Момчето с количката

дата 27.08.2015 г.  |  автор Свилен Начев - svinachev  |  https://www.facebook.com/Ordinary-Life-street-and-reportage-photography-1070412579638182/

 

Бейхат е роден на 30.12.1966. Има по-малки брат и сестра. До осми клас е учил на пълен пансион в Карлово, в училище за деца със специални нужди. На 13 години претърпява операция за раздвижване на дясната част от тялото. Сега живее с майка си, която се грижи за него, в къща на Чифте кафене в гр. Свищов. Получава социална пенсия от 130 лв и помощ от въглища за зимата.

 

Така биха звучали накратко представени сухите факти за живота на Бейхат. Много хора в гр. Свищов го знаят като "момчето с количката". Някои просто го заобикалят, навярно от най-обикновено безразличие, а може би от дълго насажданото отношение към хората с увреждания.

 

 

Други се спират да помогнат с каквото могат или най-често, да разменят по дума с него. Докато в голяма част от развития свят те са добре интегрирана част от обществото, у нас едва в последните години бавно се прокрадва промяна в нагласата, че за хората с увреждания не се говори и най-добре е да бъдат отбягвани.

 

 

Познавам Бейхат от години и надали има ден, в който да не съм го виждала някъде из града. Както често има нужда от обувки (лявата се износва бързо), така още по-осезаема е необходимостта от общуване.

Когато си говорим винаги пита как съм, кога съм си дошла, как са децата - разговор, който всички водим в един или друг момент от деня. Разделя се с думите "Да си жива и здрава!", с широка усмивка и много топла искреност в гласа. И на мен ми става малко по-светло отвътре...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

текст: Ирина Гюрчева

 

http://ordinarylifephotos.blogspot.com/2015/08/blog-post_24.html

Страници:  1

Коментари    
ico10
28-08-2015 12:42

Поздравления за кадрите, статията и желанието да покажете тази история!
-0 +4
bg2014
30-08-2015 20:57

Добре написано и споделено съпреживяване на чужда болка.
-0 +1
fotorafi
31-08-2015 13:18

Очерка е вълнуващ и хубав. Но, ако попадне в руски ел. издания или вестници, знам какъв ще е коментара: "Това донесе на България,Демокрацията. Та живеят хиляди в България". И обобщават частния случай...
-1 +2
niki777
20-10-2015 20:11

Това е страхотен репортаж! Поздравления! Мисля, че заслужава повече внимание, но уви създателите на този форум упорито отказват да насърчават стойностната и смислена фотография.
-0 +3
svinachev
20-10-2015 22:04

Благодаря от сърце!
-0 +0
KateQP
01-12-2015 16:57

много ми хареса този пост !
-0 +0
ivanoviliaiorrdanov
21-12-2015 17:24

ЧУДЕСЕН документален фоторазказ
-0 +0
gtigruev
14-02-2016 22:50

Голямо БРАВО !
-0 +0
enizvk
22-02-2016 19:14

Искрени комплименти за този прекрасен репортаж!
-0 +0
trifo
02-05-2017 21:59

Много ми хареса
-0 +0
roburt48
11-08-2017 15:23

И от мен едно голямо БРАВО !
-0 +0
floran
04-08-2018 18:17

Благодаря за репортажа! Големите стойности в ежедневието на”тихите хора”.
-0 +0
mitre87
18-09-2019 21:11

Поздравления за този репортаж, със съпричастност към болката на хората.
-0 +0
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • ,,До Калафат и обратно''

    От stanislav boikov

    Времето е лятно някъде юни месец.Сутрин около 9.30 Закуски и баници,автогарата на град Видин-около 200 човека(това не е легенда).
    Чакаме автобусите за разходка до Калафат (Ръмъния) заедно със няколко добри приятели.Като за празник на Дунав мост 2-Всичко е точно;;..и така започва голямото бутане за места(като сцена от филм за животни по АНимал Планет).Вече пътуваме към Дунав мост 2 на границата за към Калафат,така проверки,някъде около 10-16 мин сме извън България и директно на румънска територия всички се радват във автобуса,който имаше и климатик... (БРавоО) След това ни спряха на центъра на Калафат(автобусите олекнаха :Д)КАто стадо овце на чужда поляна всеки се изнизва и тръгва да разузнава пасището.(за хората става дума ;Д).Ето и ние тръгнахме да снимаме всяко една румънска забележителност.Още на първо впечатление ни направи чистотата и пазара(месни продукти,плод и зеленчуци)Нали сме от провинцията-възрастните пенсионери бяха предимно да си купуват домати,чушки,краставици понеже е по-евтино от БГ и Видинско,Седнахме на първото видяно кафене-(за енергия)таа след кафето продължихме по центъра на Калафат-Видяхме красиви фонтани и цветя,красиви девойки и хора.Стигнахме и до полицейския участък (Всичко е точно),видяхме Дунава и плажът... (ах Моретоо),Паркът е Страхотен и красив до Дунава,може да релаксираш и да се вдъхновяваш като истиснки поет и артист(хаха),,,Разхходката беше дълга и уморителна,след което си взехме по Бира и търсене на Скара (това беше най-лудото търсене),но и така не се намери румънска скара където да се подкрепим) :Д така че БГ си е Бг !!! :D :D
  • Част 2 : Отново по алпийските чукари

    От Zaprin Geguskov

    Време е да напиша и втората част от разходката ми в Доломитите, която може би е малко по - интересно от първата, но няма за жалост история за гръмотевици, но пък има такава за отмъкната обувка от куче.


    Историята започва от къмпинг Кортина. Минахме 80км в търсене на къмпинги , но никъде нямаше свободно място и накрая стигнахме до къмпинг Кортина, за който нямаше много добри отзиви, но се оказа страхотен къмпинг. Беше 17:00ч и малко мрънкаше собственика, че е късно за настаняване, но се разбрахме някак си. Даже и хубав залез успях да заснема...

Меню