Чернобыльская зона отчуждения - разходка в мъртвата зона

Годината е някъде 2005, 2006... Седя си в офиса и "разцъквам" нещо в интернет, т.е. губя си времето през обедната почивка. От някъде ми попадна линк към сайт със снимки от град Припять. След справка в гугъл разбирам кой е този град. И цъкам на линка...

Елена Филатова. Името, което няма да забравя. Това беше нейният сайт, с разкази от мъртвата зона. Многократно ходила в зоната, допускана до нея без особени проблеми, тъй като до тогава никой не е пожелавал да отиде в заразеното място, където е станала аварията в ЧАЕЦ. Гледам снимките като хипнотизиран, жадно чета всяка думичка написана от нея. Тогава у мен се породи желанието да посетя мястото. Защо? И до момента не мога да дам смислен отговор, защо искам да отида до едно от най-замърсените места на земята, но то ме привличаше като магнит.

И така, около 15 години по-късно, ето ме на път към отчуждената зона. Тръгваме от Киев с екскурзовод, лицензиран за разходки в зоната. По друг начин в момента там не може да се влезне, пропускателният режим е много строг. Агенцията по контрол на достъпа до отчуждената зона дава разрешителни за влизане само на лицензирани тур-агенции.След час и половина път сме на КПП-то.

КПП Дитятки. Това е входната точка за влизане в Чернобилската отчуждена зона. Тя се дели на 3:
30км зона - влиза се през Дитятки;

10км зона - входната точка е второ КПП, след град Чернобил;

град Припять - трето КПП.

Колкото по-близо сме до Дитятки, толкова по-малко коли има.

До преди катастрофата, Чернобил е бил областен град.


При самото КПП остават само туристическите МПС-та и колите на служещите в зоната. Радиоактивният фон там не е по-висок от което и да е друго място (вкл. и София).

Тъжно, но факт: превърнали са зоната в туристическа атракция.




В цялата зона пътищата, учудващо, се ремонтират (определено имат нужда от това)


Паметник, в памет на жертвите от катастрофата , станала на 26.04.1986г. Той е на входа на КПП-то, но хора там почти нямаше. Повечето посетители са ентусиазирани от факта, че отиват в едно от най-мрачните места на света. Не осъзнават, че всъщност, цялата зона е един паметник на смъртта. Хиляди хора са загубили животите си в катастрофата, хиляди домове са изоставени.. Това е едно много, много тъжно място.