По стъпките на Викингите в Исландия . Част 1

дата 08.04.2019 г.  |  автор Zaprin Geguskov - sakuraki  | 

Време за един “кратък” разказ, в който ще Ви запозная със страната на викингите, китове, ледници, вулкани и невероятни гледки на Исландия.

 

Изборът ни на тази екзотична дестинация се породи когато бях 15годишен и гледах филм, който беше заснет почти изцяло в Исландия и бях запленен от красотата на Исландия. Филмът е Stardust (Звезден прах), типично тинейджърски филм. И така от 2007г насам Исландия ми е в списъка за посещение и най – накрая тази година имах тази възможност, като веднага избрах зимния сезон и по – конкретно март месец, за да видя и Северното сияние.

Не обичаме с моята половинка да пътуваме с екскурзоводи и големи групи, защото я нямаш тази свобода, а когато си сам можеш да правиш каквото искаш. И така януари месец започнах разучаване на Исландия и къде, кога и защо трябва да отидем, има ли опасност от изгриване на вулкани или голям студ. След дълги безсънни нощи , набелязах местата, които ще посетим и начертахме карта, която да следваме, запазихме си хотелите според локациите и зачакахме. За малко да забравя и кола под наем си регистрирахме, която трябваше да джип, защото има места, които са трудно достъпни или не са достъпни с обикновен лек автомобил.

Пропускам часта със самолетните полети, защото не е интересна и преминаваме директно към първи ден от обиколката. Картата, която си бяхме начертали, включваше обиколка на цялата страна около 2300км и всеки ден бяхме на различно място.

 

Ден 1

Посещение на водопада Seljalandsfoss, който е удивителен, известен е с това, че може да се мине под и зад самия водопад, но за жалост зимата е затворена пътеката, защото.. е сещате се защо, за да падне някой във водата :

 

Това е въпросният водопад.

 

 

 

 

 

След като се нарадвахме на първата локация, тръгнахме към следващия водопад Skogafoss, който е един от най – известните водопади и голяма част от туристите ходят само заради него в този район. За жалост навигацията ни обърка и карахме 40 минути в съвсем грешна посока, оказа се, че има и селище с подобно име и се е заблудила горката. След 1 час и малко стигнахме и до следващия водопад, но се радвахме само на 2 минути хубаво време и започна силен вятър с доста стабилен снеговалеж и мъгла даже се спусна. Отново този водопад е по – красив пролетта/лятото, не че сега не беше.

 

 

​

 

Оттам се запътихме към една арка в океана Dyrholaey Sea Arch и известния черен пясък . Тази арка е огромна на живо, издига се 180 метра над океана и чувството да стоиш върху нея е неописуемо и страховито, особено като гледаш надолу как огромни вълни изглеждат като мравки, когато се разбиват в нея. Черният бряг също е впечатляващ, но не чак толкова .

 

ето я и арката

 

 

​

 

Ден 1 свършва тук, защото е късно и имаме доста път до хотела, а времето отново се промени рязко и започна да вали сняг на парцали. Всички хотели са им изключително чисти и приятни, с минималистичен дизайн и имат безплатно кафе :D.

 

Ден 2.

 

Посещение на един от най – големите ледници в Исландия, а именно skaftafelljokull, върху този ледник е заснет и част от филма Interstellar. Огромни ледени блокове или накратно мини айсберги. При желание може и разходка върху ледника да направиш, но реших този път да пропусна, оставих си го за следващото ми посещение в Исландия. Невероятното на този ледник е, че пътят до него е само кафяв пясък и камъни, прилича като сцена от фантастичен филм. Никаква растителност или цвят, ако е вечер може да мине и за лунна повърхност . На снимката може да се види колко е голям един леден блок, човекът е доста далече от ледника и пак изглежда като мравчица.

 

 

 

 

А на 2км от този ледник имаше и друг ледник, който е по – коварен от този, защото се спускаш по стръмни склонове и ако не внимаваш, може да се озовеш в ледените води под теб и вероятно няма да е приятно. Има няколко човека, които са се опитали да минат по ледовете му, но са се озовали където не трябва, но пък за сметка на това е невероятно красив и цветен, много по – цветен от съседния.

 

 

След като минахме през тези 2 ледника се запътихме и към 3ти ледник , да в Исландия има близо 15 ледника и 14 % от територията и е покрита с лед, което е доста голям % , като се има впредвид, че цялата и площ е по – малка от България, горе долу цялата Стара планина да е ледник, дори малко повече.

