200 грама секс

дата 07.04.2014 г.  |  автор Емил Данаилов - emmmo  |  http://pomekong.com/

Реших да го направя по обяд. Тогава клиентите са малко, зяпачите също, а пазачите още разсеяни. И момичетата щяха да са заели местата си съвсем скоро, нямаше да са уморени и нервни. И наистина, тясната уличка беше още утринно свежа и почти пуста, слънцето грееше точно като да се захванеш усърдно с новия работен ден. Тясната уличка не е литературен похват, който да притисне героите още по-близо и да внуши една тайнствена интимност. Просто в Холандия повечето улици са тесни. Но не всички вълнуват мъжкото въображение така, както тази, по която вече крачех с преднамерено нехаен вид. Половината витрини бяха все още празни. Но пред другите, поизлезли край отворените врати, вече се разкършваха и подмятаха закачки помежду си разнокалибрени представителки на обединените нации. Такааа… Коя ли да бъде… А! Тези са българки! Интересно… Дали?... Не, неудобно ми е. А тази? Приближавам се, но отвътре се чува българска чалга. Ама че работа! Къде съм попаднал?!... На края на улицата обръщам и тръгвам пак. Вече ме гледат с интерес. Професионален, разбира се. По дяволите, усещам, че се изчервявам! Иска ми се да е типична някак си. Но и да е добре сложена, да е хубава в лице, и погледът… ако може в погледа да има нещо… Много съм претенциозен, знам. Ето! Тази ще е! Тя веднага улавя намеренията ми и недвусмислено ми кимва. Приближавам се и се правя на небрежен. Колкото мога. Хайде, влизай, подканя ме тя. Откъде си, я питам. Румъния. Добре! Хайде, пак ме подканя. А аз съм се подпрял на касата на вратата и не бързам. Тя е само на петдесет сантиметра от мен и е точно това, което искам. Добре, ще вляза, й казвам, но имам една по-особена молба. Тя ме оглежда весело и ми дава да разбера, че нищо не може да я стресне, че при нея клиентът е винаги удовлетворен. ОК! И изплювам камъчето – не искам секс, искам да те снимам на работното ти място. (А ти, любезна читателко, какво си помисли?!) Разочарована е. Не, не може! Защо да не може?! Ще си платя като за секс! Не, не може! Аз ако исках да ставам фотомодел, щях да отида другаде, тук съм дошла за секс. Е, какво толкова, опитвам се да я убедя, още е рано, няма да изпуснеш клиент, пък и аз ще ти платя. Искам просто да направя няколко снимки вътре, с теб. Не, категорична е тя, ако искаш, влез, за теб blow job – 30 евро. Сега пък аз не искам. Давам заден и се оглеждам. Тайната ми мисия е разкрита и няма смисъл да пробвам при друга.

 

 

Проститутките „на витрина“ са сигурно най-показното нещо в Холандия, но е забранено да бъдат снимани, дори от улицата. Какви са причините мога само да гадая. Вероятно родителите на поне половината момичета си мислят, че обичните им дъщери работят като сервитьорки или камериерки в някой хотел. Пък сигурно и клиентите също се надяват на някаква дискретност. Не се знае снимката пред чии очи ще попадне. А и ако беше разрешено снимането, тълпите туристи с фотоапарати щяха да затрудняват „сгледите“. Всеки вдигнат фотоапарат предизвиква гневна реакция. Или забележка от някой невидим до този момент мъж, надзираващ работния процес. Но аз вече се бях амбицирал и в следващите няколко дни направих всичко възможно да заснема тази така парадоксално табуирана публичност.

 

 

Но това са моите глупави фотографски неволи. Със снимки или без, проституцията в Холандия е една от главните туристически атракции. Малката държава, в която търговията е фетишът, върху който се крепи националната идентичност на предприемчивите й жители, експлоатира изключително умело образа си на място, където свободите са мъничко повече, отколкото в и без това разкрепостената Европа. Coffeeshop-овете, в които можеш да изпушиш цигара с лек наркотик или да хапнеш кексче, каквото баба ти никога няма да ти приготви, неудържимо привличат не само пристрастените към разходките в магичния свят на смеха и халюцинациите, но и онези, за които това ще бъде просто пикантната и вълнуваща подправка в пътуването им до Холандия. Употребата на леки наркотици и проституцията са не просто разрешени в Холандия, те са афиширани до такава натрапчива степен, че са се превърнали в нейна запазена туристическа марка. Тази рекламна стратегия е инфантилна, но очевидно работи. Улиците на Амстердам са пълни с интернационална младеж, която се ориентира в посоките на града по специфичната миризма на марихуана, а витрините с поклащаща се плът са гледка, която наистина не може да бъде видяна другаде.

