- Съдържание
- Галерия
- Въпроси и отговори
-
- A+
- A
- A-
-
Фон
Текст
Харизанство в българската обител на Света гора
Посещението ни започва от Уранополи. То е разположенo на полуостров Халкидики, на малко пристанище в подножието на единствената по рода си монашеска общност - Света гора.
От пристанището на Уранoполи тръгват фериботите които отвеждат поклонниците на Атон, както и корабчета, които возят туристи покрай полуострова, за да може всеки да зърне впечатляващите постройки на манастирите от разстояние 500 метра. Красиво и запомнящо се преживяване.
За да посетиш което и да е място на полуострова е необходимо да се получи виза. Цената е 25 евро, за ферибота е по 5 евро за всяка посока. Пребиваването е разрешено само за мъже като без значение е вероизповеданието.
Първата ни спирка е Иваница. От тук започва пътя към манастира Хилендар. Наред със Зографския манастир и той е тясно свързан с българската история. През XVIII век е щедро даряван от български търговци като хаджи Вълчо и др. Манастирът става почти изцяло български в продължение на два века и е средище на българското Възраждане.
Продължаваме напред и минаваме покрай маслинови гори. Най-вероятно тук ще мине по-голямата част от пребиваването ни.
Ние идваме като харизани, за да харижем, да дадем от себе си. Трудът е най-малкото с което можем да помогнем, защото човек е щастлив само и единствено когато дава.
Скоро пред погледа ни се открива Арсана Зограф - пристанището на българския манастир.
Ето, че пристигнахме.Струва ти се, че си попаднал в друг свят ... Представете си тихия, уединен манастир, тишината на храма, където няма нито енориаши, поставящи свещички, нито почистващите храма служителки, нито дори свещенослужители, само ние, монахът, който ни отваря, и благоухаещите мощи на светиите, до които се докосваме без никакви прегради от стъкло или затворени ковчези.
Отдъхваме за малко в архондарика (стаята за гости) и опитваме традиционната атонска почерпка от малка чашка ракия, студена вода и локум. Време е да се настаним.
Разбира се, Атон не е приказка или райски кът. Това е място на всекидневен труд – духовен и физически.
Бяхме щастливи да помогаме и много благодарим за топлото посрещане и чудесната храна.
В края на работния ден след вечеря тук може да се разходиш, да разгледаш или да побеседваш с някой от монасите...какъвто и човек да си, дори и най-грешният, тук ще почувстваш, че те обзема неведома сила и благодат.
Тук се съхранявава първото възрожденско произведение на българската историография „История славянобългарска“.
Неусетно достигнахме до края на престоя си тук.
Благодарни и малко по-добри отново потеглихме на път, пак от пристанщето.





Манастир "Дохиар"(Гърция)
Мнастира "Ксенофонт"(Гърция)
Манастир "Свети Пантелеймон"(Русия)
Връх Атон-последен поглед към светата обител.
Само след като посетиш тази свята земя, започваш да чувстваш и да осъзнаваш какво представлява тя. И ако си бил там само веднъж, ти се иска да се върнеш отново поне за ден или за седмица, за месец или за година, а може би и завинаги...
-
Чужденец в Тайланд част II
От Ярек Чепурной
Тук-Тук, танци, жега, люта храна, проветривия скайбар и друго каквото успяхме да видим за краткия ни престой в Банкок -
Командировка в Нови Сад
От Lubomir Hristov
Преди няколко седмици бях командировка в Нови Сад Сърбия . След като три дни се борих с чуденката какво точно да взема, в една малка чанта сложих два твърди обектива и два варио и едно тяло ХЕ 2 . За всеки случай хвърлих един 18 мм свободно в куфара . Не знаех нито програмата нито колко свободно време ще имаме . Отивах на симпозиум по козевъдство .
Пътуването мина добре . Не направих нито един кадър защото реших че може да се наспя . Не шофирах аз и това сякаш бе най-хубавото нещо от всичкото !
Пристигнахме късно вечерта ,настанихме се в хотела и с организационна цел се отправихме в най близкия ресторант . Дюловата ракия се оказа по-добра от крушовата и логично нямаше кадри !
Много специално място. Благодаря!
blagodarya mnogo skoro ste bili tam mislya 4e sega se berat maslinite
Чудесен пътепис! Какво ще рече "харизани" - някъде се записвате като доброволци, или всеки, който реши да отиде може да стане такъв на място? Част от някаква организирана група ли бяхте, или "самоорганизирано" посетихте Света гора?