По стъпките на Викингите в Исландия . Част 2

Планини и северно сияние.

дата 03.06.2019 г.  |  автор Zaprin Geguskov - sakuraki  | 

Е след като написах част 1, мисля, че е време да напиша и втората част, която за мен беше по - вълнуваща. Видях, пейзажи, за които и не съм си мислил, че мога да водя някога.

 

Ден 3.

Спахме в един невероятен хотел lilja guesthouse, много удобна локация има и е от по - евтините. След като поспахме до доста късно, към 12 и 30ч се събудихме и започнах да мисля план за деня, но така и не успях да измисля нещо друго като локация до вечерта. Върнахме се към jokulsarlom ледника и постояхме там доста време, но ни писна и пак се върнахме на другите ледници, за да поснимам още малко.

 

 Не след дълго ,започна да залязва слънцето, тръгнахме обратно към хотела, защото вечерта, имах идея да отидем до плажа и планината Stokksnessр, за да снимам северно сияние или поне се надявах. 

Обаче, докато се връщахме и изведнъж залезът стана невероятен, страхотни цветове и облаци, няма как да не се спре човек да снима.

 

 

Последната снимка е гледка от хотелската ни стая, която пък беше с огромни прозорци и се виждаше абсолютно всичко.

.

Взехме дебелите дрехи и тръгнахме към Stokksness, там се заплаща такса от 900 исландски крони на човек, което е около 15лв на човек. Докато беше чисто небето и приятно, се заоблачи страшно много и започна да вали, което развали изцяло плановете ми и се върнахме в колата да чакаме да спре да вали. 30 минути чакахме, но продължаваше да вали, затова решихме, че ще се върнем в хотела и ще дойдем на следващия ден. Пътят е черен в Stokksness и беше доста хлъзгав, заради дъжда, но лека полека се измъкнахме. Стигнахме в хотела и директно в леглото, за да поспи.

 

Ден 4

Ранно ставане и закусване в хотела и планът беше ясен. Почивка до обяд и към 16:00ч се запътихме отново към Stokksness, защото програмата за северното сияние показваше доста голям % да се появи днес. Макар и зима, доста по - късно се стъмваше в Исландия и като отидохме в 16:00ч се оказа, че ще чакаме поне 6часа там, за да се стъмни хубаво. Все пак имах доста време да обикалям и да снимам, в този ред на мисли ето малко снимки

 

 

 

След като залезе слънцето и всичко стана синьо и океанът започна да се бунтува и удря в камъните

 

За жалост обаче, отново нямаше северно сияние, тъй като отново се заоблачи и реших да не рискуваме и право си тръгнахме. Задуха страшен вятър и по пътя за хотела се оправи времето, буквално времето в Исландия се сменя на 20 минути. 

Спрях и погледнах към небето, а то цялото обсипано със звезди и цъкнах малко снимки. 

 

Оказа, се че синьо-зелената светлина зад облаците, поне според местните там е било северно сияние, но така и не го видях.

 

Ден 5

Последен ден в хотела и време за размисъл, дали си заслужава отново да ходя на същото място или да пробваме на друго. Собственика на хотела е много информиран за времето и ни каза, че днес ще има 100 % северно сияние. Това ми беше на мен достатъчно и след като се размотавахме цял ден, по залез тръгнахме отново към Стокнес. Залезът не беше лош и успях да направя някоя друга панорама.

 

Седнахме си в колата и извадихме един хляб,кренвирши и нещо като лютеница и ядохме като по български :D. Вечерта беше тъмна и спокойна. Е вече след 5 дни в Исландия успях да видя северното сияние, беше съвсем малко в началото и незабележимо с просто око, но в последствие се показа цялото в небето.

 

 

Страхотна гледка и изживяване. Жалко, че се скри много бързо и не успях много снимки да направя oще снимки от това място. За наш късмет, след като си тръгнахме отново се появи вечерта и пак снимах

 

 

Ден 6 

Тръгване в 8ч сутринта, че пътят е около 6-7ч до следващата дестинация, а тя е езерото Myvatn в северната част на Исландия. Нямаше почти никакви коли по пътя, а и една голяма част от него не беше изчистена, защото вечерта беше валяло сняг и имаше доста по пътя, но се минаваше лесно. Към края пътят беше чудесно изчистен и поддържан.