 

 

Холандците, освен либерални, са и доста прагматични. Ако нещо не може да бъде забранено, то по-добре да е официално разрешено и от него да се извличат ползи. Проституцията е съвсем законна професия и практикуващите я плащат своите данъци на държавата, както всички останали. Дори във времена, в които житейските правила са били подпечатвани с нажеженото желязо на църквата, проституцията е била легална и даже регламентирана. Имало е и ограничения – в XV век проститутки са можели да бъдат само неомъжени жени, а клиентите им само неженени мъже. Освен семейните мъже, от необвързваща ласка са били лишени и евреите. Тогава мястото на този бизнес е бил извън крепостните стени, но по-късно управата определя за целта няколко улици вътре в града и всичко си идва на мястото. През средновековието професията на проститутките била смятана за безчестна, но очевидно това съвсем не пречело самите проститутки да бъдат желани и привлекателни дотолкова, че много от платната на Златния век на холандската живопис – XVII, изобразяват разгулни сцени от градските бордеи. Странно е как и при католическото испанско управление, и при последвалия твърдо пипащ калвинизъм проституцията не само не е била забранена, но и се е намирала сякаш под бащинската закрила на иначе ненавиждащия телесните наслади Бог. Свидетелството е видно и сега – Старата църква в центъра на Амстердам е плътно обрамчена от витрините на проститутките, които не крият нищо от строгия поглед на всевишния, само на няколко метра от църковните стени. Колкото и да е богоугодно това занятие обаче, в последно време холандските власти затвориха част от публичните домове и много от витрините заради връзка с трафика на жени и насилственото им експлоатиране. Интересно е как пазарът на женска плът също има своите закономерности. Ако до 60-те години на XX век проститутките в Холандия са били предимно холандки и гурбетчийки от съседните страни, то през 70-те години, покрай бума на азиатския секс туризъм, попълненията вече са предимно от Тайланд и Филипините, през 80-те масово навлизат чернокожи от Африка и Латинска Америка, а 90-те години пък отприщват преселението от Източна Европа.

 

 

Сцената в началото на този разказ се разигра в един провинциален град, който извън въпросната тясна уличка има съвсем благопристоен вид. Амстердам обаче прилича на един огромен секс шоп. Червените му улици са в самия център, те всъщност създават до голяма степен специфичната атмосфера на този космополитен, но и уютен град, те определят яркия му колорит. Освен витрините с полуголи момичета, безброй са магазините, в които се предлага всичко, което може да послужи по какъвто и да е начин в любовната игра, десетки са еротичните киносалони, доста са и местата, където можеш да наблюдаваш секс на живо. Няма и следа от пуританска свенливост, нищо не е скрито, нищо не е казано с половин уста. Напротив, крещящи реклами отвсякъде се опитват да подмамят дори и неизкушения. Всичко е на тезгяха на улицата. На витрините момичетата се поклащат като парчета месо в месарница, а заучените и повтарящи се гримаси на лицата им ме карат да се усъмня дали са живи, дали не са просто кукли, държани отзад в склада, които сутрин някой подрежда и навива. Късно през нощта кепенците хлопват. До другия работен ден. В този колосален еротичен Дисниленд сексът е бизнес, ежедневие, рутина. Да, платеният секс е стока. Но в Холандия дори и той е профанизиран до крайност, съвсем по протестантски. По същия начин плоската обедна светлина лишава клиента от дълбоките сенки и богатите нюанси на собственото му въображение.

