Чернобыльская зона отчуждения - Припять

Рудий Лiс, КПП Припять

дата 06.05.2019 г.  |  автор Симеон Василев - Synthy  | 

Припять! Град призрак. Понесъл най-големи щети от катастрофата в Чернобилската АЕЦ. Построен от нулата за работниците обслужващи централата. До деня на инцидента е с население 55 000, а по проект е трябвало да се разрастне до около 100 000 жители. Средна възраст на населението: 26 години. Изключително млад град, добре устроен, била е дадена пълна свобода на архитектите да го проектират както намерят за добре. И наистина, ако се абстрахираме от трагедията, случила се там, докато се разхождаш, виждаш, че наистина е бил едно много добро място за живеене според тогавашните стандарти за 1986г. Просторни улици, градинки, детски площадки, детски градини. Бил е приятно и спокойно място.

 

След обиколката из външната част на чернобилската отчуждена зона, се отправяме към най-вътрешната част, а именно - Припять.
 

На път за града, минаваме през печално известната червена гора (Рудий Лiс). В нощта на катастрофата, вятърът е отнесъл радиоактивният прах в посока Припять, минавайки през гората наблизо. Радиацията е била толкова силна, че за една нощ дърветата са загинали и са се обагрили в червено. До момента на отсичането им (според екскурзовода, това се е случило около 1990г), те са си стояли на мястото - мъртви дървета, които не гният.
Снимка на червената гора, малко след катастрофата (не е моя, показаха ни я от тур агенцията):


Сега това е просто наименование на месността между града и централата. Но все още е силно радиоактивна. Почвата е поела цялата радиация и не е най-удачното място за разходки. Минава се транзит възможно най-бързо.




Продължаваме по пътя и стигаме до известният паметник на входа към града. Вярвам, че всеки го е виждал поне на снимка.


След него идва мостът, водещ към самият град. Наричан още Мостът на смъртта. В нощта на аварията, тук са се събрали хора от града за да гледат горящият реактор.



През 1986г. дърветата не са били тук, и както може и сега да се види, имало е пряка видимост към 4-ти реактор. Би трябвало да е било много красива гледката на огъня с йонизираният светещ въздух. За съжаление - смъртоносно.
Ето ни и на входа на града. Ново КПП, отново проверка на документите. Тук контролът е най-строг.



От бариерата навътре вече е град Припять. 
Главната улица, водеща до центъра на града.

Но ние поемаме леко встрани, към първи Микро район.
Посреща ни магазин

и паметник на дружбата между народите.

 

Страници:  1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Коментари    
Kidon
16-05-2019 10:49

Направо си е опасно да разглеждаш снимките. Сигурно, в EXIF данните на файловете, има и колко гайгера съдържат... :(
-0 +0
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Сицилия

    От Рафи Марукян


    Сицилианците казват: "Ние не сме италианци". И това е така, защото на острова са били:древните гърци,финикийци, римляни, византийци, нормани, маври, испанци, французи...
    Безспорно, организирана екскурзия с група и гид си имат предимства. Но за фотограф, който иска да снима повече, да търси интересни и нестандартни обекти, сам да обикаля и снима, екскурзия с група не е подходящо. В това пътуване изпробвах за първи път и ползвах новия ми сладур, "FUJIFILM-X-20.Много съм доволен от новата ми безогледалка. Лек, удобен за снимане и манипулации. На места снимането беше забранено, не даваха сицилианците никакви обяснения защо. А да вдигнеш Nikon D-90 с китовия 18-105 или 70-210, звукът на снимащия затвор веднага те издава и те изхвърлят като мръсно коте. A с безогледалката , провесена на шията снимаш, няма звук от затвора и никой не разбира, че снимаш. Но си има и неудобствата: на силно слънце трудно се вижда кадъра на екрана, оптическият визьор покрива 80-85% от снимания кадър, не могат да се преценят добре вертикалите и хоризонталите в кадъра...