Теми - forum: Клубен живот

Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   24-07-07 15:47 и в клуба да споделяме любимите си стихове: Две трептящи крила върху тънкия връх на дървото. Птицата сякаш лети, а всъщност е кацнала там. Несигурно място за отдих, люлеещ се пристан, но птицата чувства опора в случайния танц. Усеща под своите нокти листата, стеблото, неспирния сок на земята, дълбокия пулс на света... Вълшебен миг, когато птицата има корен, а дървото – крила. Г. Константинов

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: Todd    Дата:   24-07-07 15:51 Ами кое ли ????? Разликите !!!! Твоите любими стихове са моите омразни !!!! А наздраве .....

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: OnLine    Дата:   24-07-07 15:58 още не ми е дошла музата

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   24-07-07 16:22 Todd , аз не ти натрапвам моите - дай да видим твоите - може да ми харесат

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: _alice_    Дата:   24-07-07 16:25 Ето едно любимо. Не можах да намеря превод на български, а сама не се наемам да го преведа, няма да развалям хубавата поезия, я. She walks in beauty She walks in beauty, like the night Of cloudless climes and starry skies And all that's best of dark and bright Meet in her aspect and her eyes: Thus mellow'd to that tender light Which heaven to gaudy day denies. One shade the more, one ray the less, Had half impair'd the nameless grace Which waves in every raven tress, Or softly lightens o'er her face; Where thoughts serenely sweet express How pure, how dear their dwelling place. And on that cheek, and o'er that brow, So soft, so calm, yet eloquent, The smiles that win, the tints that glow, But tell of days in goodness spent, A mind at peace with all below, A heart whose love is innocent! George Gordon Byron, Lord Byron

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: Todd    Дата:   24-07-07 16:34 В гробищата вятър писка Покрай всеки камен гроб. Смъкнал гащи просяк дриска над един изровен гроб. Но нещеш ли в мрака гъст и тъмен там появил се мъртвец, поогледал се и викнал - ти посрал си ме подлец. Просяка от страх изписка, бързо задника изтри. А мъртвеца се изкиска, гръмко пръдна и се скри..

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: Mobby_Dick    Дата:   24-07-07 17:28 Какво ни пречи ли!? Странен въпрос!? Аз лично не бих си рецитирал стиховете на....женски пазар Но виж...някоя ода за мангалитета може да изрецитирам там За всяко нещо си има място и време! И в Библията си пише, че семена на камък не се хвърлят. Тука народа разпуска и се забавлява.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   24-07-07 17:44 Todd , определено беше прав

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: Todd    Дата:   24-07-07 18:34 е как ???

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: dkork    Дата:   24-07-07 20:03 men mi se pee..... на латиница ..за туй тъй почнах ..ма тук ша ма слушати ли.... тивам за ноти

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: marchello    Дата:   24-07-07 20:31 Петя Дубарова Аз и морето - Нощ над града Когато нощем улиците жадно на стъпки хиляди шума изпият, изгрява месецът и става хладно. Студени струи плажовете мият. И месецът, като крило на птица, небето, звездното, гребе нататък и всяка от звездите е зеница, в морето скрила своя отпечатък. Помислило за риби то звездите, ги люшка като корабчета златни, поемат ги в ръцете си вълните и скриват ги във свойта необятност.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: _alice_    Дата:   25-07-07 13:26 Черна песен - Димчо Дебелянов Аз умирам и светло се раждам - разнолика, нестройна душа, през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша. Призова ли дни светло-смирени, гръмват бури над тъмно море, а подиря ли буря - край мене всеки вопъл и ропот замре. За зора огнеструйна копнея, а слепи ме с очите си тя, в пролетта като в есен аз крея, в есента като в пролет цъфтя. На безстрастното време в неспира гасне мълком живот неживян, и плачът ми за пристан умира низ велика пустиня развян.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   25-07-07 22:02 marchello ,бих се радвала да я чуя в твое изпълнение _alice_ , благодаря - обожавам Дебелянов

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: luboar    Дата:   25-07-07 22:07 sorry..niamam i 75kg.:(

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   25-07-07 22:13 Любо, твоите килограми какво общо имат

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   25-07-07 22:14 На сватбата – в най-хубавия час, когато веселбата ще прелива и речи ще държат с тържествен глас, и може би ще бъдеш най-щастлива – ще дойда аз – нечакан и незван! В миг всеки говор, всеки шум ще стихне! И може само някой гост пиян с помътени очи да се усмихне! С тревога ще ме гледа твоят брат и майка ти зад мен ще зашушука: „Това е той...това е наш познат... Защо ли посред нощ дошъл е тука?” Лицето на любимия ти мъж ще запламти от гняв и от обида и твоят смях ще секне отведнъж... А аз ще дойда просто да те видя. Давид Овадия

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: _alice_    Дата:   26-07-07 09:28 ПРИКАЗКА Заспиваш ли, аз май че те събудих, прости ми, че дойдох при теб сега. Душата ми се стяга до полуда в прегръдките на свойта самота. Самичък съм, а тъй ми се говори, устата ми залепва да мълчи ... Не ме пъди, ще си отида скоро, аз дойдох тук на бурята с плача. Ще седна до главата ти, ей тука и ще ти разкажа приказка една, в която е положил зла поука един мъдрец от стари времена. Един разбойник цял живот се скитал и нивга не се връщал у дома, вместо сърце, под ризата си скрита той носел зла и кървава кама. Преварвал той замръкнали кервани и само денем криел своя нож, а ножът му ръжда не хващал, човекът като дявола бил лош. Но кой знай, един път от умора и той на кръстопът заспал. Подритвали го бързащите хора и никой до главата му не спрял, а само малко дрипаво момиче челото му покрило с листо. Заплакал той за първи път обичан, заплакал той, разбойникът, защо ? Какво стоплило туй сърце кораво, нестоплено в живота никой път ! Една ръка накарала тогава, сълзи от поглед в кърви да текат. Една ръка, по-топла от огнище, на главореза дала онова, което той не би откупил с нищо ни с обир скъп, ни с рязана глава. Но ти заспа, а тъй ми е студено, туй приказно момиче, где е то ? То стоплило разбойникът, а мене ти никога не стопли тъй, защо? Дамян Дамянов

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   26-07-07 21:10 Благодаря ти, _alice , и това ми е от любимите _ Как бяха скръбни мойте детски дни! О, колко много сълзи спотаени! Тук първи път се моят взор стъмни и безпощадна буря сви над мене. Тук първи път чух възглас: Престани да вярваш и да дириш - забранен е на любовта плодът, - и в зли страни мечтите ти навек ще бъдат пленни. И днес аз бродя в тоя скърбен град - едничък дом на мойта скръб бездомна - аз бродя за утехата нерад - и кат загубен в пустошта огромна. И толкоз черни мисли ми тежат, че аз не искам нищо да си спомня. любимият Дебелянов

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   28-07-07 08:10 И във форума има поети - няма да кажа кой е, но ми харесват неговите стихове, както и снимките му Копнеж Слънцето мята на гръб своята раница и поема към другия край на земята. Така ми се иска с него да тръгна на път. В тихата нощ огън да си напалим и край огъня да помълчим.. А после с утрото, аз и Слънцето пътя си да продължим... .....така ми се иска.. Но оставам тук поне засега... Здравей, Луна.... ... и заповядай край огъня, надявам се - не си от приказливите.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: _alice_    Дата:   30-07-07 11:48 ЛЕКА НОЩ Ти "лека нощ" ми каза, мила, но лека ли ще е нощта? Щом двама ни е разделила, тогава ще е тежка тя! Макар душата ти любяща да чака края на нощта, ти с "лека нощ" не ме изпращай, защото ще е тежка тя! Блазе на тез, които знаят, че двама ще са през нощта! Те "лека нощ" не си желаят, но винаги е лека тя! П. Б. Шели

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   30-07-07 18:43 _alice_ И в миг животът става празен като голям, захлупен гроб. Във него няма вече радост и смисъл няма за живот. Напразно към деня надничам. Не виждам слънце. Няма път. Защото ти не ме обичаш, а равно е това на смърт. Александър Геров

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: chavdarpg    Дата:   30-07-07 21:24 Моите любими са: "На гости у дявола" и "Приказка за стълбата" , Смирненски,ама ме мързи да пиша...

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   31-07-07 06:57 chavdarpg, хубави са и аз си ги обичам Но си обожавам Вапцаров Аз имах другар, добър другар.. - сега нямам време да го довърша - светъл ден на всички, обичащи поезията

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: _alice_    Дата:   31-07-07 09:57 И нещо по-така This Is Just To Say I have eaten the plums that were in the icebox and which you were probably saving for breakfast Forgive me they were delicious so sweet and so cold William Carlos Williams

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   01-08-07 21:24 Една поетеса, която не знам дали познавате Виринея Вихра Да мога от сърцето си да те прогоня и всичките ти ласки да забравя, и всеки порив, всеки спомен във гордата си мъка да удавя. Да мога да забравя, че те срещнах, и даже, че живееш , съществуваш, че те очаквам трепетна , гореща, да мога обичта-кошмар да отсънувам. И зная аз , че ти не заслужаваш дори на прага на сърцето ми да бъдеш. На кръстна мъка ме разпни, дори тогава не ще ми стигне силата да те изпъдя.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: Amigo    Дата:   01-08-07 21:25 абе нямаше ли вече една такава тема?!

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: Amigo    Дата:   01-08-07 21:36 Посещение музь или песенка плагиатора Я с[ей]час взорвусь, как триста тонн тротила,- Во мне заряд нетворческого зла. Меня сегодня Муза посетила, Посетила, так, немного посидела и ушла. У ней имелись веские причины, Я не имею права на нытье. Представьте, Муза ночью у мужчины! Бог весть, что люди скажут про нее. И все же мне досадно, одиноко, Ведь эта Муза, люди подтвердят, Засиживалась сутками у Блока, У Бальмонта жила не выходя. Я бросился к столу - весь нетерпенье, Но.. господи, помилуй и спаси! Она ушла, исчезло вдохновенье И три рубля, должно быть, на такси. Я в бешенстве мечусь, как зверь, по дому. Но бог с ней, с Музой, я ее простил. Она ушла к кому-нибудь другому, Я, видно, ее плохо угостил. Огромный торт, утыканный свечами, Засох от горя, да и я иссяк. С соседями я допил, сволочами, Для Музы предназначенный коньяк. Ушли года, как люди в черном списке. Все в прошлом - я зеваю от тоски. Она ушла безмолвно, по-английски, Но от нее остались две строки. Вот две строки,- я гений, прочь сомненья! Даешь восторги, лавры и цветы! Вот две строки: "Я помню это чудное мгновенье, Когда передо мной явилась ты!"

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   02-08-07 06:01 любимата ми песен на Володя Висоцки

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: equinox    Дата:   02-08-07 07:34 С тебе ни събра случайността, А можеше нима да се разминем ? От пътища кръстосан е света и всеки път е дълъг със години. Ти щеше да останеш непознат, аз нямаше да знам, че съществуваш, аз нямаше да чувствам топлината на устните, които ме целуваха. Аз нямаше да стискам твойте длани да пия от очите ти успокоени. О, това не можеше да стане виновникът е нашето рождение. С тебе ни събра случайността един на друг сме били просто нужни и сме се търсили, събра ни любовта, защото не можеше да бъдем чужди.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: Cristinel    Дата:   02-08-07 07:46 Този потребител е деактивиран. Всички негови текстове са изтрити от администратора.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: Cristinel    Дата:   02-08-07 08:48 Този потребител е деактивиран. Всички негови текстове са изтрити от администратора.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: charm    Дата:   02-08-07 09:32 Пушкин в оригинал разтапя ме.... Я вас любил: любовь еще, быть может, В душе моей угасла не совсем; Но пусть она вас больше не тревожит; Я не хочу печалить вас ничем. Я вас любил безмолвно, безнадежно, То робостью, то ревностью томим; Я вас любил так искренно, так нежно, Как дай вам бог любимой быть другим. Я думал, сердце позабыло Способность лёгкую страдать, Я говорил: тому, что было, Уж не бывать! уж не бывать! Прошли восторги, и печали, И легковерные мечты... Но вот опять затрепетали Пред мощной властью красоты. Я помню чудное мгновенье: Передо мной явилась ты, Как мимолетное виденье, Как гений чистой красоты. В томленьях грусти безнадежной В тревогах шумной суеты, Звучал мне долго голос нежный И снились милые черты. Шли годы. Бурь порыв мятежный Рассеял прежние мечты, И я забыл твой голос нежный, Твой небесные черты. В глуши, во мраке заточенья Тянулись тихо дни мои Без божества, без вдохновенья, Без слез, без жизни, без любви. Душе настало пробужденье: И вот опять явилась ты, Как мимолетное виденье, Как гений чистой красоты. И сердце бьется в упоенье, И для него воскресли вновь И божество, и вдохновенье, И жизнь, и слезы, и любовь.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: _alice_    Дата:   02-08-07 09:45 И аз да продължа руската вълна Двадцать первое. Ночь. Понедельник. Двадцать первое. Ночь. Понедельник. Очертанья столицы во мгле. Сочинил же какой-то бездельник, Что бывает любовь на земле. И от лености или от скуки Все поверили, так и живут: Ждут свиданий, бояться разлуки И любовные песни поют. Но иным открывается тайна, И почиет на них тишина… Я на это наткнулась случайно И с тех пор все как будто больна. Анна Ахматова

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: Todd    Дата:   02-08-07 09:47 Мъка, мъкааааа ..............

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: El_Fuego    Дата:   02-08-07 10:14 Todd, колко си прав...

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: Kindlifresser    Дата:   02-08-07 10:25 КРЪГОЗОРИ надвесени и сплътени тъми. Ръми, есен е. В глухи жалби унесени, ние бродим сами. Ръми, есен е.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   02-08-07 19:01 Молодцы Cristinel , това на Есенин не го знаех - страхотно е Kindlifresser и equinox, стиховете да не са ваши? Чудесни стихове - благодаря на всички Любимият ми Лермонтов Тучки небесные, вечные странники! Степью лазурною, цепью жемчужною Мчитесь вы, будто, как я же, изгнанники, С милого севера в сторону южную. Кто же вас гонит: судьбы ли решение? Зависть ли тайная? Злоба ль открытая? Или на вас тяготит преступление? Или друзей клевета ядовитая? Нет, вам наскучили нивы бесплодные... Чужды вам страсти и чужды страдания Вечно холодные, вечно свободные, Нет у вас родины, нет вам изгнания. Публикацията е редактирана (02-08-07 19:09)

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: rebecka    Дата:   02-08-07 21:20 George Seferis Our country is all closed in, all mountains that day and night have the low sky as their roof. We have no rivers, we have no wells, we have no springs, only a few cisterns – and these empty – that echo, and that we worship. A stagnant hollow sound, the same as our loneliness the same as our love, the same as our bodies. We find it strange that once we were able to build our houses, huts and sheep-folds. And our marriages, the cool coronals and the fingers become enigmas inexplicable to our soul. How were our children born, how did they grow strong? Our country is closed in. The two black Symplegades close it in. When we go down to the harbours on Sunday to breathe freely we see, lit in the sunset, the broken planks from voyages that never ended bodies that no longer know how to love.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: Cristinel    Дата:   02-08-07 23:12 Този потребител е деактивиран. Всички негови текстове са изтрити от администратора.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   03-08-07 06:48 А защо да не се върнем към нашия език - към един от най-обичаните и нежни поети: Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха! Тихия пролетен дъжд слуша земята и тръпне, тихият пролетен дъжд пролетни приказки шъпне. В тихия пролетен дъжд сълзи, възторг и уплаха. С тихия пролетен дъжд колко искрици изтляха. Не може да не сте го познали

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: Todd    Дата:   03-08-07 10:01 Майката еба на реколтата тоя дъж де дойде пролета а не юни месец !!!! Сега ляба 2 лева.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: _alice_    Дата:   03-08-07 10:30 ...И само нощем, само нощем кога и Господ спи, свит в здрача, си позволявам аз разкоша във тъмното да си поплача. Защо ли? Ей така, от нерви, от жар, от нежност и от мисли. Причини - колко щеш. Все черни. И само плач човек да иска! Дамян Дамянов

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   03-08-07 19:29 _alice_ , ти май наистина си решила да ме разплакваш Понякога на себе си се чудя, понякога на тебе се гневя. Защо не може още да си луда, а дваж по-луда - моята глава? Да тръгнем по забранени друми, изправили над облаци лица. И в тишината някой да продума: "Пораснаха. И пак са си деца." Евтим Евтимов

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: galydim    Дата:   03-08-07 20:35 Празнота Студенина ме гледа от очите ти и погледът ти злобно ми говори. Къде сега отлитнаха мечтите ни и любовта ни, кой затвори? И празно е в душата и в сърцето ми, отвред нахлуват само черни мисли... ...за самотата, и небитието, за дните ни превърнати в безмислие. Не виждам вече нищо във лицето ти, ръцете ни студено се отблъскват и хладно е и пусто е в сърцето ти, и хаотично мислите се блъскат... Любов ми трябва, буца лед не искам! Ръце, но топли, търсещи и нежни, душа човешка, пълна с обич търся, сърце туптящо, страст и още нещо...! Galydim

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: galydim    Дата:   03-08-07 20:37 Без любов Толкова много любов, ала вече я няма, толкова много звезди, ала не светят за двама, толкова много мечти, ала сринати вече, силни, туптящи сърца, ала много далече. Хлад, самота и тъга са превзели душите, студ, празнота и сълзи пълнят вече очите, лед, много болка и скръб има само в сърцата, свети самотна луна, нейде там в небесата. Galydim

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: tnt    Дата:   03-08-07 20:43 Предчувствие В една дъждовна, тъмна нощ ще ме убиеш ти. Дъждът ще ми предложи крехкото си рамо, ще го прегърна аз - с пет стъпки само ще падна в ужасената ти памет, тя - моя ненадеен мавзолей. Не искаш, но ще ме убиеш ти. И аз слушам как убеждаваш древната си съвест. (Ти имаш опит, стар, печален опит). Повтаряш й, че всъщност аз съм жив... И аз, покорен труп, ще имитирам прекрасния живот на жив... Ще ме гримираш - ти, скръбен, непохватен козметик, - ще ме рисуваш от буквар в буквар и съхраняваш в глухия си вик. Как ще признаеш, че си ме ревнувал? И на какъв език - че с тъмен страх си гледал с ужас как те изоставям? Ще казваш, че си ме спасил - и ще си прав. Ще казваш, че съм твой и че съм жив... А аз ще бъда мъртъв, мъртъв, мъртъв - по-мъртъв от най-мъртвия мъртвец. Ще ме убиеш ти, но дотогава аз ще празнувам странния си празник от поглед в поглед и от град във град. Безумен - сред големия площад, - аз ще целувам твоя смях, облечен в червена рокля и седефен страх... Ще те изричам, без да се страхувам по всички стъпала на моя глас. В среднощния бюфет на зимна гара аз ще целувам острия ти профил на смъртно уморен и на заспал. И ще усещам тежката ти власт, любов и скръб, и жал... Ще предизвиквам - и без да искам ще те наранявам, аз - малък и жесток, но ти ще слушаш. Ще ме щадиш, дори ще ми се радваш, до оня странен и далечен миг, във който ти ще почувстваш как ти се изплъзвам. И как оставаш сам... В една дъждовна, тъмна нощ ще ме убиеш ти. В една дъждовна, глуха нощ ще ме обсебиш докрай във ужасената си памет, ще ме поемеш ти от оня люспест, дъждовен и бургаски тротоар. Хр. Фотев

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   03-08-07 21:31 galydim , благодаря - друго си е , когато автор пише свои стихове tnt, талантлив народ са това бургазлиите

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: venoi    Дата:   03-08-07 21:38 Ето и нещо от мен - заради любителите на руския език и заради charm и Пушкин! Едно мое любимо мое негово стихотворение, което помня от 7 или 8 клас. Което си беше през миналия век: :) :) Цветок Цветок засохший, безуханный, Забытый в книге вижу я; И вот уже мечтою странной Душа наполнилась моя: Где цвел? когда? какой весною? И долго ль цвел? и сорван кем, Чужой, знакомой ли рукою? И положен сюда зачем? На память нежного ль свиданья, Или разлуки роковой, Иль одинокого гулянья В тиши полей, в тени лесной? И жив ли тот, и та жива ли? И нынче где их уголок? Или уже они увяли, Как сей неведомый цветок?

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   06-08-07 06:44 Хубава и вълнуваща седмица за всички, обичащи поезията! Слънце Сурия блести, ти си аз и аз съм ти. Ти си песен, аз съм слово, аз земя съм , ти - небе и ще бъда аз отново ти, което вече бе. Ем. Попдимитров

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   07-08-07 07:03 Не срещнах аз голямата любов! А чаках я - и търсех непрестанно... Не се откликна тя на моя зов, над мен не грейна нейното сияние... Пресичаха миражи моя път, отровиха сърцето ми измами! Боли ме, че годините вървят, че вече отминава младостта ми.. Тя може би е някъде край мен? Тя може би зад сто моря блуждае.. Нима тъй ще умра, неозарен, без любовта голяма да узная? Давид Овадия А вие срещнахте ли я - някой беше казал, че голямата любов се среща само веднъж или ...нито веднъж Аз я срещнах - а вие?

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: _alice_    Дата:   07-08-07 09:37 P.O.W ~Alicia Keys I'm a prisoner Of words unsaid Just lonely feelings Locked away in my head I trap myself further Every time I stay quiet I should start to speak But I stop and stay silent And now I've made My own hard bed Inside a prison of words unsaid I am a P.O.W. Not a prisoner of war A prisoner of words Like a soldier I'm a fighter Yet only a puppet Mostly I only say What you wanna hear Could you take it if I came clear? Or would you rather see me Stoned on a drug of complacency and compromise M.I.A. I guess that's what I am Scraping this cold earth For a piece of myself For peace in myself It'd be easier if you put me in jail If you locked me away I'd have someone to blame But these bars of steel are of my making They surround my mind And have me shaking My hands are cuffed behind my back I'm a prisoner of the worst kind, in fact A prisoner of compromise A prisoner of compassion A prisoner of kindness A prisoner of expectation A prisoner of my youth Run too fast to be old I've forgotten what I was told Ain't I a sight to behold? A prisoner of age dying to be young To my head is my hand with a gun And it's cold and it's hard Cause there's nowhere to run When you've caged youself By holding your tongue I'm a prisoner Of words unsaid Just lonely feelings Locked away in my head It's like solitary confinement Every time I stay quiet I should start to speak But I stop and stay silent And now I've made My own hard bed Inside a prison of words unsaid http://www.youtube.com/watch?v=ZLk_Q3Cq2Ns

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: biso    Дата:   07-08-07 22:59 Аз не съм. Не съм от вас, за вас, върху земята. Вие ме измисляте. Дори това, че аз не съм е произлязло пак от вас, които ми приписвате лице и слово на лицето. Видение съм аз във вас от празнота, от празнота,която е за вас неприемлива. затова измислихте стена, която да е между вас и тази кухина, която в себе си сте издълбали. ... аз съм оня, който няма друга същност, друго съществуване освен в думата, дошла от вас: пространство. из "Небето" на Йожен Гийвик

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: andi75    Дата:   08-08-07 00:36 Ооо, Гийвик Murder I am, you know it was me I was the one, that you didn't see I was the cut, down to your bone I put you there under that stone I, I am the blade, I am the dream of the brave I, I am the knife, I bring grief to your life I, I am the sword, I am the word of the Lord Do what you will, I bring you the edge I am the one to sever your head I cut so deep, I can cut straight All depends on the moves you make I, I am the blade, I am the promise unmade I, Iam the knife, I bring death to your life I, I am the axe, to stop you dead in your tracks I, I am the sword, I bring the fear of the Lord Centuries pass, dust in the wind I shall remain, shining in sin The metal I am, the iron you feel The song of the dead, the chorus of steel I, I am the blade, I break the oath that you made I, I am the mace, I am the blow in the face I, I am the axe, to cut down heroes like rats I, I am the sword, I do the work of the Lord http://rampancy.net/rampancy_files/images/shield.preview.jpg мен по ме кефи тва: https://photo-forum.net/static/forum/2021-11/qapz3777.jpg http://static.flickr.com/43/74534649_3c21bc3cae.jpg

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: tnt    Дата:   08-08-07 20:14 8 март Господи, колко си хубава! Христо Фотев Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колко са хубави. Не се измъчвай повече - обичай ме! Не се щади - обичай ме! Обичай ме със истинската сила на ръцете си, нозете си, очите си - със цялото изящество на техните движения. Повярвай ми завинаги - и никога ти няма да си глупава - обичай ме! И да си зла - обичай ме! Обичай ме! По улиците, след това по стълбите, особено по стълбите си хубава. Със дрехи и без дрехи, непрекъснато си хубава. Най хубава си в стаята. Във тъмното, когато си със гребена. И гребенът потъва във косите ти. Косите ти са пълни с електричество - докосна ли ги, ще засветя в тъмното. Наистина си хубава - повярвай ми. И се старай до края да си хубава. Не толкова за мене, а за себе си, дърветата, прозорците и хората. Не разрушавай бързо красотата си с ревниви подозрения - прощавай ми внезапните пропадания някъде - не прекалявай, моля те, с цигарите. Не ме изгубвай никога - откривай ме, изпълвай ме с детинско изумление. Отново да се уверя в ръцете ти. Обичай ме. Как искам да те задържа завинаги. Да те обичам винаги - завинаги. И колко ми е невъзможно. Колко си ти пясъчна. И моля те, не казвай ми, че искаш да ме задържиш завинаги, да ме обичаш винаги, завинаги. Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колко са хубави. Колко си хубава! Господи, колко си истинска. 08.03.2006

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   09-08-07 20:11 Не си споделяй целия живот със всичките му клюки непотребни, с историите лични и служебни - не ме превръщай, братко, в идиот! Не искам да съм твой гръмоотвод, ни кошче за отпадъци душевни! Д. Овадия Хей , споделяйте... любимите си стихове

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: tnt    Дата:   11-08-07 10:02 БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО Ако обичам тая дебелана, нима съм тук последният глупак? За нея ви прерязвам и гръкляна! Чудесно сме си в нашия бардак, щом дойдат гости – тичам с пълна кана, че хляб, че сирене, вода; в мазата търча за вино, не подвивам крак; а щом платят добре, им викам: – Ей, елате ни отново на софрата – в дома ни, в нашия прочут бордей. Но ако вечер някой път пияна Марго без пукнат грош ми дойде пак, за гушата ми иде да я хвана; готов съм да продам и за петак едничката Ј хубава премяна. А тя врещи, надува ми главата, кълне Христа, нарича ме тъпак, и Антихрист ми вика, и злодей, дорде не я зашлевя през устата в дома ни, в нашия прочут бордей. След туй мирясва мойта повлекана, пръдня ми пуска, ама по мерак. Го-го ми гука, хваща ми кочана и борим се на стария матрак, а после спи до мен като заклана. И сутрин, както куркат Ј червата, макар и трудна, с ей такъв тумбак, ме яхва изведнъж и току глей ме смазала – потрошва ми ребрата в дома ни, в нашия прочут бордей. Послание Вън вятър да фучи, да бръска сняг – И аз съм сит, и тя – на завет свряна. Йерархия ли? Равни сме в кревата. Отлична двойка – котка и котак; Не, чест не му е нужна на плебей и кретаме, доволни от съдбата, в дома ни, в нашия прочут бордей. Франсоа Вийон

