Част 2 : Отново по алпийските чукари

Време е да напиша и втората част от разходката ми в Доломитите, която може би е малко по - интересно от първата, но няма за жалост история за гръмотевици, но пък има такава за отмъкната обувка от куче.

Историята започва от къмпинг Кортина. Минахме 80км в търсене на къмпинги , но никъде нямаше свободно място и накрая стигнахме до къмпинг Кортина, за който нямаше много добри отзиви, но се оказа страхотен къмпинг. Беше 17:00ч и малко мрънкаше собственика, че е късно за настаняване, но се разбрахме някак си. Даже и хубав залез успях да заснема

След като се настанихме и още в 8ч вече бяхме по палатките и аз даже и хърках май. Събудих се в 07:00ч адски гладен и жаден и в 400 мл мурсалски чай (див) , разтворих 7 кафета, за да и аз не знам защо, но ми се стори готино. Както написах и вече, премрял от глад закуската беше невероятна. 4 кюфтета, 400гр кашкавал и сладко от боровинки :D. Eто и снимка по долу как се наслаждавам на яденето.

и самата порция 

Както се казва: " напраскахме се като свине" . Вече сити и доволни се качихме на колата и тръгнахме към Трите Чими, които се виждаха от къмпинга. След около 45 минути пътуване, вече бяхме на паркинга под чимите и награбихме чантите за път. Да се разпиша и аз със снимка.

По пътя поне се нагледахме и на много крави, но мисля, че не даваха да се пие мляко директно от тях, ама все пак хората се снимаха с кравите, се едно не са виждали никога крава през живота си. Аз нали съм си от село с кравите не се снимах, но пък си направих няколко панорамки от пътеката и тръгнахме към Чимите.

По пътя беше фрашкано с хора и беше много кофти, защото изглежда там не спазваха правила за разминаване по пътя и всички се бутаха и малко изнерви положението това и още повече ни забави. След 1 час ходене стигнахме до чимовете и аз видях едно гьолче долу в поляната и отидох за снимки, а през това време някаква китайки ми ръкомахаше и се оказа, че правила филм с дрон там и съм пречил... Нищо направих си снимката и се извиних на тази ядосана китайка, може пък да знае кунг фу

По пътя до хижата почти не се спрях да снимам, защото бях забравил да си заредя батерията на апарата и си пазих малко заряд, като се оказа в последствие, че имам в чантата преносима батерия, но кой да се сети. Пътеката не беше нищо особено и забележително, а горе преди хижата имаше нещо като пещера, там хората предполагам ходят по нужда, защото миришеше отвратително. Стигнахме на хижата, пихме по една бира и седнахме да почиваме. Аз почивах малко време и се разходих да поснимам малко. Отстрани на хижата имаше много приятно езеро, което беше синьо/зелено и го снимах.

После поех по някаква пътека и аз не знам за къде и снимах от високо чукарите.

и от малко по - долу

Хубаво е няма спор, но времето ни притискаше и се спуснахме бързо надолу по другия маршрут и за около 1час и половина слезнахме. Малко снимки по пътя

Или само една снимка :D.

Слезнахме и спахме отново в къмпинга, на следващия ден поехме към известното езеро Брайес. Имах огромни очаквания за него, но отново беше претъпкано и не успях да се кача на лодка, за да се повозя. Красиво е да, а от другата страна нямаше и хора и си направихме мини пикник. На така известното място на стълбите се чакаше голяма редица и един по един минаваха да снимат хората, аз нямах много нерви и си изкачах 5ч някъде, което е странно, че хората около 4-5ч си тръгват и всичко е празно та успях да го снимам.

Вече и лодките прибираха отдолу под кея

Между другото това ми е една от любимите снимки от цялата екскурзия. 

Тръгнахме си от Брайес и се запътихме за Lago di Landro, където мислихме да спим (в колата, спален чувал или не беше ясно още). Нямаше много време за мислене и аз бях изморен от шофирането. На една отбивка спрях колата и легнахме за кратък сън, но преди да легнем (макар, че другите вече спяха) , направих една снимка със звезди. За жалост имам страх от тъмното и не изтърпях много време , за да направя панорамата :D

не ми хареса локацията и пейзажа, затова се качих в колата и отидох до езерото (даже не успях да събудя и спящите). 

Беше пълна тъмница и само някакви странни звуци се чуваха, пак ме хвана страх и пак една снимка на правих, но исото е малко високо 12800 и не е много добра.

Върнахме се отново на отбивката и спахме до сутринта. Отидохме на езерото (Lago di Landro/Durransee) и направихме една дъъъълга почивка. Аз си бях свалил обувките и обикалях бос по глината, а едно куче реши, че обувката ми е за игра и я захапа и избяга нанякъде, започнах да викам по кучето и за мой късмет, собственика му го видя и го извика, но псето реши да мине през половината езеро и ми с извинение "заеба" обувка вътре в езерото . Ето го и самото езеро

За мен това е едно от най - крисивите езера и най - спокойни, като изключим кучето, което беше там. Поразходих се още малко бос по брега на езерото и след няколко часа се качихме на колата и поехме към Венеция, за която няма да пиша разказ, защото грам не ми хареса там.

Ами това е :). Надявам се да Ви допадне и до нови срещи, скоро и от Исландия !