 

Настанихме се в хотела, който бяхме резервирали и дремнахме малко. Събудихме се към 23:00ч и чух, че отвън някакви китайци се впечатляват от нещо, излезнах и отново видях северното сияние, но беше в различни цветове този път, огромно също, по цялото небе се беше показало. Нямах широк обектив с мен и с панорама успях толкова да хвана

 

 

Много приятно изненадат останах от това място и северното сияние. След като се наснимах, се прибрах и веднага легнах, защото на следващия ден ни чакаше отново 5ч път

 

Ден 7

Пътуване към планината Kirkjufell. Минахме цялата северна част на Исландия и през фьордите, но за жалост времето беше отвратително и не се виждаше нищо. Имаше моменти, в които се показваше малко планина, но бяха рядкост. Ето и пътя

 

И един мини плаж

 

Настанихме се точно на залез слънце, а хотела е на самия бряг и се вижда планината от него. Грабнах веднага апарата и тръгнах да снимам една от най - сниманите локации в Исладния

 

 

Времето се оправи и небето стана много чисто и тъмно. Докато приложенията на телефона показваха 5 % шанс за северно сияние, изведнъж се покачиха на 30% и не след дълго се появи и то точно на това място. Страхотно чувство и изживяване, вероятно бяхме над 30 фотографи да снимаме.

 

Така и свърши този ден.

 

Ден 8

Пътуване към водопада Gullfoss. Общо взето скучен ден, минахме през гейзери и други водопади, но нито светлина хванах, нито ъгъл. Отново проверих приложението на телефона за северно сияние и показваше, че в района около Vik ще има тази вечер или поне голяма вероятност. Отменихме веднага резервацията и поехме към Vik, което е доста голямо отклонение от маршрута ни и се върнахме доста назад. Спрях на една отбивка, защото и се насъбра много каране тези дни и теглихме една бърза дрямна в колата.

 

Eто и снимката

 

Ами това е историята, надявам се да Ви хареса :).

Страници:  1

Коментари    
JimmyStoikov
10-06-2019 18:47

8 дена, изпълнени с емоция и адреналин си е за завиждане, браво!
-0 +0
dassler
01-09-2019 15:44

Страхотно пътуване е било, много красиви пейзажи. За момент се пренесох в Исландия. Благодаря :)
-0 +0
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Малкият човек/ Little man

    От Stanka Petrova


    Всеки ден срещаме хора по улиците, които изкарват препитанието си със събиране на вторични суровини от кофите за боклук. Обикновено това са роми. Някои от тях изкарват така прехраната си временно, за други това е постоянно занимание. Хубавото е, че те са намерили начин сами да се препитават, а не чакат на помощи. Когато разбраха, че искам да ги снимам, едни изразиха надеждата, че това ще промени живота им, че като пусна снимките, някой може да се смили и да си намерят по-добра работа. Други решиха, че ще продам снимките и ще спечеля пари от това на техен гръб и не желаеха да бъдат снимани. Обещах на един от тях, когото тук ще нарека Андрей, да не показвам снимки с него, за да не го види случайно някой от приятелите му и да му се подиграва. Наскоро излязъл от дом за сираци, той се опитваше да издържа семейството си - още непълнолетната си жена и детето си, със събиране на отпадъци, като с нетърпение чакаше жена му да навърши пълнолетие, за да може да излезе от България. Каза ми: "Бях с един българин във Виена. Там обаче се живее по-добре, в Пратера имаше баня за бездомници и можех да се изкъпя, и гладен не оставах, макар че не успях да си намеря работа и се върнах". Към нас се приближи възрастен мъж, който караше количка с пълен чувал с отпадъци. "Ето с този бяхме във Виена" - каза ми Андрей. Повече не го видях. Казаха ми, че си е намерил работа. Може би потенциалната възможност да бъде показан от мене го е накарала да потърси нещо друго, от което няма да се срамува. Младият човек по-трудно се примирява и винаги има повече изходи.
    Още след първия контакт с тези хора, установих, че тяхната работа мирише. Въпреки че носят куки за закачане и измъкване на бутилките и ръкавици, дрехите и сякаш телата се вмирисват. Преди да предадат отпадъците, те ги вадят от чувалите и ги сортират. Цветната пластмаса струва по-евтино и когато е смесена, се заплаща на по-ниската цена, затова всичко се разделя.
    Само след няколко часа стоене близо до пункта за вторични суровини, установих, че хората, прехранващи се от кофите за боклук, са много. Някои се занимават с това инцидентно, други от време на време, когато има нещо за предаване, а трети - постоянно. Това съвсем не означава, че всички в Столипиново са в нужда, много от жителите на квартала живеят в къщи на по два-три етажа и някои от тях, докато бездействат на улицата, наблюдават как моите герои събират и мъкнат отпадъците към пунктовете.
    Сборният пункт на събирачите на вторични суровини е под една бетонна плоча на 200-300 метра от мястото за предаване на пластмасата, където хората се пазят от слънцето или от дъжда. Тук сортират пластмасата, почиват си и пият кафе. На това място направих снимките.