Автор: Lalinda
Дата: 21-04-08 21:16
Предстоящата кремация е доста стресираща за близките, присъстващи на опелото или гражданската церемония с това, че прощаването се отлага и за втора дата...
Видът на колумбариите (ако изобщо този панеленобетонен ужас може да носи това поетично име), поне на Централните Софийски гробища, също е потресаващ... Капаците на много от клетките са откъснати или отнесени, урните счупени, прахът разпилян...
Да живееш в панел и да прекараш вечността, зазидан в панел е доста подтискащо... Поменуването на починалите край тези панелни вечни жилища също е кошмар за живите...
Ако бабите ви са били достатъчно предвидвили някога да закупят парцели за вечни времена, погребението си е за предпочитане...
Сещам се за една разходка из гробището на Ница, намиращо се на хълма със замъка, и за разговора на две възрастни туристки: "Сигурно е хубаво да си погребан тук - лежиш си и си гледаш и към Алпите, и към Средиземноморието!".
Това гробище си заслужава посещението, както и повечето гробища по Лазурния бряг - датите, посочващи раждането и смъртта на починалите, често са разделени от близо век! Забележително.
Сещам се и за гробището Пер Лашез в Париж - било първото гробище, проектирано така, че "разходките на посетителите, посещаващи близките си, да са им приятни". Паркът наистина е приятен за разходки. Колумбарият му обаче е стряскащ, независимо от големия брой знаменитости, зазидани в клетките му...
|
|