Автор: Amigo
Дата: 09-10-07 00:40
06.8.2007 г.
кандидатстудентски бисери ... отново ... 2007
За разлика от преди, този път повод е статия в русенското "Утро"- става дума за кандидатстудентските бисери от теста по български език в Русенския университет. Както всяка година и тази на КСК-тата им се наложи да пишат есе на една от двете теми: "Красивото и грозното в живота" и "Диалогът между поколенията". Ето част от най-гениалните резултати (в оригинал):
Лично аз смятам, че красиво е покрай мен да мине някой мускулест батко със скъпа кола, а грозно - ако е нисък, дебел и с пъпки.
Във всеки от нас генитално е заложено красивото и грозното.
Ако на грозното в живота се гледа като на грозното патенце, което, мислейки философски, се удавило, то какво следва.
Грозно е да се живее с 300 лева заплата.
Кога един човек от работния слой ще отиде на почивка на Хаваите?
Красотата например в нашата държава е много голяма, но грозотата набляга.
Красиво е, че живея в град Русе с буйната река Дунав.
Както си вървим по улицата, ако помолим хората да ни обслужат с пари, те ще се направят, че не ни виждат.
Светът се променя - биха го забелязали лаиците, а също така и хората.
Още от рождението си срещаме живота.
Истинската любов започва от очите. Да обичаш, означава да вярваш, да си искрен, да споделяш. Когато двама души са влюбени и са заедно, бързо минава времето. Не виждаш друг освен себе си и другия. Просто нямам думи. Във връзка с това искам да кажа, че грозно е лъжата, изневярата, пиенето и биенето.
В затвора влезе и човек излезе. /следва цитат от Н. Й. Вапцаров/
В последните години животът стана по-съвременен.
За какво мечтая - за онзи красив свят, в който петелът е пуйка и снася златни яйца.
Още в дълбока древност патриархът е водещ в българското семейство.
Войни е имало още 2000 години преди Христа. Преди сме се избивали за територии, а сега с омиротворителни цели.
Да се влюбиш, също е напредък.
Диалогът между поколенията започва още като плачеш и няма кой да ти смени памперса.
Красиво. Какво е красиво? Никой не може да конкретизира нищо по тази есенция.
Преди време, още когато Левски е написал "кървавото писмо" до Христо Ботев... (Истинскят автор на кървавото писмо е Тодор Каблешков, а получателят е Георги Бенковски)
Цветята и пеперудките обогатяват съзнанието ми. Народният поет Иван Вазов е казал: "Земя като една човешка длан". (Всъщност го е казал Георги Джагаров)
Любовта е най-красноречивото чувство.
Скоро си отидох на село. Баба каза, че имаме котенца - две рижи и едно сивичко. Много са игриви. А вчера кучето, което гледаме от 10 години, роди кученца. Щастлива съм, защото винаги, когато съм при баба, има по нещо приятно. Баба ми е човек, който цялото семейство и леля ми много уважаваме. В момента е на 84 години, но духът не я напуска. Тя гледа футболни мачове и първенства, чете много богата литература и непрекъснато се ограмотява. Тази зима си счупи крака, когато слизала по стълбите. Цяла зима се грижихме за нея. А гледката от терасата е към лесопарка "Липник". Това е огромна гора. Вчер, когато си легна, чувам песните на щурците. Има и езеро. Има и гребна база - сега, през лятото ходим с приятели на лодка. Вечер палим огън. Голяма идилия.
Красив е вътрешно човекът, но също така богат и външно.
Грозното в живота е простутия.
Искаме времето да е в нас, а то е зад нас.
Децата са като сухи гъби - чакат да бъдат намокрени.
Купоните, алкохолът и сексът - просто малко въздух в иначе черното ежедневие на възрастните.
Пример за красота е Пепеляшка - това мръсно и недохранено момиче, което спира дъха на всички.
Не бива със склопени очи да отминаваме несправедливостта и да се правим, че не я виждаме.
Красивото са красивите контейнери, сложени един до друг.
Ние гледаме на живота с рабито око.
Сутрин, още преди да сме отворили очи, ни събужда една красота - песента на ранобудните птички. Докато отпивам от сутрешното си кафе, любимият човек тайничко наблюдава извивките на бедрата и талията ми и тихичко простенва: "Ах, каква красота!"
Живеем като в джунгла: "По-силният изяжда по-слабия", но не всички хора са такива. Има и много други, които винаги са готови да помогнат. Нека и ние сме от тези хора, готови на всичко, за да стигнат до финала.
Ето че идва и детето - родителите се радват, като гледат как расте плодът на техния труд.
И понеже съм суеверна, реших да дам пример с още един български автор и така примерите ми да станат 5 - от тях 3 са чисто български - все късметлийски числа. Честно казано, двоумя се между Д. Димов и Д. Талев. Лично аз клоня към Д. Талев, но стига съм давала примери с бедност и робство - избирам Димитър Димов. Кой не е чел романа на Д. Димов "Тютюн" - ако има такива хора, които поне веднъж не са го чели - чиста срамота! Мисля, че на всички ни е ясен сюжетът, но въпреки това накратко ще спомена за какво става въпрос. Тук пак започваме с бедност. Отново имаме двама младежи - Борис и Ирина, които са готови на всичко, за да постигнат целите си. Борис затрива любовта си заради парите. Той от самото начало започва да играе нечестно, но в крайна сметка постига всичко, но не е щастлив. Ирина започва да се бори по честен път - учи, но животът е суров и тя се предава. Става метреса на различни богаташи заради пари. Лепи се на тях като кърлеж и смуче колкото може. В края всички умират.
провеждам диалог с баба си рядко. Тя е модерна жена, но рядко съвпадат модните ни тенденции.
Вътрешната красота се гради върху качествата и услугите, които човек може да извърши.
Грозни са много неща, но ако взема да ги изброявам, няма да ми стгнат не само тези листи, но и всички съществуващи хартии на този свят.
Ритъмът на една наистина добре направена песен никога не спира да тактува мелодията отлично, независимо колко е ощетена от времето.
Нужно е да бъдем широко разтворени за хората.
Тези малки чудеса на родните литературни гении са взети и собственоръчно изчукани (набрани демек) от вестник "Утро",
изданието на 4-5 август 2007 г.
|
|