Чернобыльская зона отчуждения - разходка в мъртвата зона
Входна точка: КПП Дитятки
Годината е някъде 2005, 2006... Седя си в офиса и "разцъквам" нещо в интернет, т.е. губя си времето през обедната почивка. От някъде ми попадна линк към сайт със снимки от град Припять. След справка в гугъл разбирам кой е този град. И цъкам на линка...
Елена Филатова. Името, което няма да забравя. Това беше нейният сайт, с разкази от мъртвата зона. Многократно ходила в зоната, допускана до нея без особени проблеми, тъй като до тогава никой не е пожелавал да отиде в заразеното място, където е станала аварията в ЧАЕЦ. Гледам снимките като хипнотизиран, жадно чета всяка думичка написана от нея. Тогава у мен се породи желанието да посетя мястото. Защо? И до момента не мога да дам смислен отговор, защо искам да отида до едно от най-замърсените места на земята, но то ме привличаше като магнит.
И така, около 15 години по-късно, ето ме на път към отчуждената зона. Тръгваме от Киев с екскурзовод, лицензиран за разходки в зоната. По друг начин в момента там не може да се влезне, пропускателният режим е много строг. Агенцията по контрол на достъпа до отчуждената зона дава разрешителни за влизане само на лицензирани тур-агенции.След час и половина път сме на КПП-то.
КПП Дитятки. Това е входната точка за влизане в Чернобилската отчуждена зона. Тя се дели на 3:
30км зона - влиза се през Дитятки;
10км зона - входната точка е второ КПП, след град Чернобил;
град Припять - трето КПП.
Колкото по-близо сме до Дитятки, толкова по-малко коли има.
До преди катастрофата, Чернобил е бил областен град.
При самото КПП остават само туристическите МПС-та и колите на служещите в зоната. Радиоактивният фон там не е по-висок от което и да е друго място (вкл. и София).
Тъжно, но факт: превърнали са зоната в туристическа атракция.
В цялата зона пътищата, учудващо, се ремонтират (определено имат нужда от това)
Паметник, в памет на жертвите от катастрофата , станала на 26.04.1986г. Той е на входа на КПП-то, но хора там почти нямаше. Повечето посетители са ентусиазирани от факта, че отиват в едно от най-мрачните места на света. Не осъзнават, че всъщност, цялата зона е един паметник на смъртта. Хиляди хора са загубили животите си в катастрофата, хиляди домове са изоставени.. Това е едно много, много тъжно място.
-
Градски дървета и други 'стари и болни' неща...
От Владимир Димитров
(Малко телефонно разказче, докато чакам светофар)
Всичко започна от една обява - окачена на нивото на очите ти и здаво подчертана с жълт флуорецентен маркер, нямаше как да не привлече вниманието. Местните власти уведомваха населението, че ще секат дърветата по площада около това голямо кръстовище. "Как така ще секат дървета?!" - беше първата ми реакция, но по-нататък прочетох, че били "стари и болни" и ще бъдат заменени с нови, от по-подходящ за мястото вид...
(Виж обясненията към снимките)... -
Минималистичната София
От
Една отворена фото-серия за меланхоличната монотонност на големия град. Серия, търсеща абсурдната визуална връзка между човеци и места съществуващи в бетон и отчужденост.
Линии. Ритъм. Контра-пункт.
Много силен репортаж! Браво!
Наистина чудесен репортаж! Доколко безопасно е посещението в него (какъв е максимално допустимият период, за който се преминава)? Все пак има хора, които постоянно водят туристите в него. Какво се случва с дрехите, с които са облечени туристите? Дават ли ви някакви специални облекла? Колко струва всичко?
Безопасно е, ако не ядеш от шипките, които растат там, или не ловиш риба ;)
Струва... относително е. Пиши в гугъл и ще разбереш.