Над 120 коня се надскачаха в Бургас

IV Националeн турнир по конен спорт „Купа Бургас“

дата 11.08.2014 г.  |  автор Tani Kostadinov - mediac  | 

Националният турнир по конен спорт „Купа Бургас“ се проведе за четвърта поредна година в черноморския град. В него участваха над 120 елитни коня от най-добрите клубове в страната. Сред ездачите имаше множество дами, както и деца, за които имаше осигурен отделен приз. Финалите се проведоха на Конната база в парк „Езеро“.

Турнира откри олимпийската и световна шампионка по академично гребане Светла Оцетова. Публиката, състояща се от хора на всякаква възраст и от различни националности, остана доволна от атрактивните скокове. Изпитанията, включени в състезанието, бяха 8, като най-високите препятствия стигаха до 140 см. Наградният фонд бе 12 000 лв.

Съдийското ръководство на Квалификационния турнир бе поверено на Димитър Генов, който е президент жури. Журито в Открития турнир „Купа Бургас“ пък оглави известният в средите на конния спорт в България Крум Рашков.

Конната надпревара в Бургас се отличава от другите в страната с по-модерната си концепция. Желанието да се остава в града през лятото за повече време позволява състезанието да е 10 дни, както се прави в Европа. Осигурява се почивка за ездачите и се намаляват транспортни разходи за животните.

Особено атрактивни са нощните паркури. Бургаският манеж е единственият в страната, който е достатъчно добре осветен и позволява скачания в тъмната част на денонощието.

Големите победители в турнира станаха Ивелин Вълев и Деан Балчев.

Вълев, който скача с един от най-скъпите и екстравагантни коне – Кончерто, стана първи, преодолявайки по най-добрия начин най-високите препятствия от 135-140 см. Състезателят от столичния клуб „Перу“ и селекционер на националния отбор получи „Купа Бургас“.

Заради доброто си представяне и в двата състезателни дни Деан Балчев от клуб „Класика“ - Добрич се окичи с приза „Най-добър състезател на турнира“. Под умелото му ръководство конят Апогей бе безупречен в две от най-трудните изпитания – отворените паркури за 7-годишни и по-възрастни коне. 

Страници:  1

Коментари    
fotorafi
18-08-2014 17:29

Тони, не са лесни снимките на конен спорт с препятствия.Години наред снимах за вестник "7 дни спорт" и Федерацията . Проблемът е, че състезанията се провеждат в един затворен квадрат и фонът е идиотски, трибуни, някоя сграда. За хубавата снимка са необходими: чист фон, ниска снимачна точка, огледално-рефлексен апарат с мотор, дълъг телеобектив, конвертор, отворена диафрагма.
От всичките ти 14 снимки, имаш 2 истински, много добри, на едната ездачката частично си е закрила лицето.
Успех и късмет
-0 +1
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Малкият човек/ Little man

    От Stanka Petrova


    Всеки ден срещаме хора по улиците, които изкарват препитанието си със събиране на вторични суровини от кофите за боклук. Обикновено това са роми. Някои от тях изкарват така прехраната си временно, за други това е постоянно занимание. Хубавото е, че те са намерили начин сами да се препитават, а не чакат на помощи. Когато разбраха, че искам да ги снимам, едни изразиха надеждата, че това ще промени живота им, че като пусна снимките, някой може да се смили и да си намерят по-добра работа. Други решиха, че ще продам снимките и ще спечеля пари от това на техен гръб и не желаеха да бъдат снимани. Обещах на един от тях, когото тук ще нарека Андрей, да не показвам снимки с него, за да не го види случайно някой от приятелите му и да му се подиграва. Наскоро излязъл от дом за сираци, той се опитваше да издържа семейството си - още непълнолетната си жена и детето си, със събиране на отпадъци, като с нетърпение чакаше жена му да навърши пълнолетие, за да може да излезе от България. Каза ми: "Бях с един българин във Виена. Там обаче се живее по-добре, в Пратера имаше баня за бездомници и можех да се изкъпя, и гладен не оставах, макар че не успях да си намеря работа и се върнах". Към нас се приближи възрастен мъж, който караше количка с пълен чувал с отпадъци. "Ето с този бяхме във Виена" - каза ми Андрей. Повече не го видях. Казаха ми, че си е намерил работа. Може би потенциалната възможност да бъде показан от мене го е накарала да потърси нещо друго, от което няма да се срамува. Младият човек по-трудно се примирява и винаги има повече изходи.
    Още след първия контакт с тези хора, установих, че тяхната работа мирише. Въпреки че носят куки за закачане и измъкване на бутилките и ръкавици, дрехите и сякаш телата се вмирисват. Преди да предадат отпадъците, те ги вадят от чувалите и ги сортират. Цветната пластмаса струва по-евтино и когато е смесена, се заплаща на по-ниската цена, затова всичко се разделя.
    Само след няколко часа стоене близо до пункта за вторични суровини, установих, че хората, прехранващи се от кофите за боклук, са много. Някои се занимават с това инцидентно, други от време на време, когато има нещо за предаване, а трети - постоянно. Това съвсем не означава, че всички в Столипиново са в нужда, много от жителите на квартала живеят в къщи на по два-три етажа и някои от тях, докато бездействат на улицата, наблюдават как моите герои събират и мъкнат отпадъците към пунктовете.
    Сборният пункт на събирачите на вторични суровини е под една бетонна плоча на 200-300 метра от мястото за предаване на пластмасата, където хората се пазят от слънцето или от дъжда. Тук сортират пластмасата, почиват си и пият кафе. На това място направих снимките.