PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Нова тема

Всички теми

Към тема

Теми - forum: Клубен живот

1 2 3 4 всички

последна

Re: Какво ни пречи

Автор: _alice_
Дата: 07-08-07 09:37

P.O.W ~Alicia Keys

I'm a prisoner

Of words unsaid

Just lonely feelings

Locked away in my head

I trap myself further

Every time I stay quiet

I should start to speak

But I stop and stay silent

And now I've made

My own hard bed

Inside a prison of words unsaid

I am a P.O.W.

Not a prisoner of war

A prisoner of words

Like a soldier

I'm a fighter

Yet only a puppet

Mostly I only say

What you wanna hear

Could you take it if I came clear?

Or would you rather see me

Stoned on a drug of complacency and compromise

M.I.A.

I guess that's what I am

Scraping this cold earth

For a piece of myself

For peace in myself

It'd be easier if you put me in jail

If you locked me away

I'd have someone to blame

But these bars of steel are of my making

They surround my mind

And have me shaking

My hands are cuffed behind my back

I'm a prisoner of the worst kind, in fact

A prisoner of compromise

A prisoner of compassion

A prisoner of kindness

A prisoner of expectation

A prisoner of my youth

Run too fast to be old

I've forgotten what I was told

Ain't I a sight to behold?

A prisoner of age dying to be young

To my head is my hand with a gun

And it's cold and it's hard

Cause there's nowhere to run

When you've caged youself

By holding your tongue

I'm a prisoner

Of words unsaid

Just lonely feelings

Locked away in my head

It's like solitary confinement

Every time I stay quiet

I should start to speak

But I stop and stay silent

And now I've made

My own hard bed

Inside a prison of words unsaid

[smilie8]

[smilie8]

[smilie8]

[smilie8]

http://www.youtube.com/watch?v=ZLk_Q3Cq2Ns

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: biso
Дата: 07-08-07 22:59

Аз не съм.

Не съм от вас,
за вас,
върху земята.

Вие ме измисляте.

Дори това,
че аз не съм

е произлязло пак
от вас,

които ми приписвате лице
и слово на лицето.

Видение съм аз
във вас

от празнота,
от празнота,която е за вас
неприемлива.

затова
измислихте стена,
която да е между вас
и тази кухина,
която в себе си сте издълбали.

...

аз съм оня, който няма
друга същност, друго съществуване

освен в думата,
дошла от вас: пространство.

из "Небето" на Йожен Гийвик

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: andi75
Дата: 08-08-07 00:36

Ооо, Гийвик [smile]

[smile]

Murder I am, you know it was me
I was the one, that you didn't see
I was the cut, down to your bone
I put you there under that stone
I, I am the blade, I am the dream of the brave
I, I am the knife, I bring grief to your life
I, I am the sword, I am the word of the Lord

Do what you will, I bring you the edge
I am the one to sever your head
I cut so deep, I can cut straight
All depends on the moves you make

I, I am the blade, I am the promise unmade
I, Iam the knife, I bring death to your life
I, I am the axe, to stop you dead in your tracks
I, I am the sword, I bring the fear of the Lord

Centuries pass, dust in the wind
I shall remain, shining in sin
The metal I am, the iron you feel
The song of the dead, the chorus of steel

I, I am the blade, I break the oath that you made
I, I am the mace, I am the blow in the face
I, I am the axe, to cut down heroes like rats
I, I am the sword, I do the work of the Lord

http://rampancy.net/rampancy_files/images/shield.preview.jpg

мен по ме кефи тва:

https://photo-forum.net/static/forum/2021-11/qapz3777.jpg
http://static.flickr.com/43/74534649_3c21bc3cae.jpg

[smile]

[smile]

[smilie21]

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: tnt
Дата: 08-08-07 20:14

8 март

Господи, колко си хубава!

Христо Фотев

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!

Обичай ме със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!

Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава. Най хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти. Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.

И колко ми е невъзможно. Колко си
ти пясъчна. И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.

08.03.2006

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма
Дата: 09-08-07 20:11

Не си споделяй целия живот

със всичките му клюки непотребни,

с историите лични и служебни -

не ме превръщай, братко, в идиот!

Не искам да съм твой гръмоотвод,

ни кошче за отпадъци душевни!
Д. Овадия

Хей , споделяйте [smilie3]

[smilie3]

... любимите си стихове [smile]

[smile]

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: tnt
Дата: 11-08-07 10:02

БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО

Ако обичам тая дебелана,
нима съм тук последният глупак?
За нея ви прерязвам и гръкляна!
Чудесно сме си в нашия бардак,
щом дойдат гости – тичам с пълна кана,
че хляб, че сирене, вода; в мазата
търча за вино, не подвивам крак;
а щом платят добре, им викам: – Ей,
елате ни отново на софрата –
в дома ни, в нашия прочут бордей.

