Пирин от здрач до зори

Преди близо четири години, през зимата на 2011 г., със Сашо (SaS) прекарахме една незабравима нощ на връх Полежан. Тогава написах едно текстче за списание 8. Ето го сега и тук по случай първия сняг. :)

Пирин от здрач до зори

Да пренощуваш на връх Полежан, макар и през зимата, не е кой знае какво геройство. Някои го правят на 6, 7 и дори 8 хиляди метра височина и при далеч по-сурови метеорологични условия. Със своите 2851 м над морето Полежан е нищожен по хималайските стандарти, въпреки че е един от най-високите върхове в България. От снежната шапка на стройната му пирамида обаче се открива незабравима гледка-мечта!

            Ако през деня планината реже очите с ослепителния си сватбен тоалет, то по залез Пирин претърпява най-очарователната метаморфоза, на която е способна природата. Строгият монохромен дрескод бива захвърлен и бялото с игрива суетност бързо пробва всички цветове на дъгата – от закачливо жълто до изгарящо червено и от нежно синьо до тъмновиолетово в дълбоките сенки. Но скрие ли се слънцето, планината бавно помръква, сякаш отново се преоблича – този път в черен вечерен костюм.

            Нощта е времето на безпощадните откровения. Небето става бездънно и под студената му светлина познатият ни уютен свят се превръща в безжизнена пустош. Тогава разбираш не само колко е малък човек в космическата мащабност на мирозданието, но и колко е уязвим, колко безпомощен е сред тази негостоприемна безкрайност, лишена от успокоителния коректив на нашите представи за добро и зло. Животът наистина е чудо!

            Изгревът е още далеч, но мракът предусеща неизбежния си край и бавно се утаява в гънките на планината. Небето изсветлява и Пирин отново става приветлив. Но е още сънен, слънцето не е плиснало в очите му – идеалното време за снимки – контрастът е нисък, богати полутонове и фини нюанси плавно преливат по склоновете и върховете на планината в кратките мигове между царствата на черното и бялото.

            Ето го! Най-сетне! След дългата мразовита нощ лъчите му бързо разсейват всички безутешни мисли. Зазвучават фанфари от светлина и блестящите им звуци затрептяват в планината като една грандиозна, всепомитаща Ода на радостта. Всекидневното възкресение. Животът продължава. Ала трудно е да забравиш нощта, в която си се чувствал като мимолетна искра в ледената паст на безкрая.

Повече снимки - в галерията!