Харизанство в българската обител на Света гора

 

 

    Посещението ни започва от Уранополи. То е разположенo на полуостров Халкидики, на малко пристанище в подножието на единствената по рода си монашеска общност - Света гора.

 

От пристанището на Уранoполи тръгват фериботите които отвеждат поклонниците на Атон, както и корабчета, които возят туристи покрай полуострова, за да може всеки да зърне впечатляващите постройки на манастирите от разстояние 500 метра. Красиво и запомнящо се преживяване.

За да посетиш което и да е място на полуострова е необходимо да се получи виза. Цената е 25 евро, за ферибота е по 5 евро за всяка посока. Пребиваването е разрешено само за мъже като без значение е вероизповеданието.

 

Първата ни спирка е Иваница. От тук започва пътя към манастира Хилендар. Наред със Зографския манастир и той е тясно свързан с българската история. През XVIII век е щедро даряван от български търговци като хаджи Вълчо и др. Манастирът става почти изцяло български в продължение на два века и е средище на българското Възраждане.

 

Продължаваме напред и минаваме покрай маслинови гори. Най-вероятно тук ще мине по-голямата част от пребиваването ни. 

Ние идваме като харизани, за да харижем, да дадем от себе си. Трудът е най-малкото с което можем да помогнем, защото човек е щастлив само и единствено когато дава. 

Продължаваме напред и минаваме покрай маслинови гори. Най-вероятно тук ще мине по-голямата част от пребиваването ни. 

Ние идваме като харизани, за да харижем, да дадем от себе си. Трудът е най-малкото с което можем да помогнем, защото човек е щастлив само и единствено когато дава. 

 

Скоро пред погледа ни се открива Арсана Зограф - пристанището на българския манастир.  

 

 Ето, че пристигнахме.Струва ти се, че си попаднал в друг свят ... Представете си тихия, уединен манастир, тишината на храма, където няма нито енориаши, поставящи свещички, нито почистващите храма служителки, нито дори свещенослужители, само ние, монахът, който ни отваря, и благоухаещите мощи на светиите, до които се докосваме без никакви прегради от стъкло или затворени ковчези.

 

Отдъхваме за малко в архондарика (стаята за гости) и опитваме традиционната атонска почерпка от малка чашка ракия, студена вода и локум. Време е да се настаним.

 

Разбира се, Атон не е приказка или райски кът. Това е място на всекидневен труд –  духовен и физически.

 

Бяхме щастливи да помогаме и много благодарим за топлото посрещане и чудесната храна.

 

В края на работния ден след вечеря тук може да се разходиш, да разгледаш или да побеседваш с някой от монасите...какъвто и човек да си, дори и най-грешният, тук ще почувстваш, че те обзема неведома сила и благодат.  

 

Тук се съхранявава първото възрожденско произведение на българската историография „История славянобългарска“.

 

Неусетно достигнахме до края на престоя си тук. 

Благодарни и малко по-добри отново потеглихме на път, пак от пристанщето. 

 

За наша радост ни се откри възможност да посетим съседните три манастира:

Манастир "Дохиар"(Гърция)

 

 

Мнастира "Ксенофонт"(Гърция)

 

 

Манастир "Свети Пантелеймон"(Русия)

 

 

 

Връх Атон-последен поглед към светата обител.

 

 

Само след като посетиш тази свята земя, започваш да чувстваш и да осъзнаваш какво представлява тя. И ако си бил там само веднъж, ти се иска да се върнеш отново поне за ден или за седмица, за месец или за година, а може би и завинаги...

 

 

 

• 
  Тосса де Мар – чаровната перла на Коста Брава
  
  От Елина Нинова
  
  ElinaN
  
  Ако сте решили да прекарате няколко дни в Барселона, непременно отделете един от тях за разходка по крайбрежието Коста Брава, на север от града, по посока на френската граница. Няма да съжалявате. От централния площад „Каталуня” се качвате на удобно електрическо влакче, което се движи около час и половина по живописен маршрут до спирка Бланес, от там вземете автобус и след по-малко от половин час ще сте в градчето Тосса де Мар – перлата на това крайбрежие.
  Оригиналното име на градчето е Туриса (Turissa), дадено от му иберийците, които са населявали това място преди римляните - между 4-ти-1 век пр.н.е.
  Днес в града има обособени две основни части - стария град (Vila Vella) или така наречения Горен град, построен през 12 век върху високата скала - Монт Гуарди, и Долния град чийто район е по-голям и по-урбанизиран и в който са останките от античното селище. Крепостните стени, зад които е скрит стария град, заедно със седемте си кули, служили за наблюдателници, доминират над града и са негов основен символ.
  От 30-те години на XX век Тосса де Мар се превръща в културен и артистичен център. Било е любимо място за почивка на Марк Шагал, а след него в живописното градче са започнали да го посещават и други хора на изкуството. По-късно дори са кръстили градчето "Вавилон на изкуствата". Част от крепостта Вила Вейа е превърната в общински музей, един от първите музей за съвременно изкуство в Испания. Той е открит през 1935 г. В него са изложени картини на испански и европейски художници, които са творили през 30-те години на миналия век и са способствали за популяризирането на Тоса де Мар. Тук се намира и картината "Синият цигулар" на Марк Шагал, която се смята за художественият символ на града.
  
  
  
  
  
  
  
  
  
• 
  ГОЛО ТЯЛО
  
  От Kalin Kostov
  
  Настоящата изложба дава възможност на публиката да види голяма част от произведенията, отнесени към жанра „Голо тяло“, които се съхраняват във фонд „Скулптура“ и „Графика“ на СГХГ. Експозиция поставя акцент върху скулптурата и рисунката от периода между 30-те и 80-те години на миналия век.
  Показани са над 80 творби – скулптура, рисунки, акварели и пастели от колекцията на галерията.
  Голяма част от показаните произведения бележат различните посоки и стилове, демонстрирайки разнообразните изразни възможности на пластичното изкуство.
  Снимките са направени с:
  Camera: Praktica MTL 5
  Lens: Super Takumar 55mm 1,8
  Film: Ilford HP5+ @1600