Автор: boni
Дата: 01-10-07 17:35
Ако попитате някой заклет "саабаджия" кой е най-чернят ден в живота му, отговорът вероятно ще бъде 15 март 1990 г. На тази дата 50 процента от автомобилното поделение на шведския концерн стана собственост на General Motors. Тежкото решение бе взето под натиска на икономическите резултати. Ако искаше да произвежда рентабилно, Saab трябваше да жертва част от легендарния си чешитлък. Налагаше се продукцията от Тролхатан, ако не да се гмурне в мейнстрийма, то поне да се отърка о едросерийната конвенционалност. Залогът бе прекалено висок и шведите приеха новите пазарни правила. Първият продукт на новата моделна политика понесе на задния си капак митичната цифра 900, пред която се подкосяват колената на всеки твърдолинеен почитател на скандинавската марка. Именно този индекс в съчетание с каросерия хечбек с три врати и добавката Turbo спечели толкова вманиачени до болестна степен фенове на Saab. През 1993 г. обаче пак той изсвири лебедовата песен на някогашната легенда. Причината за това бе проста. В Тролхатан бяха започнали да слагат емблемата с грифина на Opel Vectra. Или поне така приеха "сътрудничеството" с европейското поделение на GM истинските "саабаджии".
Днес, често наричат второто поколение на 900 "неудачника в семейството на Saab". Логичната продуктова еволюция предполага техническо превъзходство на всеки следващ модел над предшественика му. При 900 тази схема не сработи. Собственици и специалисти са единодушни, че втората генерация отстъпва почти по всичко на автомобила от далечната 1979-а. Бяха нужни години, докато шведите успеят да доведат колата до ниво, каквото подхожда на имиджа на марката. Едва когато постигнаха близки до желаните резултати и изкорениха колкото можаха от многобройните недостатъци, в Saab предприеха модернизация и през 1998 г. преименуваха модела на 9-3 в унисон с по-голямата си лимузина.
Тази операция целеше не само хералдично и оптическо осъвременяване по примера на Audi 100/А6. Макар да се различават минимално на външен вид, 900 и 9-3 са типичен пример как при достатъчно инженерен опит и инициатива от страна на производителя качеството може да се подобри драстично. Промяната бе нужна и с оглед накърненото реноме на модела.
Макар да ползва голяма част от агрегатната база на Opel Vectra, Saab 900 не е точно ширпотребата, за която се опитват да го представят хардкор-феновете на марката. Вярно, шведът "онаследява" от донора си напречното разположение на двигателя, основата на
каросерията
и конструкцията на окачването. Съвсем в свой стил обаче инженерите от Тролхатан се заемат да подобрят всичко, което могат. Купето, например, е усилено значително - особено в долната му част, а да се говори за корозия е направо смехотворно. Коронните шведски номера с дизайна и разположението на различнините компоненти на интериора също не са спестени. За ужас на първите собственици на 900 II от 1993-1994 г. качеството на изработката е направо плачевно. Ненапаснати панели на каросерията и странни звуци в салона са най-малката беля. Оказва се, че една от най-силните страни на скандинавския автомобил - отоплението, може не само да простуди пътниците, а и да ги изгори. Заради вибрациите колите от първите години на производството редовно пукат маркучи на парното, които се оказват с прекалено сложна форма. В Saab се стряскат от отзивите на публиката и набързо провеждат няколко акции по отзоваване заради дефекти. В резултат на взетите мерки в колите след 1995 г. са изкоренени почти всички недомислия и детски болести.
Прогрес в сравнение с предходното поколение, разбира се, също има. Качеството на пластмасите в интериора бележи чувствителен ръст, а стандартното оборудване се обогатява. 900 продължава традициите по отношение на активната безопасност и е сред лидерите в класа. Всички коли са екипирани с ABS, противобуксуваща система в турбоверсиите и еърбегове.
Една от най-характерните конструктивни особености на 900 - надлъжно разположеният
двигател
на старото поколение остава в историята, а в гамата на 900 постъпват и агрегати от Opel. Saab обачe си запазват правото да монтират легендарните турбомотори с обем 2.0 и 2.3 литра, а това е може би най-радостната новина за "саабаджиите". Здравината им е почти толкова легендарна, колкото и потентността им. Превъзхождат V-образния шестцилиндров агрегат с обем 2.5 литра на Opel по практически всички параметри, и отгоре на всичко тежат несравнимо по-малко, което щади ходовата част. Експлоатацията на двигател с принудително пълнене си има особености, но при правилна поддръжка това най-слабо звено в конструкцията далеч не товари собственика с толкова разходи, колкото гласи стереотипът. Достатъчно е да се сменя маслото най-много на 7 000 км и компресорът да работи на празен ход известно време след по-тежки натоварвания. Четирицилиндровите мотори имат и друго преимущество пред германския V6. Газоразпределителният им механизъм се задвижва от верига, която обикновено се сменя на 150 000 км. При Опеловия агрегат тази функция е поета от ремък, за чиято смяна се налага демонтиране на двигателя. Освен това в колите от първите две години на производството се измества обтягащата ролка, а това води до преждевременно износване на ремъка и потенциално скъсване с кошмарни последици.
