Автор: Императорът.
Дата: 10-06-08 09:38
Цялата история:
Злочестото малко котенце се родило слабичко и болнаво, по-дребно от своите братченца и сестриченца. Искрицата на животът едва-едва тлеела в неговото слабичко телце, но все пак се оказала силна. Малкото същество растяло грозновато, заради което получило и името си. Критически настроени хора, търсещи домашен любимец, едно по едно вземали със себе си неговите братчета и сестричета. Погледите само се плъзгали по горкият и онеправдан малък Грозилчо - пренебрежителни, съжалителни, презрителни. Никой не го искал. Но стопанката на малкото коте, за разлика от другите, никога не забравяла, че най-красивите неща са недостъпни за очите, защото виреят в душите и сърцата. Тя се привързала топло към Грозилчо, защото опознала кротката му, незлобива душа и вярното, добро сърце. Носила го навсякъде със себе си, грижила се със всички сили за болното коте, което и отвръщало с цялата обич, която е способно да даде едно беззащитно и самотно малко същество.
Но съдбата била жестока отново и малкият Грозилчо, неукрепнал още, заболял. Вече не можел дори да се храни. Лекарите били безсилни. Животът в слабото му телце си отивал бавно и единствено топлотата на отчаяната му господарка му давал сили. Но смъртта все пак победила и той угаснал като тлееща искрица в ръцете и, с плах и примирен поглед, търсещ до последният миг опора и утеха в нейните очи...
Това е кратичката история на едно коте. Нека не забравяме, че и най-мъничките създания знаят какво е обич и привързаност и да не затваряме сърцата си за тях...
|
|
![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram