Автор: Lalinda
Дата: 17-06-08 15:44
Преди десетина години отивам да гледам един грузински филми в кино "Одеон".
Сещам се сега и че един грузинец ми бе откраднал паспорта, докато живеех в Ленинград, за да ме открадне и не мога да се върна в София. Аз пък откраднах неговия, подаряваше ми и банани, които висяха по стените на стаята ми - банани, тикви и пъпеши не ям - алергична съм, както и да е, или просто са ми противни), беше ми подарил и всичките си диапозитиви и записи с грузински песни, които имаше, понеже не можех да си избера нещо конкретно, както и да е, това е отклонение, графоманско, както биха постулирали отегчените.
Та един младеж, тип наркоман, се приближава до мен и ме пита дали мога да му купя един билет за филма. Ще ти купя, казвам му, колко му е, да не би да харесваш грузинско кино? Филмът беше я Листопад, я Пасторал, на Иоселиани, имаше негова панорама. Изгледа филма, а после ми вика - абе ти, гледам те, изобщо не държиш на ефектната външност? Да, не държа, не нося токчета лятно време, какво още искаш? Ще ме заведеш ли на обяд, че нямам никакви пари? Готово, бе, душа, само пари да не ми искаш, не давам пари на наркомани. Заведох го някъде по Шишман, ядохме, поиска и да пие, напоих го, явно му бе забавно някой да му обърне внимание, имаше голям репертоар с истории, обичам да плащам за театрален репертоар... После сам си отиде... не го огря, тоя искаше някой да го слуша...
|
|