Автор: Lalinda
Дата: 24-05-08 12:55
Тия дни гледах една изложба на френски студенти в залата на НХА, много забавна ми се стори, та на един от показаните постери пишеше:
ИМАМ ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ САМОУБИЯ, НО ИМАМ ТОЛКОВА МНОГО ПРОБЛЕМИ, ЧЕ САМОУБИЙСТВОТО НЕ БИ МОГЛО ДА РАЗРЕШИ ВСИЧКИ ОТ ТЯХ.
Струва ми се (като оглеждам необхватните теми, които се опитваш да обхванеш напоследък - не зная как е било преди да проявя интерес към тази част от форума), че се намираш в този регистър...
На първо време ти препоръчвам да отидеш и видиш изложбата, може да ти даде някои идеи, но изчети и всички текстове към и върху постерите (аз го направих с интерес).
Поразгледай и подставките за бирени халби с клишетата, поразгледай и автопортретите на участниците...
***
От опита си мога да кажа, че промяна, поне при мен, по мое лично желание, не се е случвало, но че винаги, когато нещата ми се струваха НАПЪЛНО безнадеждни, настъпваше някаква външна промяна, появяваше се някакъв deus ex machina, под всякакви форми (вероятно учителят, когато вече си готов?).
Истината е, че като дете бях прочела гигантски брой книги, които вероятно не бяха непременно за деца, но МЕ ПРОМЕНИХА СРЕЩИТЕ МИ С ХОРА (извън България - у нас, поне така ми се струва, регистърът или диапазонът не е много широк). На 25 г. се озовах в Ленинград, на прага на перестройката, напълна убедена, че на 25 г. човек знае всичко за живота, и че може да се оправя и сам! И какво - оказа се, че дори работното време и дори работното време на магазините не е същото като у нас, та не можех дори да си напазарувам храна и вещи за у дома, да не говорим за климата, заради който трябваше да нося апарата си под кожуха, на корема си, да не замръзне! Неволята учи! А съседите ми бяха грузинци, осетини, чеченци, татари, казахи, вепси, кубинци (те пък колко шарени си, дори буквално!), шарен свят, необхватен, съквартирантката ми дори беше удмуртка, имаше на какво да се уча!)...Връщайки се у нас, в София, пък започвах да се чудя защо у нас не е така, както там? Като се върнах у нас след край на перестройката, попаднах в мъртвилото у нас, но пък се случи така, че заминах за Париж (когато отново ми се струваше, че няма какво да се случи!), пак случайно, там пък срещнах съвсем други хора, друго работно време, друг климат, и чуденето започна отново... Най-хубавото беше, че никога, ставайки сутрин, не знаех какво ще ми се случи до вечерта, това тонизира и ми импонира отлично! После пък започнах непрекъснато да заминавам занякъде, да се връщам, да срещам все нови и нови хора, порядки, култури и да не ми остава време да мисля толкова за себе си - нещата те променят и без да мислиш много-много за това, но трябва да си готов на всичко! Струва ми се.
Като начало, престани да пишеш из форума, смени регистъра, вече дори аз зная всичко - и нищо - за теб, какво ли остава за постоянните посетители, Коинциденцийо! Стани Конституция или нещо друго... Но отиди по-далеч от Несебър, няма да съжаляваш.
Успех.
***
P.-S.
По някакво странно стечение на обстоятелствата, наричано коинциденция или съвпадение, всичките ми най-близки роднини и приятели, както и аз самата (според нумерологията) сме петици - хора, привлечени от пътешествия и промени... Пътешественици.
Как е при теб (не че вярвам в тези неща, но вероятно са от значение за... промяната)?
|
|