Автор: тьма
Дата: 17-06-08 06:58
Може би се отнася и за фотографията
Изследователите на анормални явления откриха странна закономерност: много от моделите на прочути живописци са умирали по време или след като бил нарисуван портретът им. Ето само кратък и непълен списък на такива случаи:
Мона Лиза, позирала на Леонардо да Винчи четири години, е починала едва на 28 години.
Херцогинята Алба - модел на испанския художник Гойя, нарисувал я на прочутите си платна "Голата Маха" и "Облечената Маха" - умира три години след като картините били завършени. А тя била известна с отличното си здраве.
Съпругата на Рембранд, Саския (позирала за картините "Диана" и "Флора"), умира едва 30-годишна. Рембранд нарисувал и портрети на децата си. В резултат три от тях починали още като бебета, а четвъртото - на 27-годишна възраст. Втората жена на художника Хендрике Стофелдс, изобразена на много картини, също не живяла дълго.
Лопухина, позирала на Боровиковски, умира три години след завършването на портрета.
Същата участ сполетяла и момчето Вася от картината на Перов "Тройка". Майка му не разрешавала да позира, страхувайки се, че ще умре.
На Иля Репин за картината, в която Иван Грозни убива сина си, позирал писателят Всеволод Гаршин. След завършването й Гаршин се хвърлил от стълбището на четвъртия етаж.
Френският скулптор Огюст Роден никога не рисувал и не правил скулптури, изобразяващи жена му, и живял с нея дълги години. Затова пък любовницата си Камила Кладел изобразил в композициите "Целувка" и "Вечна пролет". След това нещастната жена полудяла и прекарала 20 г. в лудница, измъчвана от страшни припадъци.
Трагичнo завършил животът и на съпругата на Иля Глазунов, Нина, която той много обичал да рисува - тя се хвърлила от прозореца.
Има някаква връзка между нарисувания "двойник" и човека. Не случайно при постъпване в масонската ложа рисували портрет на новия член, за да се пази там като залог на душата му.
Силата на биополето
Учени от различни страни се опитват да обяснят феномена на "съдбоносните картини". Например, с помощта на термографията е регистрирано, че в състояние на творчески екстаз в мозъка на художника постъпва огромно количество енергия, което променя състоянието на съзнанието. При това се отбелязва, че когато енергията при художника се повишава, при позиращия модел рязко се понижават биопотенциалите на мозъка.
- Художникът като че ли "изгаря" модела си, храни се с неговата енергия! - смята парапсихологът Олег Грановски. - Отдавна е известно, че има хора с много мощна енергетика на погледа, които съзнателно или случайно могат да въздействат върху отслабеното поле на болен човек или върху все още слабото поле на дете. По този начин може да се причини голяма вреда, като се изкриви нормално функциониращото биополе.
Учените от Института по вълнова генетика изследвали силата на човешкия поглед и открили, че той се съпровожда от излъчване на т. нар. телурична енергия. При това излъчването било регистрирано на разстояние 10 метра от очите.
"Безликите" икони
Защо ликовете на светците на иконите като че ли са еднакви? Оказва се, че канонизираните хора според законите на православието не могат да бъдат изобразявани "огледално правдиво".
- Портрети върху икони могат да бъдат създавани едва след смъртта, когато определено може да се каже правилно ли е живял и добре ли е умрял - обяснява игуменът Лука, художник от иконописната школа в Сергиев Посад. - Току-виж бъдещият светец се подаде на изкушение в последния момент.
Има суеверие, че ако приживе изобразиш човек, когато той е добър, след това ще му се случи нещастие. Като уроки. Затова портретът на светец се рисува няколко години след смъртта му - по спомени на очевидци. И нарисуваният образ, разбира се, се получава обобщен. Това добре се вижда от иконите на Сергий Радонежки. Иконописците рисуват еднакви форми на ушите и брадите, но лицето при всеки се получава различно.
Странни съвпадения
Художниците също не знаят как да обяснят странните съвпадения.
- Две седмици преди смъртта на Владимир Висоцки нарисувах двоен портрет - негов и на Александър Пушкин - разказва вицепрезидентът на Руската художествена академия Едуард Бодрицки. - Володя беше облечен в костюма на поета, а Александър Сергеевич - с джинси, при това замазах с черна боя лицето му. Колегите ми казаха, че чрез четката съм предал енергетиката на умрелия класик на Висоцки и така съм ускорил края му. А веднъж нарисувах портрет на един известен банкер за 50-годишнината му. И след два месеца той умря. Сърцето ме заболя. Нима аз съм виновен за това? Но пък аз съм нарисувал стотици портрети на хора, които и до сега са си живи. Например, вече 105 г. живее мой модел - прочутият карикатурист Борис Ефимов.
Парапсихолозите смятат, че някои художници притежават дарба на лекари-диагностици. Рисувайки лицето, те, без да си дават отчет, могат да видят признаци на сериозна болест и дори да предвидят деня на смъртта на модела си.
С една дума, към позирането трябва да се отнасяме внимателно. Колкото до професионалните модели, то, съдейки по всичко, те просто не допускат художника в душата си.
Мнението на изкуствоведа
Случвало се е портретите да влияят благоприятно на съдбата на нарисувания човек - казва сътрудничката в Третяковската галерия Анна Михайлова. - 18-годишната Елена Дяконова, отишла в началото на ХХ век да се лекува в една от швейцарските туберкулозни клиники, се запознала с младия поет Пол Елюар. Той постоянно рисувал девойката и болестта постепенно отстъпила. След това Дяконова се запознала с друг художник, сюрреалиста Макс Ернст. Той също я рисувал. Лекарите били учудени - момичето, което трябвало да умре, се чувствало все по-добре и по-добре. На 40 г. Елена (известна като Гала - бел. ред.) се омъжила за прочутия Салвадор Дали, който също рисувал жена си едва ли не всеки ден - като млада, без бръчки и побелели коси. Тя умряла на 80 години. В своите изследвания учените открили, че се случвало модели да повишават биопотенциалите на мозъка си по време на позиране. Възможно е някои от художниците да отдават енергията си на модела, смятат експертите.
Мнението на лекаря
- Портретът е биоенергоинформационният фантом на човека - обяснява психотерапевтът Игор Вагин, водещ специалист по танатология (наука за смъртта). - На изложбите идват много хора, ходят и в ателиетата на майсторите. А всеки талант има много недоброжелатели. Върху кого се пренася цялата злоба? Разбира се, върху портретите на тези, в които художникът влага цялата си любов. И колкото е по-талантлив портретът, толкова е по-раним оригиналът.
|
|