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   11-08-07 14:29 хм, браво на Франсоа Вийон

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   11-08-07 14:35 ** От чуждо щастие отчупих залъче. Загорча ми. *** Бездомно куче притихналата нощ прегръща. Споделена нежност. **** От огъня те извадих. Питам се как да те стопля? SMS - поезия

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: _alice_    Дата:   11-08-07 15:26 Нещо класическо, тъжно и истинско ... Прощално На жена ми Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам – ще те целуна и ще си отида. Никола Вапцаров Публикацията е редактирана (11-08-07 15:29)

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: Saiman    Дата:   11-08-07 15:31

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: carl_cox    Дата:   11-08-07 15:44 Публикацията е редактирана (12-08-07 12:08)

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: rumiana    Дата:   11-08-07 15:54 И скучно и грустно, и некому руку подать В минуту душевной невзгоды... Желанья!.. что пользы напрасно и вечно желать?.. А годы проходят — все лучшие годы! Любить... но кого же?.. на время — не стоит труда, А вечно любить невозможно. В себя ли заглянешь? — там прошлого нет и следа: И радость, и муки, и всё там ничтожно... Что страсти? — ведь рано иль поздно их сладкий недуг Исчезнет при слове рассудка; И жизнь, как посмотришь с холодным вниманьем вокруг — Такая пустая и глупая шутка...

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   11-08-07 16:33 rumiana , благодаря - любимият ми Лермонтов На севере диком стоит одиноко На голой вершине сосна И дремлет, качаясь, и снегом сыпучим Одета, как ризой, она. И снится ей все,что в пустыне далекой, В том крае, где солнца восход, Одна и грустна на утесе горючем Прекрасная пальма растет.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   12-08-07 10:19 Да вземем да се върнем в реалността - ама и аз - посред лято, когато всеки се е размечтал за море и планина- и все пак: *** Животът заприлича на бостан - жесток, студен, в сезона на мъглата. Плодът до шушка вече е обран, стърчат еднички само плашилата... И аз вървя, напразно търся плод. Един-единствен гол ластун безсилен ми маха като спомен от живот.. ...Но нисък е - не става за бесило.. Д. Дамянов

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   13-08-07 06:37 Ти виждал ли си... Ти виждал ли си как умира птица, как бавно я напуска гордостта, как в мътните притворени зеници със хищни нокти вкопчва се смъртта. Ти виждал ли си как се бори диво за лъч едничък-капка светлина, как в сивото потъва и изстива последната искрица топлина. Крилата как прощават се с простора с последна тръпка и последен зов, как всичко си отива много скоро като след първа истинска любов Ти виждал ли си как умира птица, ранено смъртно как се бори тя и в тъмните угасващи зеници как бавно се стопява песента. Павел Матев

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: _alice_    Дата:   13-08-07 10:58 В цъфналата ръж Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, Джени вир-водица стана в цъфналата ръж. Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж. Бърза, мокра да колени, в цъфналата ръж. Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж, то нима ще знае всякой де, кога веднъж някога целувал някой в цъфналата ръж? Робърт Бърнс

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: galydim    Дата:   14-08-07 21:39 Безпътица Гордостта, която ни се изпречи до къде ще ни доведе? До омраза или примирение, до любов или уединение? Уж вървяхме в еднаква посока, уж сърцата ни биеха в такт, а поглеждаме се с неохота и е празно в душите ни пак. Тъй безкрайно ли все ще гадаем, туй любов ли е или не е? Тъй безкрайно ли все ще се маем, а от утре пак на къде? Колко сложен си правим живота! А е лесно, очевидно дори, че сърцата ни предвещават посоката, към която се стремим аз и ти. Нетърпение в мене напира, а в очите ни трепва страха, после болка в сърцето не спира да очаква отново мига. До кога? - не издържа се вече, колко парещ е този пожар, а душите ни, тъй ли обречени са да горят, да изгарят - без жал? Не, че искам да спре този огън, не, че искам цистерна с вода, но тъй много желая от обич в твоите обятия да изгоря. До кога, ще си само в мечтите ми, а далеч, ще са твойте ръце, до кога, ще жадувам за дните, впила устни във твойто лице? Тъй един по един се изнизват тези дни ту във огън, ту в дим, тъй един по един се измъчваме, вместо заедно да се изпепелим! Може би сме на крачица само от онази голяма любов. Може миг да не стига ни само, да прекрачим опасния ров! Galydim Тьма благодаря за милите думи!

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: papadok    Дата:   14-08-07 23:53 Ех... какво нещо са преводите на Иванко Николов ! Cristinel, повече ме радва една друга версия на "Песен за кучката" : ТАЯ УТРИН ТЪЙ СЕ СЛУЧИ много рано, призори, седем кучката окучи, седем рижи и добри. Върху златната рогозка ги облиза нежно пак, а по сочните й бозки се топеше пухкав сняг. Но, излязал от пещника, по вечеря сприхав мъж във чувала ги натика седемте и наведнъж. После тръгна към реката и след него хукна тя, ала стигнала, водата погледа й завъртя. В преспите назад затича някъде глава да свре. Гледа, месеца прилича на рижо кутре. И не мислеше, горката, нищо, нищичко дори, само туй, че зад гората месеца се скри. Камък профуча насреща, от очите й с тъга се търкулнаха горещи две звезди в снега.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   15-08-07 09:49 papadok , много тъжно е това Хайде малко Франсоа Вийон КРАТКА ИЗПОВЕД НА ФРАНСОА ВИЙОН Да бях се кротнал като верен пес под масата на господарите, не бих броил ребрата си, но днес е късно да си лягам на парцалите. Помайвам се, а времето лети. Ушите ми заглъхват от шамарите. Любима, да не беше ти, напълнил бих душата на гробарите.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: papadok    Дата:   17-08-07 01:59 Още кучешко и тъжно От Едуард Асадов . РЫЖАЯ ДВОРНЯГА Хозяин прогладил рукою Лохматую рыжую спину "Прощай, брат, хоть жаль мне, не скрою, Но все же тебя я покину" Швырнул под скамейку ошейник И скрылся под гулким навесом Где шумный людской муравейник Вливался в вагоны экспресса Собака не взвыла ни разу И лишь за знакомой спиною Следили два карие глаза С почти человечьей тоскою Старик у вокзального входа сказал: "Что, оставлен, бедняга? Эх, будь ты хорошей породы, А то ведь простая дворняга…" В вагонах, забыв передряги Шутили, смеялись, дремали, Тут видно о рыжей дворняге Не думали, не вспоминали Не ведал хозяин, что следом, По шпалам из сил выбиваясь За красным мелькающим светом Собака бежит задыхаясь Споткнувшись кидается снова, В кровь лапы о камни разбиты И выпрыгнуть сердце готово Наружу из пасти открытой. Не ведал хозяин, что силы Вдруг разом оставили тело И стукнувшись лбом о перила Собака под мост полетела… Труп волны снесли под коряги… Старик, ты не знаешь природы Ведь может быть тело дворняги, А сердце - чистейшей породы.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   18-08-07 09:03 Като в живота - от години познаваш някого и мислиш,че знаеш всичко за него и изведнъж - едно негово действие, една реплика - всичко се обръща с главата надолу. Така е понякога с поетите. Например с този: Пътека Тъжен залез кърви над гората като прясна отворена рана. С тъжен ромон звъни на житата светозарната сребърна пяна. Умореният ден догорява, плаче вятърът - сбогом навеки! Свечерява сега, свечерява над смълчаните бели пътеки. Всеки своя пътека си има, всяка бърза и търси човека... И аз имах пътека любима, и аз някога имах пътека! Още крачка - и ето го края! Извървяна е тя, извървяна... Какво с мене ще стане, не зная, но едва ли пак пътник ще стана! Много мили неща аз разлюбих, дори погледа кротък на мама. Имах всичко...и всичко загубих- няма щастие, щастие няма! Сам да бъдеш - така по-добре е, нищо в нашите дни не е вечно! И най-милото ще отмине, и най-близкото става далечно ...... Пеньо Пенев Публикацията е редактирана (18-08-07 15:34)

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: galydim    Дата:   13-10-07 16:26 Художник Един художник ме помоли, за кратко само аз да му позирам, да ме рисува и разголи, а после на платното, ще се видя... И тялото ми, нежно той съблече, а после сред сатени ме положи, очите му се впиваха във мене, платното си отпред, той разположи... Със четките скицира силуета и формите със багри пресъздаде, рисуваше и гледаше лицето ми, и нежност долових, и плам запален... Платното си художникът завърши, остави четките, боите запечата и при модела се завърна, пред мене той разголи си душата... Разказа ми за прежните любови, за минали, неизживяни страсти и за душата, страдеща и молеща, за обич и за край на самотата! С платно покри ме и до мен приседна, с ръка помилва моята косица и нежно ме целуна и погледна, и сякаш в мен запали в миг искрица... Очите му тъй парещи и тъжни, пронизаха ме, като лък отровен, сърцето ми побърка се да бие и пламна оня лъч любовен... *** Сега художникът е само спомен, оставил във сърцето трайна диря, за самотата на един художник, за нежността и за любовната магия... Galydim

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   13-10-07 17:41 Ха, откъде я изровихте тази тема? Благодаря, Galydim Няма да се стърпя тогава да не напиша нещо Балчо Балчев СВИРИ, ЛУНАТИКО Свири, братовчед, опъни лакардията. Сбръчкай заспалия въздух във влака. Чакай, да дръпнем по глътка от бирата. Давай сега, извади и душата. Боже, как свириш. Кръвта ти е циганска. Лавина от пръсти замеря клавишите. Неточно, неправилно, грубо, но истински и твойто терзание шиба душите ни. Боже, как страдаш! Как стискаш клепачи. Пиян си и вените бият до пръсване. Свири, лунатико! Душата ти плаче и тая мелодия тегне до скъсване. Свири до зори! Ние нямаме път. Влакът отдавна танцува в полята. А горе звездите едва се крепят. Да тропнеш със крак, и ще почнат да капят.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: LaaLaa    Дата:   13-10-07 19:00 Хубава тема... Напоследък за огромно съжаление ми е такова: Ти ужасно приличаш на мама. Имаш същите топли очи. Нека вън още малко остана! Ще се върна, не се тревожи! Ще си дойда сама, ще разкажа от игла до конец своя ден - както винаги, мъничко важна, много влюбена, луда съвсем. Успокой се! Ще бъда разумна. Снощи дълго човъркахме раната. До разсъмване с мен беше будна. Смърт, ужасно приличаш на мама.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: desi_angelova    Дата:   13-10-07 20:16 ТЪЖНА НЕДЕЛЯ Здравей, чаша! Ний пак сме сами! От кръвта ми по-скъпо и мило — в тебе слънчево чудо шуми, скръбно образа мой отразило.. . Няма топлите черни очи.. . Празна крайната маса остава! Не тъгувай, сърце. .. замълчи! Нищо пулса ти не заслужава! Моя "Тъжна неделя", ридай!. . . Вечер моя, черней като гарван! За мен всяко начало е край — не зова. .. не очаквам.. . не вярвам!. Надалеч ще заглъхна без вест като твоята песен, Лозане! Надалеч ще замина злочест, само орехът тук ще остане. . . Няма истина!. . . Няма лъжа! — Тежи само небе свечерено. Нито се радвам, нито тъжа — тишина. . . самота. . . и студено. P.Penev

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: desi_angelova    Дата:   13-10-07 20:17 ДОМ Тази нощ не посмях да заплача и не плюх, и напред не отминах, сам стоях, мълчалив като здрача над самотна безводна пустиня. А когато видях разрушени и врати, и стени, и дувари, не проклех, ала смъртно ранени бяха в мен и човекът, и звяра. И погледнах беззлобно нагоре към небето враждебно и тихо, нито Бог, нито дявол, ни хора ­ само вълци в полето завиха. Само студ се разнесе над мене и с ятата от врани кресливи към смълчаната празна вселена гласове се подгониха диво. И стоях ­ мълчалив като здрача, без да зная къде да се скрия: ни човек, за да мога да плача, нито звяр ­ за да мога да вия. A.Andreev

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: desi_angelova    Дата:   13-10-07 20:20 ПОСЛЕДНО ПИСМО Ти ли ми отне топлината, че е тъй студено днес у нас? Няма с туй да станеш по-богата, нито сиромах ще стана аз!... А пък можеше ти толкоз леко да ме стоплиш с двете си ръце! Колко обич трябва на човека? Колко сбира живото сърце? Но аз имам мъка, дето пари, лист неписан и безсънна нощ, но аз имам вяра и другари - те ми дават и крила и мощ! И кога ми стане много тежко, аз отново пак ще ги сбера - ще им кажа всичко най-човешки, те са свои - те ще разберат! Ще повикам мъката си стара, тя ще капне мълком на листа, ще запаля със другар цигара... Не, не съм самичък на света! Имам радост, имам скърби тежки и един огризан молив стар... Да скърбиш е винаги човешко, нечовешко - да си без другар! D.Damqnov

