Автор: Mobby_Dick
Дата: 11-09-07 09:49
Изобщо не ги смесвам нещата. Просто медалът има и друга страна.
Които много милее за хората и родината си, не ги изоставя (освен принудително, какъвто хич не е случаят).
Г.М. счита, че проблемите и упадъкът, блатото не е само продукт от прокараният Сталинизъм и неговите проводници у нас. Това е само катализатор. Много са сталинчетата тук, които се разюздават многоо. (съгласен съм с него). Всички негови герой са такива деформирани. Той гледа на тях от висотата на някакъв аристократ (какъвто сам не е. Той е един доста грешен човек, и бих казал....доста партиен). Склонността му да преекспонира нещата (за да се докара пред ОНИЯ според мен) доста го подвежда. Все пак в тази страна по това време се случваха и доста положителни неща, имаше и доста положителни герой - каквито липсват при него.
Бригадирското движение (което той презира в редица свои репортажи) създаде един базис в тая селска държава, базис...от които все още се ползваме ние, закърнялото поколение. Г.М. е мамино синче, и му идва тегаво, но по това време доста младежи са се чуствали най-щастливи през живота си, ако и да са строили.
Други разкази са му направо парадоксални - например "Цар долар", за проституцията (за тук) и др. То е трагикомично да приписва на това грешно в едно общество точно пороците, които винаги съпътстват западното общество. Сам знам стотици хора, които в онова време вярваха в неща различни от парите, докато на запад $ винаги си е бил най-големият цар и ценност.(ще го оспорваш ли?)
Оная власт може и да имаше доста пороци, може да се е развращавала сама и с източни и западни такива но в тях не влизат:
- налагане на народа на ценност $
- налагане на народа на проституция.
- налагане на народа на наркомания.
- налагане на народа на разюздана престъпност
и др.
Аз познавам писателят Г.М. от творчеството му още докато той беше жив, а аз не можех да чета. Майка ми ми четеше книгата му "Цезиева нощ" - още помня сюжета. (как ли не е била прибрана от ДС, както пише в предговора оня тиквеник дето е написал там маса глупости) Та четеше ми я, може би да е било 1977 г. В книгата какво има - перфектното деиствие на държавата и органите и за сигурност по онова време. Една добра криминална тематика, която показва, че авторът никак не е бос в нея и, че това "което му се случило после и по този начин" (що ли нямаше и други, при такъв успешен прецедент!) е меко казано абсурдно.
Да не забравяме, че Г.М. е и сценарист на "На всеки километър".
Та тия абсурдизми които сега някои говорят за него и неговата кончина (виж, той бил предупреждаван чрез брат си в Италия, как точно и какво точно ще му вкарат, и какво ще му е действието.... ), и може би за Пикардили са му казвали ....та тия абсурдизми само петнят държавата ни. На тях могат да вярват само хора, които си нямат хал-хабер от структурите, решенията, секретността и много други въпроси, .
Г.М. беше употребен за знаме на една шепа кретени после. Това е простата истина
|
|