Момчето с количката

 

Бейхат е роден на 30.12.1966. Има по-малки брат и сестра. До осми клас е учил на пълен пансион в Карлово, в училище за деца със специални нужди. На 13 години претърпява операция за раздвижване на дясната част от тялото. Сега живее с майка си, която се грижи за него, в къща на Чифте кафене в гр. Свищов. Получава социална пенсия от 130 лв и помощ от въглища за зимата.

 

Така биха звучали накратко представени сухите факти за живота на Бейхат. Много хора в гр. Свищов го знаят като "момчето с количката". Някои просто го заобикалят, навярно от най-обикновено безразличие, а може би от дълго насажданото отношение към хората с увреждания.

 

 

Други се спират да помогнат с каквото могат или най-често, да разменят по дума с него. Докато в голяма част от развития свят те са добре интегрирана част от обществото, у нас едва в последните години бавно се прокрадва промяна в нагласата, че за хората с увреждания не се говори и най-добре е да бъдат отбягвани.

 

 

Познавам Бейхат от години и надали има ден, в който да не съм го виждала някъде из града. Както често има нужда от обувки (лявата се износва бързо), така още по-осезаема е необходимостта от общуване.

Когато си говорим винаги пита как съм, кога съм си дошла, как са децата - разговор, който всички водим в един или друг момент от деня. Разделя се с думите "Да си жива и здрава!", с широка усмивка и много топла искреност в гласа. И на мен ми става малко по-светло отвътре...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

текст: Ирина Гюрчева

 

http://ordinarylifephotos.blogspot.com/2015/08/blog-post_24.html

Страници:  1

Коментари    
ico10
28-08-2015 12:42

Поздравления за кадрите, статията и желанието да покажете тази история!
-0 +3
bg2014
30-08-2015 20:57

Добре написано и споделено съпреживяване на чужда болка.
-0 +1
fotorafi
31-08-2015 13:18

Очерка е вълнуващ и хубав. Но, ако попадне в руски ел. издания или вестници, знам какъв ще е коментара: "Това донесе на България,Демокрацията. Та живеят хиляди в България". И обобщават частния случай...
-0 +1
niki777
20-10-2015 20:11

Това е страхотен репортаж! Поздравления! Мисля, че заслужава повече внимание, но уви създателите на този форум упорито отказват да насърчават стойностната и смислена фотография.
-0 +3
svinachev
20-10-2015 22:04

Благодаря от сърце!
-0 +0
KateQP
01-12-2015 16:57

много ми хареса този пост !
-0 +0
ivanoviliaiorrdanov
21-12-2015 17:24

ЧУДЕСЕН документален фоторазказ
-0 +0
gtigruev
14-02-2016 22:50

Голямо БРАВО !
-0 +0
enizvk
22-02-2016 19:14

Искрени комплименти за този прекрасен репортаж!
-0 +0
trifo
02-05-2017 21:59

Много ми хареса
-0 +0
roburt48
11-08-2017 15:23

И от мен едно голямо БРАВО !
-0 +0
floran
04-08-2018 18:17

Благодаря за репортажа! Големите стойности в ежедневието на”тихите хора”.
-0 +0
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Посещение в гр. Вишков и къде се оказа че е Аустелиц

    От Lubomir Hristov


    Миналото лято пак ходих в командировка,пак на бързо но този път в Чехия.След като се върнах ,реших да напиша фотописа ,но поради огромния интерес ,не само към него ,но и въобще към раздела ме обзеха желания да го изтрия. Сега разбрах особено след една тема,която я затвориха админите ,че всъщност няколко съфорумци , да не кажа двама са очаквали поне нещо малко , та реших да го направя наново.То не е само заради тях,но и за всички които искат да погледнат снимки и да не се чудят да гласуват ли ,как ще се разбере , ще ...... и т.н.Нямам претенции за качество ,повечето неща са репортажни.Приемам и съвети и мнения ! :))
  • Първи стъпки в EuroChallenge ...

    От Ивайло Андреев


    Провинциалният баскетболен отбор от малкото планинско градче Самоков се впусна в приключението на евротурнирите ...
    Това е кратък репортаж с емоционална нагласа и ужасно слаби кадри :)))