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: desi_angelova    Дата:   13-10-07 20:24 Deep-Lyric/Anathema/ Feel my heart burning Deep inside... yearning I know it is coming A fettered heart, waking Tainted youth, fading Leave it all behind Delirious again Mesmerize my senses Souls entwine one more time All our times will come Searching oblivion Leaving nothing but the memories of All the things you give They're all you'll leave behind Within their mind Open laughter held in distant days Eternal stars have changed I know that it can't be the same There's no romance for you tonight Feel my heart burning Deep inside... yearning I know it is coming All our times will come Searching oblivion Leaving nothing but the memories of All the things you give They're all you'll leave behind Within their mind Time recedes every day You can search your soul but you won't see As we pass ever on and away Towards some blank infinity

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: desi_angelova    Дата:   13-10-07 20:30 Empty-lyric/Anathema/ Empty vessel under the sun wipe the dust from my face another morning black Sunday coming down again.. coming down again Empty vessel empty veins empty bottle wish for rain that pain again wash the blood off my face the pulse from my brain And I feel that pain again I'm looking over my shoulder cause millions will whisper I'm killing myself again Maybe I'm dying faster but nothing ever last I remember a night from my past when I was stabbed in the back and its all coming back And I feel that pain again I abhor you I condemn you cause this pain will never end you got away without a scratch and now you're walking on a lucky path I have to laugh but you'd better watch your back there's pathetic opposition they're the cause of my condition I'll be coming back for them I've a solution for this sad situation nothing left but to kill myself again Because I'm so empty

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: desi_angelova    Дата:   13-10-07 20:34 ВЪЛШЕБНИЦА Пейо Яворов Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! - пленена, душата ми е в тихи две очи, Душата ми те моли и заклина: тя моли; - аз те гледам; - век измина ... Душата ти вълшебница мълчи. Душата ми се мъчи в глад и жажда, но твоята душа се не обажда, душата ти, дете и божество ... Мълчание в очите ти царува: душата ти се може би срамува за своето вълшебно тържество

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: kali222    Дата:   13-10-07 20:36 Душа нещастна, ядко на плътта, нападана от страсти денонощно, защо гладуваш вътре в нищета, а кичиш свойта къща тъй разкошно? Защо се грижиш тъй за този дом, нает за кратко и строен нездраво? За себе си, душа, купувай, щом наследник му е червеят по право! Тъпчи се във ущърб на тази плът, с която храним ний смъртта всеядна, дордето тъй съсухри я гладът, че заже тя, Смъртта, да свърши гладна. Когато смърт Смъртта ни сподели, завинаги безсмъртна ще си ти. Шекспир

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: desi_angelova    Дата:   13-10-07 20:36 АЗ И МОРЕТО Безбройните разплакани черупки докосват ме със свойта чернота, и рачета от тъмните си дупки проблясват със солена мокрота. Студена сол нозете ми изгаря и пяна във дланта ми се топи, вибрират побелели морски пари със вятър, хладината им изпил. Как искам да съм с мидите зелени, но тръгвам умълчана към дома и мидите си тръгват сякаш с мене, със мен си тръгва топлата вълна. Сега разбирам: в топлите ми длани е сгушено соленото море. Във сънищата мои разлюляни то бърза да се побере. P.Dubarova

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: desi_angelova    Дата:   13-10-07 21:01 Cada mañana-lyric/Reik/ cada mañana cuando despierto viene el recuerdo de tu ultimo beso cada mañana cuando amanesco busco el perfume que dejo tu cuerpo cada que tengo un sentimiento creo que tambien tú lo estas sintiendo cada momento que vivo a tu lado es tan hermoso no quiero olvidarlo cada mañana cada te quiero esta en mi mente y en mis sentimiento cada caricia y cada beso no se me olvida ni por un momento cada mañana... cada mañana que salgo a la calle estas presente en cada detalle cada mañana cuando camino siento tu cuerpo cerca del mio cada que tengo un sentimiento creo que tambien tú lo estas sintiendo cada momento que vivo a tu lado es tan hermoso no quiero olvidarlo cada mañana cada te quiero esta en mi mente y en mis sentimiento cada caricia y cada beso no se me olvida ni por un momento... cada mañana cada te quiero esta en mi mente y en mis sentimiento cada caricia y cada beso no se me olvida ni por un momento...

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: desi_angelova    Дата:   13-10-07 21:04 lelinko,eto oshe neshtichko:)))))))))))))znaesh che sam si romantichna dushichka :) Levemente-lyric intento resolver el misterio de tu adios, no tienes cuartada no tienes palabra no tienes corazon. un velo de tristeza empaña mi vision, he sobre pasado el umbral del dolor. tu ausencia es el invierno mas largo ke he vivido, el lamento y los recuerdos no se han ido levemente cada vez ke el viento sopla te respiro bajo el manto de la noche diariamente te alucino extraño tu fragancia marchita, desde entonces el tiempo la seco no no no. mi corazon no es una flor irradia dolor tu silencio fue la mas triste conversacion ke haya tenido no se cuanto tiempo desde entonces ha transucurrido nonono levemente cada vez ke el viento sopla te respiro bajo el manto de la noche diariamente te alucino levemente cada vez ke el viento sopla te respiro bajo el manto de la noche diariamente te alucino

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: in4eto    Дата:   13-10-07 21:16 CET AMOUR Jacques Prevert Cet amour Si violent Si fragile Si tendre Si desespere Cet amour Beau comme le jour Et mauvais comme le temps Quand le temps est mauvais Cet amour si vrai Cet amour si beau Si heureux Si joyeux Et si derisoire Tremblant de peur comme un enfant dans le noir Et si sur de lui Comme un homme tranquille au millieu de la nuit Cet amour qu faisait peur aux autres Qui les faisait parler Qui les faisait blumir Cet amour guette Parce que nous le guettions Traque blesse pietine acheve nie oublie Parce que nous l’avons traquй blesse pietine acheve nie oublie Cet amour tout entier Si vivant encore Et tout ensoleille C’est le tien C’est le mien Celui qui a ete Cette chose toujours nouvelle Et qui n’a pas change Aussi vrai qu’une plante Aussi tremblante qu’un oiseau Aussi chaude aussi vivant que l’ete Nous pouvons tous les deux Aller et revenir Nous pouvons oublier Et puis nous rendormir Nous reveiller souffrir vieillir Nous endormir encore Rкver а la mort, Nous eveiller sourire et rire Et rajeunir Notre amour reste lа Tкtu comme une bourrique Vivant comme le desir Cruel comme la memoire Bete comme les regrets Tendre comme le souvenir Froid comme le marble Beau comme le jour Fragile comme un enfant Il nous regarde en souriant Et il nous parle sans rien dire Et moi je l’ecoute en tremblant Et je crie Je crie pour toi Je crie pour moi Je te supplie Pour toi pour moi et pour tous ceux qui s’aiment Et qui se sont aimes Oui je lui crie Pour toi pour moi et pour tous les autres Que je ne connais pas Reste lа La ou tu es La ou tu etais autrefois Reste lа Ne bouge pas Ne t’en va pas Nous qui sommes aimes Nous t’avons oublie Toi ne nous oublie pas Nous n’avions que toi sur la terre Ne nous laisse pas devenir froids Beaucoup plus loin toujours Et n’importe oщ Donne-nous signe de vie Beaucoup plus tard au coin d’un bois Dans la foret de la memoire Surgis soudain Tends-nous la main Et sauve-nous.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: AHASVER    Дата:   13-10-07 21:28 Мен ме измъчва красотата. О, докога? О, докога? Тя ту е малко птиче ято, ту тиха есенна тъга, ту розов цвят от млада вишна, ту мътна пролетна река, ту спомен от любов предишна, ту пренебрегната ръка, ту вятър, който лудо тича, ту януарска белота, ту златна чашка на лютиче, ту плът, пленена от страстта, ту гръд, която обич пръска, ту слово, пълно с доброта, ту смърт, с която се възкръсва... Мъчи ме още, красота! П.Матев

