Заливът Виго
„Заливът Виго“
“…Испанските капитани от конвоя протестирали срещу това решение. Те поискали да бъдат отведени в испанско пристанище: ако не могло в Кадис, то в залива Виго, който се намира на северозападния бряг на Испания и не бил блокиран. Адмирал Шато Рено показал слабост, подчинил се на тая заповед и корабите влезли в залива Виго…
…на 22 октомври 1702 година, английските кораби влезли в залива Виго. Адмирал Шато Рено, макар и с по-малки сили, се бил храбро; но когато видял, че богатствата от конвоя ще паднат в ръцете на неприятеля, запалил и потопил корабите, които потънали заедно с неизчислимите си съкровища…” /Из „Капитан Немо“, глава VIII “Заливът Виго“, Жул Верн/.
Включването на града в знаменития роман и създадената легенда за огромното съкровище в залива, правят Виго известен на читателите по цял свят. Затова през 2005 г. издигат паметник в чест на Жул Верн, наричайки го литературен посланик на Виго.
Историята на града е неразривно свързана с океана. Във Виго се намира най-голямото риболовно пристанище в Европа. Буквално на всяка крачка можете да видите препратки към основния поминък на хората от района.
Пристанището наистина е огромно. Разположено е по целия бряг на града и е невъзможно да се обхване с един поглед. На него акустират, както големи риболовни кораби, така и най-големите круизни лайнери. За съжаление нямаше такива, докато бях там.
Самият град не блести с невероятна архитектура. Сградите са общо взето еднотипни, а самите жители на Виго, го oпределят като непривлекателен, индустриален град (не бих казал, че е точно така, но за тях явно е).
Естествено символа на града отново е свързан с океана – някакво странно същество, смесица между човек, птица и риба.
Ако за града може да се каже, че оставя смесени чувства, то околностите са много красиви. Целият залив е обграден от острови, предоставящи прекрасни гледки. В покрайнините на града се намира и плажът Самил (Praia de Samil) - огромен плаж, още повече, че ходенето ни до там съвпадна с отлива.
Надявам се виртуалната разходка до Виго - един град далеч от туристическите маршрути, да ви е харесала :)
-
Част 2 : Отново по алпийските чукари
От Zaprin Geguskov
Време е да напиша и втората част от разходката ми в Доломитите, която може би е малко по - интересно от първата, но няма за жалост история за гръмотевици, но пък има такава за отмъкната обувка от куче.
Историята започва от къмпинг Кортина. Минахме 80км в търсене на къмпинги , но никъде нямаше свободно място и накрая стигнахме до къмпинг Кортина, за който нямаше много добри отзиви, но се оказа страхотен къмпинг. Беше 17:00ч и малко мрънкаше собственика, че е късно за настаняване, но се разбрахме някак си. Даже и хубав залез успях да заснема... -
Биволите на Софийско поле
От Йордан Йорданов
До началото на миналия век в България биволът е бил широко разпространен. Той е използван както за мляко и месо така и като теглителна сила в земеделието. Съществуващите представители са били биволи от средиземноморски тип, отглеждани покрай реки, блата и езера подобно на дивите си роднини.
Снимките в този албум са направени на 6-ти май 2014 г. в землището на село Мусачево, източно от София.
Интересно и спокойно място. Има какво да се види на север от града. Ходил съм поне 10 пъти, все има какво да се намери и види.
Много приятно написано и показано:)