Чужденец в Тайланд

Да почнем от това че още в първите редове на пътеписа искам да се извиня за граматиката. Не съм българин и никога не съм учил този език.

Първото впечетление от Банкок за мен беше полъх от невероятна жега, пътувахме през март месец и в България все още беше хладничко, докато в Банкок тепературата стигаше 37-39 градуса целзий. Съответно всеки ден в този многомилионен град беше придружен от невероятна жега. След като се настанихме и взехме по един бърз душ ( това беше радост за 15 минути, защото горе долу след толкова време пак си целия потен ) отправихме се към най - популярния комплекс от хрмовете Wat Phra Kaew, решихме да ползваме речния транспорт, защото предположих че ще се насладим на прохладата от вятъра. Това се реализира до някъде - беше наистина прохладно, но лодката която избрахме издаваше оглушителен двигателен шум, че дори нямаше как да си приказваме 

Излизайки на нужния ни бряг ние бързо се озовахме до прословутите храмове Wat Phra Kaew ( важно да се знае че там се влиза само със дълги гащи ) част от групата бяха със шорти и тях не ги пуснаха. 
 

Впечетляващи размери на храмовете и на използването на златист цвят е доста често срещан в този комплекс, и като цяло златистия цвят го ползват почти на всякъде. Старателните изработки на фигури на светците на будисма веднага подчертават голямото търпение проповядвано в самата религия. 

Наличието на зелени, свежи цветя и всякаква друга зелена ръстителност дава да разберем, че и в тази насока се полагат доста усилия при такива жеги. 

Само да вметна че с мен бях взел само 3 обектива : 24-105 ф4 , 16-35 ф2.8 , фишай 8-15 ф4. В манастири и храмовете прецених че най добре е фишай, защото размерите са зашеметяващи. 

След няколко часа обикаляне в този комплекс продължихме да търсим така наречения спящия Буда или Wat Pho Това представлява още един компекс от храмовете, във един от който си е полегнал грамаден Буда, за съжеление, част от него беше в някакъв освежителен ремонт и нямаше как да направя много кадри, така че насладете се на това което успях да заснема

Който обича златен цвят тук ще нагледа в голямо количество на такъв. 

Още в комплекса Wat Pho може да намерите най старата и уважаема школа на масажистките, понеже нямахме време да се насладим на цялостен масаж, отдадохме се в ръцете на майсторките в занаята по масаж на краката. Трябва да бъда честен, в някой от моментите на процедурата мислех че ще ми счупят крайниците, но търпеливо издържах, и ефекта беше потресаващ. Имах чуство че мога да обикаляам още толкова колкото и до масажа, с лекота и бодра крачка тръгнахме от там. За да продължим по жегата към другите забележителности.