 

Ледникът Jokulsarlon не беше нищо особено, но пък на отсрещната страна, известният диамантен плаж е страхотен. Черен пясък, сини огромни късове лед и бурен океан, страхотна атмосфера създават.

 

Ето това им е “плажната” ивица погледната от високо. В долният ъгъл сме ние, може да сравните колко са големи ледените блокове.

 

 

 

Ами това е част 1 от пътеписа или “ледената” част, както аз я наричам. В част 2 ще Ви запозная с малки реки, големи планини и северното сияние.

 
 
Изборът ни на тази екзотична дестинация се породи когато бях 15годишен и гледах филм, който беше заснет почти изцяло в Исландия и бях запленен от красотата на Исландия. Филмът е Stardust (Звезден прах), типично тинейджърски филм. И така от 2007г насам Исландия ми е в списъка за посещение и най – накрая тази година имах тази възможност, като веднага избрах зимния сезон и по – конкретно март месец, за да видя и Северното сияние.
 
Не обичаме с моята половинка да пътуваме с екскурзоводи и големи групи, защото я нямаш тази свобода, а когато си сам можеш да правиш каквото искаш. И така януари месец започнах разучаване на Исландия и къде, кога и защо трябва да отидем, има ли опасност от изгриване на вулкани или голям студ. След дълги безсънни нощи , набелязах местата, които ще посетим и начертахме карта, която да следваме, запазихме си хотелите според локациите и зачакахме. За малко да забравя и кола под наем си регистрирахме, която трябваше да джип, защото има места, които са трудно достъпни или не са достъпни с обикновен лек автомобил.
 
Пропускам часта със самолетните полети, защото не е интересна и преминаваме директно към първи ден от обиколката. Картата, която си бяхме начертали, включваше обиколка на цялата страна около 2300км и всеки ден бяхме на различно място.
 
Ден 1
 
Посещение на водопада Seljalandsfoss, който е удивителен, известен е с това, че може да се мине под и зад самия водопад, но за жалост зимата е затворена пътеката, защото.. е сещате се защо, за да падне някой във водата :Време за един “кратък” разказ, в който ще Ви запозная със страната на викингите, китове, ледници, вулкани и невероятни гледки на Исландия.
 
Изборът ни на тази екзотична дестинация се породи когато бях 15годишен и гледах филм, който беше заснет почти изцяло в Исландия и бях запленен от красотата на Исландия. Филмът е Stardust (Звезден прах), типично тинейджърски филм. И така от 2007г насам Исландия ми е в списъка за посещение и най – накрая тази година имах тази възможност, като веднага избрах зимния сезон и по – конкретно март месец, за да видя и Северното сияние.
 
Не обичаме с моята половинка да пътуваме с екскурзоводи и големи групи, защото я нямаш тази свобода, а когато си сам можеш да правиш каквото искаш. И така януари месец започнах разучаване на Исландия и къде, кога и защо трябва да отидем, има ли опасност от изгриване на вулкани или голям студ. След дълги безсънни нощи , набелязах местата, които ще посетим и начертахме карта, която да следваме, запазихме си хотелите според локациите и зачакахме. За малко да забравя и кола под наем си регистрирахме, която трябваше да джип, защото има места, които са трудно достъпни или не са достъпни с обикновен лек автомобил.
 
Пропускам часта със самолетните полети, защото не е интересна и преминаваме директно към първи ден от обиколката. Картата, която си бяхме начертали, включваше обиколка на цялата страна около 2300км и всеки ден бяхме на различно място.
 
Ден 1
 
Посещение на водопада Seljalandsfoss, който е удивителен, известен е с това, че може да се мине под и зад самия водопад, но за жалост зимата е затворена пътеката, защото.. е сещате се защо, за да падне някой във водата :
Страници:  1

Коментари    
Casting
20-04-2019 18:42

Поздравления, страхотни снимки от пътуването! Различна е много през март месец и има своя чар (явно трябва да се посети през всички сезони).