 

 

Всичко това ми напомня за един откъс от „Закуска за шампиони“ на Кърт Вонегът. В него един земен астронавт попада на планета, където всички растения и животни са унищожени и затова местните хуманоиди ядат само храна, произведена от нефт и въглища. Те завеждат нашия човек на кино, за да му покажат какви мръсни порнофилми се гледат на тяхната планета. Нашият човек е силно заинтригуван, макар да е сигурен, че по-мръсни филми от тези, които е гледал на Земята, не може да има. Но в тъмнината на салона, още преди да се е показало нещо на екрана, той започва да се възбужда, защото по високоговорителите се чуват дълбоки стонове и твърде сластно примлясване. Филмът обаче е следният. Един мъж яде круша. Всъщност това е всичко. Просто яде круша. Яде я бавно, наслаждавайки й се, а камерата в едър план следи всяко отхапване, всяко преглъщане, следи в детайли наслюнчените му и потръпващи от удоволствие устни. И така, докато крушата изчезне напълно в раззинатата му уста. Публиката изпада в екстаз. За извънземните яденето на круши станало еротично изживяване. Холандците пък са успели да превърнат секса в ядене на круши.

И все пак, чудя се дали просто не ми се досвидяха онези 30 евро...

 

 

сп. "Жената днес", 2011 г.

 

 

Повече снимки - в галерията.

Страници:  1

Коментари    
SaS
08-04-2014 00:05

Емммо не мога да преценя дали по-хубаво пишеш или по-хубаво снимаш. Текстовете ти са от малкото, които бих чел толкова дълги.
Един лайк ти давам :)
-0 +10
J0R0
08-04-2014 09:12

По-хубаво пише :)
-0 +6
emmmo
08-04-2014 10:31

Надявам се, че текстът ви е харесал не само защото в снимките наистина не са нещо особено. :))))
В случая снимането беше доста трудно. Щях да си изкарам боя не веднъж. Снимките са правени без да гледам, с апарата, провисен на врата. Затова нямат някакви фотографски достойнства, а са повече информативни.
Но при всички положения, писането винаги е много по-трудно от снимането. :)
-0 +8
boni
08-04-2014 11:34

Супер е Емо:)
-0 +5
cTpaHHo
08-04-2014 12:26

А преди две лета хита бе "Дим да ме няма" :))
-0 +2
viliyana
08-04-2014 13:31

Не одобрявам нито написаното, нито заснетото. Не съм от тези които само хвалят... И те са хора като всички нас. За тях това е работа. Всеки има право сам да избере препитанието, не са престъпници. Да не говорим, че не малка част са там, не по собствена воля.
-7 +1
emmmo
08-04-2014 13:47

Здравейте, Вилияна!
Получих подобен упрек в коментар на Антония Чепишева под поста на текста във Фейсбук. Ето го:
"Авторе, снимал си ги, хубаво.
Кеф ти е било да ги гледаш, хубаво!
Ама е доста грозно и да публикуваш тези снимки!
Гледай си ги у дома като ти е толкова кеф от забраната, която си нарушил!
Това не са кукли, нито животни! Това са хора с всичките си човешки права!
Срамота. Нито капка уважение.
Ето ти едно интервю, в което темата за снимките се захваща още в самото началото.
Като гледам твоето "мъжко развълнувано въображение" и останалата част от интервюто ще ти е интересна...
http://www.thedeliciousday.com/.../an-interview-with-a.../"

А това е моят отговор там. Отворен съм за дискусия.
"Госпожице Чепишева, разбирам възмущението Ви от това, че съм нарушил една забрана. Но!...

Но по-натам никак не мога да Ви разбера! Говорите за моето "мъжко развълнувано въображение". Това показва, че въобще не сте си направили труда да прочетете текста ми. Тогава може би щяхте да научите ка
-0 +8
emmmo
08-04-2014 13:48

Явно коментарите тук не могат да бъдат толкова дълги. Ето отново целият ми отговор:
"Госпожице Чепишева, разбирам възмущението Ви от това, че съм нарушил една забрана. Но!...
Но по-натам никак не мога да Ви разбера! Говорите за моето "мъжко развълнувано въображение". Това показва, че въобще не сте си направили труда да прочетете текста ми. Тогава може би щяхте да научите какво е моето отношение към тази индустрия и към секса в частност.
И второ - в интервюто, което сте постнали, проститутката говори за "privacy". Какво privacy, за Бога, когато е застанала гола на улицата?! Каква нейна интимност трябва да уважавам, когато тя самата не я уважава?! И все пак, постарал съм се да не бъда груб, да не бъда просто долнопробен зяпач, постарал съм се да осмисля и анализирам това крещящо холандско явление.
Госпожице Чепишева, смятате ли, че има теми табу, за които не бива да се пише? Смятате ли, че една забрана за снимане е достатъчна, за да си затваряме очите и да не говорим за нещо, което се сл
-1 +11
emmmo
08-04-2014 13:48