След модернизацията от 1998 г. и преименуването на модела на 9-3 започва монтирането на 2.2-литров турбодидизел, пак от Opel. Отзивите за него досега са много добри, но пък и километражът на повечето такива модификации все още не е навъртял достатъчно пробег. Всъщност обновяването на шведа носи и други положителни последствия със себе си. Характерните течове на масло от различни гарнитури и семеринги са преодолени, подобрена е и издръжливостта на ауспухната система, която - малко странно за скандинавски автомобил - рядко живее повече от три години.
Едно от най-любопитните нововъведения при Saab 900/9-3 е полуавтоматичната
трансмисия
Sensonic. Тя позволява на водача да превключва предавките без да ползва съединител. Тази скоростна кутия се монтира по поръчка само на най-мощните турбоверсии и модификациите с такава не са никак много. Стандартните трансмисии са или петстепенна механика, или 4-диапазонен автомат. И двете се характеризират с надеждна работа, макар че във всички години на производството се наблюдават течове. Понякога в процеса на естествено стареене се обажда първичният вал на скоростната кутия, което се отразява зле на работата на зъбните колела. Последиците обаче съвсем не са фатални. Собственикът на Saab 900 трябва само да запомни, че маслото в трансмисията се сменя на всеки 60 000 км.
Конструктивното сходство на шведския автомобил с Opel Vectra често подвежда купувачите, които се надяват да спестят от скъпата по правило поддръжка на Saab поне по отношение на
окачването
Уви, такива блянове са напълно необосновани. Между елементите в ходовата част на двата автомобила няма никаква взаимозаменяемост. За жалост окачването на 900 не може да се похвали с особена надеждност и отгоре на всичко лесно може да разори собственика си, ако същият не внимава за състоянието му. Частите са доста скъпи и се сменят често. В родни условия втулките на предните носачи, например, обинковено се обаждат на 60 000 км. Елементът не се разглобява и се налага купуването на нов. Недотам издръжливи са и опорните лагери на МакФерсоните, които сдават багажа сред 100 000 км. По-дребни части като тампони се сменят двойно по-често. Сред силните страни на ходовата част трябва да се отбележат задните пружини, стабилизаторите на напречната устойчивост и амортисьорите. Saab 900 може да се похвали с отлична управляемост и прецизна кормилна уредба. С течение на времето и най-вече след модернизацията на модела през 1998 г. шведските инженери успяват да повишат надеждността на ходовата част, въпреки че за българските пътни реалии това няма особено значение.
Механиците определят
спирачната система
на Saab 900 като сравнително надеждна. Недостатъците и тук се отнасят преди всичко за колите отпреди 900 да стане 9-3. Механизмът на ръчната спирачка (копие на този при Vectra) понякога отказва заради заяло копче на лоста. Доста критики търпи и цената на консумативи като накладките. Незнайно защо, те струва поне двойно повече от тези на 9000. Иначе стандартно монтираната ABS си върши работата чудесно, а поведението при спиране определено бележи напредък в сравнение със старата генерация на модела. При покупка непременно трябва да се провери състоянието на спирачните маркучи и тръбопроводи.
Недотам ласкави са отзивите за
електрическата инсталация
на Saab 900. Отказите на имобилайзера и електрическите стъкла обикновено се дължат на патинясали клеми и се отстраняват лесно, но са досадни. Повече критики отнасят светлините отпред и отзад, които губят ефективност, а и понякога просто отказват. Във фаровете на по-старите екземпляри често кондензира влага, която влошава допълнително положението.Отношението на посветения "саабаджия" към второто поколение на 900 и наследника му 9-3 е пределно ясно. Ориентацията на модела към по-масовите вкусове и унификацията му с простонароден автомобил като Vectra автоматично му отнема шансовете да бъде приет като истински Saab. За останалите купувачи 900/9-3 също не е особено подходящ избор. Причината за това е съвсем прозаична - цените на резервните части. Политиката на Saab в това отношение се промени доста през последните години, но 900 все пак си остава неоправдано скъпо удоволствие. Модернизираната му версия 9-3 предлага несравнимо повече качество и надеждност, но пък и цените на такива автомобили са различни.
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
|
|
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[ezik]](https://photo-forum.net/forum/smileys/tongue.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
!!!!!Това е някакво недоразумение на Ауди.НЯМА такъв мотор,който да е изкарал повече от 200-240 хиляди,без да счупи(не да износи) поне един разпределителен вал.Да не говорим колко му излиза едно нормално обслужване![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
-ремъци и филтри.Много проблеми с горивната уредба,дори да е карано само в Германия.Още искаш ли.....![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
...знам, кво ше ми кажете, ама пак ми се лепи ![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram