразен контраст между тъмните и светлите зони.

Целият кадър:



Отсечки 100%:

100ISO :



200ISO :



400ISO :



800ISO :



1600ISO :



3200ISO :



Много ниска осветеност, меко и "равно" осветление:

Целият кадър:



Отсечки 100%

200ISO :



400ISO :



800ISO :



1600ISO :



3200ISO :



4. Снимки в пълен размер при реални условия. Снимките са заснети с обективи 17/2.8 и 14-42/3.5-5.6 . Обективът 14-42 е стандартният обектив, с който се предлага PL1 . Отличава се с добра рязкост и нормално ниво на хроматичните аберации. Особеното и ценното при него е, че когато не се ползва може да бъде поставен в заключено положение, при което размерът му се редуцира значително. Палачинката 17/2,8 е по-интересен избор за този апарат. С нея той е наистина компактен. Лично аз предпочитам 2-3 светлосилни компактни обектива с постоянно фокусно разстояние пред тъмен варио обектив.Смисълът на този тип апарати е да се ползват с висококачествени малки светлосилни обективи.
При места с ограничен режим за снимане и ниска осветеност, компакния размер в комбинация със светлосилна оптика и стабилизация е особено подходящ.

800ISO, 1/20sec, F2.8, 17mm (снимката е ресайз от отсечка 4мп. Кликнете върху нея, за да видите оригинала)





800ISO, 1/30sec, F2.8, 17mm (снимката е ресайз от отсечка 4мп. Кликнете върху нея, за да видите оригинала) :



1600ISO, 1/80, F5.6, 42mm - Арт фитър "PinHole"



200ISO, 1/100sec, F3.2, 17mm, АРТ Филтър BW :



160ISO, 1/2000sec, F3.2, 17mm - снимката е направена през стъклото на колата с една ръка, докато спирах на светофар.



800ISO, 1/500sec, F2.8, 17mm :



200ISO, 1/250sec, F4.8, 30mm :



200ISO, 1/1250sec, F2.8, 17mm :



200ISO, 1/800, F2.8 , 17mm :



640ISO, 1/80sec, F2.8 , 17mm :



200ISO, 1/250sec, F5.6, 42mm :




200ISO, 1/125sec, F5.2, 36mm :



200ISO, 1/80, F3.2, 17mm, АРТ филтър Софт Фокус :



200ISO, 1/80, F3.2, 17mm, Арт Филтър B/W :



200ISO, 1/800, F2.8, 17mm :



200ISO, 1/1250sec, F3.5, 14mm :



160ISO, 1/2000sec, F5.6, 17mm :



200ISO, 1/1250sec, F5.6, 17mm :



200ISO, 1/320sec, F5.6, 17mm, АРТ филтър B/W :



200ISO, 1/200sec, F5.6, 42mm :



200ISO, 1/1000sec, F4.6, 27mm :



200ISO, 1/1250, F4.5, 17mm :



200ISO, 1/500sec. F5.6, 42mm :



200ISO, 1/200sec, F2.8, 17mm :



160ISO, 1/2000sec, F3.5, 14mm :



200ISO, 1/1000sec, F5.6, 42mm :



200ISO, 1/160sec, F4.5 , 17mm :



200ISO, 1/800sec, F3.2, 17mm :



200ISO, 1/640sec, F9.0, 17mm :




100ISO, 1/2000sec, F1.7, 20mm ( снимката е направена с обектив lumix 20/1.7 ) :



100ISO, 1/320sec, F11, 14mm :



100ISO, 1/400sec, F11, 28mm :



И накрая още няколко снимки с любимия ми B&W филтър :













От следващите линкове може да изтеглите видео във VGA и HD резолюция:

Видео 1 - VGA 73mb
Видео 2 - VGA 48mb
Видео 3 - HD 21mb
Видео 3 - HD 24mb

6. Технически характеристики.
 

Резолюция	12,3 ефективни мегапиксела(4032 x 3024),
Размер CMOS	17.2х13 мм 4/3 Live MOS сензор
Байонет	Метален, micro 4/3
Дисплей	2.7", Hyper-Cristal, 230 000 пиксела
Визьор	Електронен, слага се допълнително и не влиза в комплекта
Светкавица	Вградена светкавица с водещо число 10 при 200ISO, гнездо за външни светкавици
Стабилизация	Стабилизация в тялото, компенсира до 3 степени на експозицията
Файлови формати	RAW, JPEG , RAW+JPEG
Чувствителност	100-6400ISO, Auto ( 200-3200ISO )
Измерване	мулти, център, спот, ESP - 324 зони
Експозиция	Компенсация на експозицията от -3 до +3 степени през 1/3
Аутофокус	Contrast-detect,11 зони, следящ, единичен , разпознаване на лица
Видео	1280х720, 30fps до 7 мин.
Серийна снимка	3 кад/сек без ограничения в JPEG и до 7 кадъра в RAW
Режими	Интелигент ауто, програмен, изцяло ръчен, приоритет на бленда и скорост, сцени
Скорости на затвора	От 60сек до 1/2000сек
Баланс на бялото	Автоматичен, ръчен + 9 позиции, в келвини от 2000 до 14 000
Самоснимачка	2 или 12 секунди
Цветни пространства	sRGB, AdobeRGB
Шумоподтискане	Избираемо от менюто - при дълги експонации и при високи чувствителности
Карти памет	SD/SDHC
Батерия	1150 mAh 7.2v Lithium-Ion
Размери	115mm x 72mm x 42mm
Тегло	334г с батерията

7. Предимства и недостатъци:

+ Компактно, стилно и качествено тяло - не бие на очи, лесно се носи в джоб на яке
+ Високо качество на изображението, много добро цветопредаване и динамика
+ Използваеми високи чкувствителности, ниски нива на цветен шум
+ Точен  АФ , лесна и бърза смяна на АФ точки по цялото поле на кадъра (очаква се фърмуерен ъпдейт за повишаване на скоростта на АФ)
+ Добра вградена стабилизация, работеща с всички обективи
+ Арт филтри, позволяващи на начинаещите да постигнат по-артистични резултати без допълнителна обработка
+ Интуитивно управление , богато меню и много възможности за персонализация
+ Вграден RAW конвертор и опции за обработка в самия фотоапарат
+ Добра вградена светкавица, скрита в тялото
+ Вход за допълнителен електронен визьор и стерео микрофон
+ Качествено видео със стерео звук, директен бутон за видео
+ Най-добра цена в този клас безогледални камери

- JPEG -а понякога е прешарпен, трябва да се настрои внимателно
- АФ е по-бавен от този на GF1 (очаква се нов фърмуер за подобряване на скоростта му)
- Директните бутони за управление са съкратени спрямо GF1, EP-1/EP-2
- Допълнителния електронен визьор е сравнително скъп
- По-висока цена в сравнение с базовите DSLR камери
- Все още няма добър избор на обективи



Бони Бонев'2010г

Всички снимки в това ревю са собственост на автора. Използването им без разрешение е незаконно.