- Съдържание
- Галерия
- Въпроси и отговори
-
- A+
- A
- A-
-
Фон
Текст
източно-западен блус
Ден пореден
Oтново на море
Последните две седмици бяха твърде забързани, през времето и пространството с внезапни спирания, изкачвания, спускания, срещи, раздели и не мисля, че съм в състояние да си събера ума до толкова, че да мога да опиша в някаква логическа последователност, какво точно се случи. Често се вглеждам в картата и си мисля: "Добре! Бях там преди четири дни...или не, не..три дни. Ама това е далеч! Днес е може би сряда, значи са били все пак четири дни..." И в такива мисли, би могла да ми премине цялата вечер, покрай огъня, опитвайки се да осмисля какво, кога и как, понякога защо е било или ще бъде. А понякога просто затварям очи и заспивам, уморен от натрапчивия мен.
Цялата Ривиера, още от Италия, ми се стори като един огромен град и често не успявах да различа къде свършва и започва слудващия, тъй като твърде много си приличат - лъскави коли, лъскави къщи, лъскави хора. Не точно моето място.
Моят Джулай морнинг се оказва на 4-ти юли, когато посрещам слънцето на една площадка за излитане на парапланеристи, която случайно открих предната вечер, опитвайки се да избягам от лачената обстановка покрай брега, по стръмните баири над Савона.
Стига толкова Италия и се насочвам към границата.
В интерес на истината имах по-големи очаквания, до толкова, до колкото имах представата, че въпросните места, ще бъдат една идея по-различни от типичното наше Черноморие. Може би малко яхти, тук-там хотелчета, стари Ситроени, палмички, шансони едва ли не Луй Дьо Финес, който гони голите хипита от безлюдните плажове на Сен Тропе...Да ама не....Хващам една велоалея от центъра на Ница, която ме отвежда чак до Кан.
После заваля дъжд... всяко парче земя е или застроено, или заградено, или предназначен за нещо си там, парковете са заключени и съм едно от последните неща, които почиващите искат да видят, като част от пейзажа с моята палатка и целия ми панаир. Може би, затова не са ми предвидили място за палаткуване.... Все пак намирам пролука в оградата на един парк и се намъквам. После срещам един господин с двете си деца, също с палатка и къде на френски, къде с мимики, се разбираме да остана при тях, ако не пия, не вдигам шум и съм кротък. Тъкмо за това си мислех и аз и така прекарвам нощта на връх Френската Ривиера, заобиколен от палми и тътен на далечна музика.
На сутринта ставам рано и потеглям още по изгрев, като спирам /за голяма моя изненада имаше такова място/ на една чешма на пътя, за сутрешния ми тоалет, любувайки се на изгрева.
-
На мотор из Алпите
От Петър Емилов
8000 км / 17 дни - от България през Сърбия, Черна Гора, Хърватска, Словения, Австрия, Италия, Швейцария, Франция и обратно.
Лелеее...страхотно!
Много хубаво! :)