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: kote    Дата:   13-10-07 21:50 ИНТЕЛЕКТУАЛНА ВЕЧЕР Кенет Уайт Аз прочетох много текстове индуски през последните години близо сто произведения изследвани но когато се оказах до момиче с тъмносиньо сари и когато се очакваше от мене на интелектуалното събиране някакъв изискан разговор всичко за което мислех беше тъмносиньо сари с голота поkривана от него

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   13-10-07 22:30 хей, какво става тук, какви са тези сълзи Племеннице, ще си говорим по друг начин

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: neddrag    Дата:   13-10-07 22:40 ЖИВОТЪТ СКРИТ Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА. В жест най-обикновен, ала човешки. В любима песен, слушана в нощта, с човек, умеещ да прощава грешки. В усмивката на влюбени очи, която търсиш твоя ден да сгрее. В забравата на смелите мечти, когато правиш опит за летене. В стремежа да запазиш своя дух свободен в несвободното ни време. Да не виниш за всичко някой друг. Да не превръщаш обичта във бреме. Във ручеите топли на кръвта. В сълзите, непринудено родени. Най-истински са дребните неща и те остават спомени след време. Бисерка Каменова

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: tnt    Дата:   13-10-07 23:09 Публикацията е редактирана (14-10-07 09:35)

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   14-10-07 09:31 neddrag Зелени ливади ме викат в съня ми. Зове ме на детството светлия глас. Така ми се иска да бъда отново дете - да се смея на глас, да тичам през локви, дъжда да ме гали, да хващам луната, насън да летя, да вярвам, да мога... О, хиляди вопли... Зелени ливади ме викат в съня.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: falcon    Дата:   14-10-07 09:48 Hey Im your life Im the one who takes you there Hey Im your life Im the one who cares They They betray Im your only true friend now They Theyll betray Im forever there Im your dream, make you real Im your eyes when you must steal Im your pain when you cant feel Sad but true Im your dream, mind astray Im your eyes while youre away Im your pain while you repay You know its sad but true You Youre my mask Youre my cover, my shelter You Youre my mask Youre the one whos blamed Do Do my work Do my dirty work, scapegoat Do Do my deeds For youre the one whos shamed Im your dream, make you real Im your eyes when you must steal Im your pain when you cant feel Sad but true Im your dream, mind astray Im your eyes while youre away Im your pain while you repay You know its sad but true Hate Im your hate Im your hate when you want love Pay Pay the price Pay, for nothings fair Hey Im your life Im the one who took you here Hey Im your life And I no longer care Im your dream, make you real Im your eyes when you must steal Im your pain when you cant feel Sad but true Im your truth, telling lies Im your reasoned alibis Im inside open your eyes Im you Sad but true Публикацията е редактирана (14-10-07 09:55)

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: desi_angelova    Дата:   14-10-07 16:26 lelche..she probvam..trudno e...

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   14-10-07 17:31 Десита, ето нещо специално за теб Събличай се, полека се събличай със грацията дивна на русалка! От себе си едно след друго свличай прикритията нежни, ала малки на свойта плът свенлива, но греховна. Нима е грях тъй да те гледам, мила? Нали от този вечен грях любовен Ний всички на света сме се родили? Нали от този грях, така наречен, започва всъщност нашето начало? Ако е грях, то този грях е вечен, безсмъртен като смъртното ти тяло. И като моето, което те обича, което тръпне, чака и което... Събличай се! Полека се събличай, Греха да видя и да го усетя, в копнежа му да изгоря докрая... На този свят горчив и толкоз мрачен По-сладко чудо от това не зная: Жена, която се съблича в здрача... Събличай се и ми свети със вечност. Д. Дамянов

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: catlover    Дата:   14-10-07 20:57 On my knees, I'll ask Last chance for one last dance 'Cause with you, I'd withstand All of hell to hold your hand I'd give it all I'd give for us Give anything but I won't give up 'Cause you know, you know, you know... https://photo-forum.net/joro/emoticons/smitten.gif

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: neddrag    Дата:   14-10-07 21:14 тьма написа: > Десита, ето нещо специално за теб > > > Събличай се, полека се събличай > със грацията дивна на русалка! > От себе си едно след друго свличай > прикритията нежни, ала малки > на свойта плът свенлива, но греховна. > Нима е грях тъй да те гледам, мила? > Нали от този вечен грях любовен > Ний всички на света сме се родили? > Нали от този грях, така наречен, > започва всъщност нашето начало? > Ако е грях, то този грях е вечен, > безсмъртен като смъртното ти тяло. > И като моето, което те обича, > което тръпне, чака и което... > Събличай се! Полека се събличай, > Греха да видя и да го усетя, > в копнежа му да изгоря докрая... > На този свят горчив и толкоз мрачен > По-сладко чудо от това не зная: > Жена, която се съблича в здрача... > > Събличай се и ми свети със вечност. > > Д. Дамянов >

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма    Дата:   14-10-07 21:36 neddrag, защо ми спамиш в темата

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: magnifico    Дата:   14-10-07 21:50 Автор...ГрафЪТ Вчера имах дълга коса, днес имам къса коса, утре ще бъда с гола глава, вдругиден не знам. Вдругиден ще имам ли... глава, глава, глава, глава, глава, глава не знам дали ще имам... глава, глава, глава, глава, глава, глава. Не знам дали ми трябва... глава. Публикацията е редактирана (14-10-07 21:51)

Отговори на това съобщение

За да пишете мнения трябва да влезете с потребителското си име. Влезте от тук »

Форум "Клубен Живот" е спрян за публикуване.