Остров Рюген

Остров Рюген

 

Фото репортаж от остров Рюген, източно море, Германия.

Автоер: Николай Михайлов

 

Sonya7r, Zeiss Batis 18mm/2.8

 

Travelphotographie:  

https://www.instagram.com/5149mich/

 

 

 

Рюген е остров в източно море и е част от провинцията Mecklenburg-Vorpommern, Германия. 

 

Населен е от около 77.000 жители и е най-гъсто населеният остров в Германия. 

 

 

Град Щралсунд е вратата към остров Рюген. Свързва ги мост, дълъг около 2 километра. 

 

 

Островът има площ около 926 кm2 и максимална дължина от 52 килиметра. 

 

 

Националният парк Ясмунд. 

 

Тебеширените скали край град Засниц.

 

Скалите са разположени на полуостров Ясмунд.

 

Скалите се предполага, че са възникнали преди 12.000 години. 

 

 

През месец май полетата на острова са пълни с цъфнала рапица.

 

Плажната ивица на остров Рюген е наситена с множество лагуни и полуостро

 

 

Селцето Ралсвик е разположено в северната част на острова.

 

 

 

От единственият хотел в селото се открива райска гледка. 

 

 

Единственият замък-хотел в селото,  който служи и като ритуална сватбена служба. 

 

Макар и малко село Раслвик предлага много възможности на любителите на бирата.

 

Ветровитият климат предразполага към използването на алтернативни източници на енергия.

 

За първи път името на селот се споменава в хроники от 1311.

 

Предполага се, че селото е именувано на името на славянски пълководец или от датски "ral" едър пясък.

 

 

Днес селото е заселено от малко жители, но привлича с природата си хиляди туристи. 

 

През средновековието Ралсвик е бил важно пристанище.

 

 

Всяко година в края на месец юни, в селото се провежда театралният фестивал Störtebeker. 

 

В селото, на брега на морето често акостира и корабчето Елбе, което е и подвижна кръчма. 

 

Село Ралсвик, остров Рюген

 

 

 

 

Страници:  1

Коментари    
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Мисия Лондон 2016

    От Ivan Ivanov


    Отвори ми се път до Лондон. Хубав град, натоварен с история и същевременно непрекъснато в процес на модернизация. Тълпи от туристи, предимно млади хора. Снимането на коя да е забележителност е предизвикателство - все някой ще застане или ще мине в неподходящ момент пред обектива. Има и такива, предимно от по-старото поколение, които изчакват културно, щом видят, че ще снимате... Снимах с Пентакс К5-II и обектив Сигма 17-70.
    Бях в Лондон дни след рожденния ден на Кралицата. Ходих до Бъкингам, но казаха, че тя в момента е в Уиндзор. Когато отидох до Уиндзор, се оказа, че НВ заминала за Аскот да гледа конни състезания ... Така и не видях Кралицата, но пък и тя не ме видя:-)... Може би някой друг път...
  • Малкият човек/ Little man

    От Станка


    Всеки ден срещаме хора по улиците, които изкарват препитанието си със събиране на вторични суровини от кофите за боклук. Обикновено това са роми. Някои от тях изкарват така прехраната си временно, за други това е постоянно занимание. Хубавото е, че те са намерили начин сами да се препитават, а не чакат на помощи. Когато разбраха, че искам да ги снимам, едни изразиха надеждата, че това ще промени живота им, че като пусна снимките, някой може да се смили и да си намерят по-добра работа. Други решиха, че ще продам снимките и ще спечеля пари от това на техен гръб и не желаеха да бъдат снимани. Обещах на един от тях, когото тук ще нарека Андрей, да не показвам снимки с него, за да не го види случайно някой от приятелите му и да му се подиграва. Наскоро излязъл от дом за сираци, той се опитваше да издържа семейството си - още непълнолетната си жена и детето си, със събиране на отпадъци, като с нетърпение чакаше жена му да навърши пълнолетие, за да може да излезе от България. Каза ми: "Бях с един българин във Виена. Там обаче се живее по-добре, в Пратера имаше баня за бездомници и можех да се изкъпя, и гладен не оставах, макар че не успях да си намеря работа и се върнах". Към нас се приближи възрастен мъж, който караше количка с пълен чувал с отпадъци. "Ето с този бяхме във Виена" - каза ми Андрей. Повече не го видях. Казаха ми, че си е намерил работа. Може би потенциалната възможност да бъде показан от мене го е накарала да потърси нещо друго, от което няма да се срамува. Младият човек по-трудно се примирява и винаги има повече изходи.
    Още след първия контакт с тези хора, установих, че тяхната работа мирише. Въпреки че носят куки за закачане и измъкване на бутилките и ръкавици, дрехите и сякаш телата се вмирисват. Преди да предадат отпадъците, те ги вадят от чувалите и ги сортират. Цветната пластмаса струва по-евтино и когато е смесена, се заплаща на по-ниската цена, затова всичко се разделя.
    Само след няколко часа стоене близо до пункта за вторични суровини, установих, че хората, прехранващи се от кофите за боклук, са много. Някои се занимават с това инцидентно, други от време на време, когато има нещо за предаване, а трети - постоянно. Това съвсем не означава, че всички в Столипиново са в нужда, много от жителите на квартала живеят в къщи на по два-три етажа и някои от тях, докато бездействат на улицата, наблюдават как моите герои събират и мъкнат отпадъците към пунктовете.
    Сборният пункт на събирачите на вторични суровини е под една бетонна плоча на 200-300 метра от мястото за предаване на пластмасата, където хората се пазят от слънцето или от дъжда. Тук сортират пластмасата, почиват си и пият кафе. На това място направих снимките.