случва не някъде на скрито, а на улицата, и има такива културни и морални измерения?
-0 +8
J0R0
08-04-2014 14:56

Не съм ходил в Северна Корея, но предполагам че там е още по-забранено да се снима.
Любопитно ми е обаче в Европа и в частност в България, кой ги издава тия забрани, да се снимат проститутките, наркопласьорите, имотите на Пеевски, колите на министрите... изобщо да се снима по улиците.
Определено не е Парламента.
Тогава КОЙ?
-0 +10
viliyana
08-04-2014 16:52

emmmo, четох във Фейсбук коментарите. До някъде съм съгласна с девойката. Не одобрих тона ти на писане. Излагаш исторически факти, за това как проституцията е законна професия и успоредно с това не убягва подигравателната нотка. Затова написах предният си коментар. Мислех, че си го разбрал. А за заснетото, ако не беше толкова репортажно (студено) и както ти сам си се изразил " искам да те снимам на работното ти място", да беше направил малко по жанрови кадри.....сега тази полемика, щеше да е излишна.
-3 +0
emmmo
08-04-2014 18:31

Вилияна, акцентът на текста дори не е проституцията. Да, тя е отправната точка. Но, макар и Вие да долавяте "подигравателна нотка", аз не коментирам самата проституция, нито казвам морална ли е или не. Излагам някои факти и толкоз.
Акцентът на текста, авторското присъствие и отношение в него, е крайното демистифициране на тайнството на секса, превръщането му в нещо толкова прозаично, каквото е яденето на круши. Ето по този въпрос вече имам лично мнение и съм го изложил в текста. По това мое мнение мога да бъда укоряван, но не и по представянето на нещо, което така или иначе си съществува с мен или без мен.
-0 +5
Agent_Provocateur
08-04-2014 18:51

Като филолог съм възхитена от текста, откраднатите кадри са само канелата за крушата :) Мерси!
-0 +7
emmmo
08-04-2014 21:36

Благодаря, Agent Provocateur! :)
-0 +1
мускус
09-04-2014 09:54

Авторът е създал Произведение, което ни раздвижи. Значи силно субективна интерпретация, стъпвайки иначе върху обективни факти. Вероятно е есе или пък кратък разказ, който интригува много повече от опитите за документалистика с приповдигната патетика или позитивно добруване. Монотонната доброта е нещо прекрасно, но за съжаление няма литературна стойност. А и много често, хората, които я изповядат са готови да разкъсат разлинчността. Авторът е успял да предизвика пикове и падове в настроенията на адресатите - следователно вълнува. По мое скромно мнение, не е нужно да попада в капана на онези, на които не се нрави написаното като им дава обяснения. Това са просто различни дискурси и съглашателството е излишно, ако не и невъзможно. Аз съм от другата страна на бариерата - текста е добър, но е прекалено сдържан и под сурдинка поднесен. Вероятно авторът е наложил сам на себе си известна цензура за да не предизвика смут в квазипуританите, като тази вероятна боязън е оформила и мекотата на слога и повея на съвсем крехка ирония в написаното. Да не забравяме, че подобно заснемане не е лишено от риск за здравето на фотографа и цялостта на техниката. Следователно си е нужен и кураж.
-1 +11
emmmo
09-04-2014 10:47

Мускус, коментарът ти приятно ме изненада. Не толкова заради подкрепата, а повече заради проницателността и интелекта в него. Прозрял си и текста, и автора! Благодаря ти за разбирането!
Поздрави!
-0 +4
viliyana
10-04-2014 10:30

Тайнство в секса? Нещо бъркаш секса(яденето на круши) с любовта. Ти когато си легнеш до любимият човек, секс ли правиш или любов? Уважавам старанието на участниците в полемиката, да покажат колко са духовно извисени и литературно надарени, но това им служи само за да хвалят и превъзнасят. Двама ритнахме с/у ръжена и ти започна с напад, оправдания и обяснения. Все пак това си е наше мнение и го изказахме. Монетата винаги има две страни и всеки е избрал своята. Всички отчетохме риска който си поел и факта, че предизвика дискусия само допълва успеха на Представянето ти. :)
-6 +0
emmmo
10-04-2014 11:12

