- Съдържание
- Галерия
- Въпроси и отговори
-
- A+
- A
- A-
-
Фон
Текст
Харизанство в българската обител на Света гора
Посещението ни започва от Уранополи. То е разположенo на полуостров Халкидики, на малко пристанище в подножието на единствената по рода си монашеска общност - Света гора.
От пристанището на Уранoполи тръгват фериботите които отвеждат поклонниците на Атон, както и корабчета, които возят туристи покрай полуострова, за да може всеки да зърне впечатляващите постройки на манастирите от разстояние 500 метра. Красиво и запомнящо се преживяване.
За да посетиш което и да е място на полуострова е необходимо да се получи виза. Цената е 25 евро, за ферибота е по 5 евро за всяка посока. Пребиваването е разрешено само за мъже като без значение е вероизповеданието.
Първата ни спирка е Иваница. От тук започва пътя към манастира Хилендар. Наред със Зографския манастир и той е тясно свързан с българската история. През XVIII век е щедро даряван от български търговци като хаджи Вълчо и др. Манастирът става почти изцяло български в продължение на два века и е средище на българското Възраждане.
Продължаваме напред и минаваме покрай маслинови гори. Най-вероятно тук ще мине по-голямата част от пребиваването ни.
Ние идваме като харизани, за да харижем, да дадем от себе си. Трудът е най-малкото с което можем да помогнем, защото човек е щастлив само и единствено когато дава.
Скоро пред погледа ни се открива Арсана Зограф - пристанището на българския манастир.
Ето, че пристигнахме.Струва ти се, че си попаднал в друг свят ... Представете си тихия, уединен манастир, тишината на храма, където няма нито енориаши, поставящи свещички, нито почистващите храма служителки, нито дори свещенослужители, само ние, монахът, който ни отваря, и благоухаещите мощи на светиите, до които се докосваме без никакви прегради от стъкло или затворени ковчези.
Отдъхваме за малко в архондарика (стаята за гости) и опитваме традиционната атонска почерпка от малка чашка ракия, студена вода и локум. Време е да се настаним.
Разбира се, Атон не е приказка или райски кът. Това е място на всекидневен труд – духовен и физически.
Бяхме щастливи да помогаме и много благодарим за топлото посрещане и чудесната храна.
В края на работния ден след вечеря тук може да се разходиш, да разгледаш или да побеседваш с някой от монасите...какъвто и човек да си, дори и най-грешният, тук ще почувстваш, че те обзема неведома сила и благодат.
Тук се съхранявава първото възрожденско произведение на българската историография „История славянобългарска“.
Неусетно достигнахме до края на престоя си тук.
Благодарни и малко по-добри отново потеглихме на път, пак от пристанщето.





Манастир "Дохиар"(Гърция)
Мнастира "Ксенофонт"(Гърция)
Манастир "Свети Пантелеймон"(Русия)
Връх Атон-последен поглед към светата обител.
Само след като посетиш тази свята земя, започваш да чувстваш и да осъзнаваш какво представлява тя. И ако си бил там само веднъж, ти се иска да се върнеш отново поне за ден или за седмица, за месец или за година, а може би и завинаги...
-
Спасяване на дивите животни
От iliya levkov
Вчера спасих този малък приятел, който намерих по междуселския път между селата Коларово и Беласица в община Петрич. Хубаво е когато можеш да помогнеш, а още по-хубаво е, когато се чувстваш щастлив от това!
Много специално място. Благодаря!
blagodarya mnogo skoro ste bili tam mislya 4e sega se berat maslinite
Чудесен пътепис! Какво ще рече "харизани" - някъде се записвате като доброволци, или всеки, който реши да отиде може да стане такъв на място? Част от някаква организирана група ли бяхте, или "самоорганизирано" посетихте Света гора?
Евхаристо поли...