Автор: sheriff
Дата: 13-10-07 12:32
Тъй и не можах да схвана какво точно обсъждаме... Не беше ли темата - любовта и ревността вървят ли ръка за ръка или не? Ми вървят.... нормално е, човешко е.... който твърди, че е обичал силно и никога, ама изобщо никога не са му минавали мисли на ревност през главата... чувства на собственост през сърцето... - да вдигне ръка!
Матея каза - да не сме давали поводи за ревност... ми то който търси - намира, така че едва ли е въпросът до поводите (изключвам фрапантните такива, разбира се) - ревността е състояние на духа, рядко е подвластна на обективността.... може да се прибереш в 3 сутринта, да кажеш, че се е наложило да поработиш и да не те ревнуват, може да закъснееш с половин час и да те побъркат от сцени... всичко си е в нас, от нас зависи до колко ще му дадем да израсте.
А иначе - да, на каквото си постелеш - на това ще легнеш, така че колкото е по-нежна, страстна, грижовна връзката - толкова по-малък е шансът да се провокира ревност у другия, било то с повод или без.
Но конкретно на въпроса на Стареца с 2 думи - за мен любовта и ревността са неделими, когато обичаме не може да не ревнуваме, когато не ревнуваме изобщо - най-вероятно не пука особено за човека до нас.
|
|