Да, Вилияна, сексът е тайнство. Или поне беше такова във времето, в което съм израсъл - без порно списания и телевизия. Може би бяхме едно задръстено поколение, което тънеше в невежество по отношение на това толкова важно нещо. Но точно поради тази тайнственост, заради табуираността си, сексът привличаше по един много по-очарователен начин. И носеше със себе си и други значения. И да, беше свързан с любовта. Поне в младежките години, когато човек гледа по-идеалистично на живота.
Така ли стоят сега нещата? Не, нали?! Сексът е демистифициран до крайност. И точно тази негова показна прозаичност отнема от вълнуващото му очарование. Това съм искал да кажа.
И не мисля, че съм нападал когото и да било. Дори съм доволен, че има дискусия по въпроса. :)
-1 +9
gaco.bacov45
14-04-2014 18:36

Браво Еммо!Завладяващо и увлекателно писание ! С талант ... :)
-0 +3
existencia
15-04-2014 11:38

Чуден свят...
Много добре ,еммо !

-1 +1
atrifonov
15-04-2014 17:22

мен пък ме кефи разказчето и кадрите. Професия като професия, щом можем да снимаме как хлебари, месари, дърводелци и прочие работят, що да не може да се снимат и проститутки
-1 +5
asahi
16-04-2014 10:20

Част от атракцията е контактът с публиката. Него не го бях виждал на снимки.
Браво, Емо!
-0 +2
realnoncho
16-04-2014 15:25

Сега видях, че има коментари под статията. Ще си копирам писаното от въпроси и отговори:

Тези дни бях в Амстердам и мисля, че забраната за снимане е и защото ако беше позволено по витрините щеше да има налепени по 5-10 нахалника щтракащи с телефони :)
Иначе щом си там доброволно полугола на витрина не може да очакваш да ти пазят дискретността.
-0 +6
мара
16-04-2014 16:57

абсолютно съм съгласна с нончо :)
чисто и просто нахалните щракачи нямаше да оставят някой да се дореди по работа до момите хахаааааа!
-0 +2
emmmo
16-04-2014 17:03

Благодаря за коментарите! Радвам се, че всеки е намерил по нещо за себе си! :)
-0 +1
lmitov
17-04-2014 22:42

Благодаря много! На мен лично много ми хареса.
-0 +2
SameButDifferent
18-04-2014 22:35

Впечатлена съм от стила на писане! И снимките си ги бива!

Чудя се как се възприемат жените, които искат да видят тази атракция?:)
-0 +2
metodiev_martin
19-04-2014 00:26

SameButDifferent, по нагоре можеш да прочетеш, как някои жени възприемат подобни атракции. Или по скоро, как високата им лична самооценка и женско его им пречи да ги възприемат.
Поздравявам автора на фотописа. Нещо различно, нестандартно и любопитно.
Между другото, подобни улички с витрини, има и в Германия. И там български момичета "почистват хотелски стаи", "сервират кафе" и "помагат в кухнята" за по 30 евро на BJ, но когато се приберат на село имат айфон 5 (кодиран, който се ползва само за интернет и вайбър) и самсунг галакси S5 на ваучер...

-0 +3
paolo_n1
21-04-2014 10:59

Няма лошо момичетата да заработват някой евро , и ние мъжете да можем да изчукаме някое от тях, което може би никога не бихме могли да направим ако е само по любов, все пак правото на секс е всеобщо,или не.. ;)
Разказът е супер ,кадрите трепач още повече защото са и откраднати ..
Кефиш Пич!
-0 +2
emmmo
23-04-2014 00:03

Радвам се, че текстът вълнува и мъжкото, и женското народонаселение. :)))
-0 +0
Frike
25-04-2014 01:04

ТекстЪт е истински, без излишни драматизирания и определено доста информативен. Харесва ми лекотата, с която се носи разказът - сякаш чувам гласа на Майкъл Пейлин зад кадър в документален филм на BBC.
Много човешки текст. Много мъжки текст. И също толкова романтичен. Госпожицата или госпожата... може би трябва да кажа - двете госпожи или госпожи, определено звучат скарани с по-горните определения. Може би крушите са им били в повече. Ето тук аз съм циничен... но мразя когато ми изчезва красотата. Също както авторът.
И също като него обичам Вонегът.
-1 +4
emmmo
27-04-2014 11:59