Чакам с нетърпение Част 2.
-0 +1
vladis
21-04-2019 19:24

Много приятен разказ! Най-много ми харесва, че снимките показват различен поглед към иначе безкрайно снимани по един и същ начин места.
-0 +1
sakuraki
10-05-2019 14:14

Благодаря :)
-0 +0
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Малкият човек/ Little man

    От Stanka Petrova

    Всеки ден срещаме хора по улиците, които изкарват препитанието си със събиране на вторични суровини от кофите за боклук. Обикновено това са роми. Някои от тях изкарват така прехраната си временно, за други това е постоянно занимание. Хубавото е, че те са намерили начин сами да се препитават, а не чакат на помощи. Когато разбраха, че искам да ги снимам, едни изразиха надеждата, че това ще промени живота им, че като пусна снимките, някой може да се смили и да си намерят по-добра работа. Други решиха, че ще продам снимките и ще спечеля пари от това на техен гръб и не желаеха да бъдат снимани. Обещах на един от тях, когото тук ще нарека Андрей, да не показвам снимки с него, за да не го види случайно някой от приятелите му и да му се подиграва. Наскоро излязъл от дом за сираци, той се опитваше да издържа семейството си - още непълнолетната си жена и детето си, със събиране на отпадъци, като с нетърпение чакаше жена му да навърши пълнолетие, за да може да излезе от България. Каза ми: "Бях с един българин във Виена. Там обаче се живее по-добре, в Пратера имаше баня за бездомници и можех да се изкъпя, и гладен не оставах, макар че не успях да си намеря работа и се върнах". Към нас се приближи възрастен мъж, който караше количка с пълен чувал с отпадъци. "Ето с този бяхме във Виена" - каза ми Андрей. Повече не го видях. Казаха ми, че си е намерил работа. Може би потенциалната възможност да бъде показан от мене го е накарала да потърси нещо друго, от което няма да се срамува. Младият човек по-трудно се примирява и винаги има повече изходи.
    Още след първия контакт с тези хора, установих, че тяхната работа мирише. Въпреки че носят куки за закачане и измъкване на бутилките и ръкавици, дрехите и сякаш телата се вмирисват. Преди да предадат отпадъците, те ги вадят от чувалите и ги сортират. Цветната пластмаса струва по-евтино и когато е смесена, се заплаща на по-ниската цена, затова всичко се разделя.
    Само след няколко часа стоене близо до пункта за вторични суровини, установих, че хората, прехранващи се от кофите за боклук, са много. Някои се занимават с това инцидентно, други от време на време, когато има нещо за предаване, а трети - постоянно. Това съвсем не означава, че всички в Столипиново са в нужда, много от жителите на квартала живеят в къщи на по два-три етажа и някои от тях, докато бездействат на улицата, наблюдават как моите герои събират и мъкнат отпадъците към пунктовете.
    Сборният пункт на събирачите на вторични суровини е под една бетонна плоча на 200-300 метра от мястото за предаване на пластмасата, където хората се пазят от слънцето или от дъжда. Тук сортират пластмасата, почиват си и пият кафе. На това място направих снимките.
  • ,,До Калафат и обратно''

    От

    Времето е лятно някъде юни месец.Сутрин около 9.30 Закуски и баници,автогарата на град Видин-около 200 човека(това не е легенда).
    Чакаме автобусите за разходка до Калафат (Ръмъния) заедно със няколко добри приятели.Като за празник на Дунав мост 2-Всичко е точно;;..и така започва голямото бутане за места(като сцена от филм за животни по АНимал Планет).Вече пътуваме към Дунав мост 2 на границата за към Калафат,така проверки,някъде около 10-16 мин сме извън България и директно на румънска територия всички се радват във автобуса,който имаше и климатик... (БРавоО) След това ни спряха на центъра на Калафат(автобусите олекнаха :Д)КАто стадо овце на чужда поляна всеки се изнизва и тръгва да разузнава пасището.(за хората става дума ;Д).Ето и ние тръгнахме да снимаме всяко една румънска забележителност.Още на първо впечатление ни направи чистотата и пазара(месни продукти,плод и зеленчуци)Нали сме от провинцията-възрастните пенсионери бяха предимно да си купуват домати,чушки,краставици понеже е по-евтино от БГ и Видинско,Седнахме на първото видяно кафене-(за енергия)таа след кафето продължихме по центъра на Калафат-Видяхме красиви фонтани и цветя,красиви девойки и хора.Стигнахме и до полицейския участък (Всичко е точно),видяхме Дунава и плажът... (ах Моретоо),Паркът е Страхотен и красив до Дунава,може да релаксираш и да се вдъхновяваш като истиснки поет и артист(хаха),,,Разхходката беше дълга и уморителна,след което си взехме по Бира и търсене на Скара (това беше най-лудото търсене),но и така не се намери румънска скара където да се подкрепим) :Д така че БГ си е Бг !!! :D :D

Меню