Благодаря, Frike!
-1 +0
duksa
01-05-2014 21:41

Браво Емммо!Снимките с това есе са супер!
-1 +1
Daniel.de.Marko
06-05-2014 20:28

Лелелеееееееее, направо се учудих на коментарите тук предимно от жени. Защо били снимани? Първо тези жени сами са си избрали професията да бъдат проститутки. Може би това е най-лесната професия за нея не се изисква никакъв мозъчен капацитет, пък и най-лесно се става. Тези жени по принцип няма проблем да бъдат снимани, но трябва да си платиш. Ако си беше платил щяха да му позират с удоволствие. И за сведение на дамата на витрините няма проститутки на сила. Всичките са там доброволно, защото така се вадят много бързи пари. Една витрина за сведение на дамата струва минимум 10к евро на месец. Смятай колко хора минават от там.
-1 +1
тьма
24-06-2014 22:57

Напълно те подкрепям, а за стила ти на писане - поздрави!
-0 +2
SaS
30-09-2014 13:23

Емммо, след този толкова дискутиран Фотопис, не съм виждал скоро нещо ново, хайде :)
-0 +2
fotorafi
07-11-2014 05:06

Като професионален фотограф, новинар забраната да снимам винаги ми е носила особена тръпка.И никога тази забрана не съм я спазвал.Зрителят, читателят трябва да бъде информиран, трябва да види. А забрани за снимане издават всички: парламент, свещеник, полицай, мутра, кокетна жена, държавната тайна...
-0 +2
marinefox
04-04-2015 09:28

Браво, страхотен!
-0 +0
viliyana
09-04-2015 01:05

През 1988г. бях на 19г., когато имах възможността да разговарям с проститутка. Жената беше на 62г.,но изглеждаше на не повече от 50. Българка избягала в Америка. Била е млада,красива (все още беше красива),бездомна, без образование и без никаква подкрепа....Избрала тази професия, съблазнена от лесно печелене на пари. Работела е в законен бордей с трудови договори и осигуровки. В началото всичко било като в приказките, но и тази работа, както всяка друга се оказала уморителна и когато стане ежедневие и задължение, вече не е токова хубава. Бях млада и любопитна и си позволих да задам въпроса: В най-натоварените дни по колко клиента сте имали? Отговори ми 30-на, след което аз се изсмях (все пак тя е проститутка и колкото и да се надуваше и перчеше с парите и красотата си,не събуждаше в компанията уважение. Всички бяхме щастливо омъжени и градяхме светло бъдеще.)Аз продължих с подигравателният си тон: Ехееееее, а изпитваш ли удоволствие от това? Жената ме погледна в очите, усмивката и се стопи и за секунди се преобрази до положение "уморена и възрастна". - Когато си на работното си място си бездушен, нямаш право на чувства, в края на деня тялото ти е изтръпнало...прибираш се и си казваш никога повече утре напускам, на сутринта, след съня и почивката се усмихваш и пак тръгваш на работа. Никога не се е омъжила, не вярвала в любовта.Прибрала се за погребението на майка си и да се види със старите си приятелки. И до днес не мога да забравя тази жена, погледа, усмивката и благият и глас. По някакъв начин успя да спечели уважението ми. Никога повече в живота ми не съм се сблъсквала с други проститутки, но тази жена успя да промени мнението ми за тях...тези няколко секунди без усмивка и този празен поглед....
-1 +0
emmmo
16-04-2015 00:20

viliyana, мисля, че липсата на усмивка и празният поглед се разбират от само себе си. Вероятно тогава си била твърде млада, за да си дадеш сама сметка, че това е истинското лице на тази професия. Написаното от теб съвсем не е в противоречие с текста ми. Напротив, само го потвърждава. Няма нищо човечно в тази толкова човешка индустрия.
-1 +0
gkgeorgiev
17-04-2015 17:15

Браво, добре написано. Аз живея в тази част на Европа, и когато (случайно :) ) съм попадал в такива райони, винаги съм се чуствал дискомфортно, но ако погледнем реалността - днес половината момичета биха се предложили за определена сума пари или други придобивки, но никой не ги нарича проститутки. А проститутките са честни момичета и си изкарват хляба с пот :)
-1 +1
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Night

    От Jimmy Stoikov


    Нощта обикаля таз земя
    по пътя начертан от залез до зори...
    Когато всичко наоколо заспи
    изсипват се безброй звезди,
    за да бдят над нашите души.
    А когато прегърнем страхът от нощта,
    блясва ярко и нашата звезда.