Но ако вечер някой път пияна
Марго без пукнат грош ми дойде пак,
за гушата ми иде да я хвана;
готов съм да продам и за петак
едничката Ј хубава премяна.
А тя врещи, надува ми главата,
кълне Христа, нарича ме тъпак,
и Антихрист ми вика, и злодей,
дорде не я зашлевя през устата
в дома ни, в нашия прочут бордей.

След туй мирясва мойта повлекана,
пръдня ми пуска, ама по мерак.
Го-го ми гука, хваща ми кочана
и борим се на стария матрак,
а после спи до мен като заклана.

И сутрин, както куркат Ј червата,
макар и трудна, с ей такъв тумбак,
ме яхва изведнъж и току глей
ме смазала – потрошва ми ребрата
в дома ни, в нашия прочут бордей.

Послание

Вън вятър да фучи, да бръска сняг –
И аз съм сит, и тя – на завет свряна.
Йерархия ли? Равни сме в кревата.
Отлична двойка – котка и котак;
Не, чест не му е нужна на плебей
и кретаме, доволни от съдбата,
в дома ни, в нашия прочут бордей.
Франсоа Вийон

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма
Дата: 11-08-07 14:29

хм, браво на Франсоа Вийон [smilie18]

[smilie18]

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма
Дата: 11-08-07 14:35

**
От чуждо щастие

отчупих залъче.

Загорча ми.

***

Бездомно куче

притихналата нощ прегръща.

Споделена нежност.

****

От огъня те извадих.

Питам се

как да те стопля?

SMS - поезия

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: _alice_
Дата: 11-08-07 15:26

Нещо класическо, тъжно и истинско ...

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров

Публикацията е редактирана (11-08-07 15:29)

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: Saiman
Дата: 11-08-07 15:31

[smilie25]

[smilie25]

[smilie25]

[smilie25]

[smilie24]

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: carl_cox
Дата: 11-08-07 15:44

Публикацията е редактирана (12-08-07 12:08)

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: rumiana
Дата: 11-08-07 15:54

И скучно и грустно, и некому руку подать
В минуту душевной невзгоды...
Желанья!.. что пользы напрасно и вечно желать?..
А годы проходят — все лучшие годы!

Любить... но кого же?.. на время — не стоит труда,
А вечно любить невозможно.
В себя ли заглянешь? — там прошлого нет и следа:
И радость, и муки, и всё там ничтожно...

Что страсти? — ведь рано иль поздно их сладкий недуг
Исчезнет при слове рассудка;
И жизнь, как посмотришь с холодным вниманьем вокруг —
Такая пустая и глупая шутка...

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма
Дата: 11-08-07 16:33

rumiana , благодаря - любимият ми Лермонтов [smilie24]

[smilie24]

На севере диком стоит одиноко
На голой вершине сосна
И дремлет, качаясь, и снегом сыпучим
Одета, как ризой, она.

И снится ей все,что в пустыне далекой,
В том крае, где солнца восход,
Одна и грустна на утесе горючем
Прекрасная пальма растет.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма
Дата: 12-08-07 10:19

Да вземем да се върнем в реалността - ама и аз - посред лято, когато всеки се е размечтал за море и планина- и все пак:

***
Животът заприлича на бостан -

жесток, студен, в сезона на мъглата.

Плодът до шушка вече е обран,

стърчат еднички само плашилата...

И аз вървя, напразно търся плод.

Един-единствен гол ластун безсилен

ми маха като спомен от живот..

...Но нисък е - не става за бесило..

Д. Дамянов

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма
Дата: 13-08-07 06:37

Ти виждал ли си...

Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта.

Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък-капка светлина,
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина.

Крилата как прощават се с простора
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинска любов

Ти виждал ли си как умира птица,
ранено смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента.
Павел Матев

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: _alice_
Дата: 13-08-07 10:58

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

Робърт Бърнс

[smilie5]

[smilie5]

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: galydim
Дата: 14-08-07 21:39

Безпътица

Гордостта, която ни се изпречи
до къде ще ни доведе?
До омраза или примирение,
до любов или уединение?

Уж вървяхме в еднаква посока,
уж сърцата ни биеха в такт,
а поглеждаме се с неохота
и е празно в душите ни пак.

Тъй безкрайно ли все ще гадаем,
туй любов ли е или не е?
Тъй безкрайно ли все ще се маем,
а от утре пак на къде?

Колко сложен си правим живота!
А е лесно, очевидно дори,
че сърцата ни предвещават посоката,
към която се стремим аз и ти.

Нетърпение в мене напира,
а в очите ни трепва страха,
после болка в сърцето не спира
да очаква отново мига.

До кога? - не издържа се вече,
колко парещ е този пожар,
а душите ни, тъй ли обречени са
да горят, да изгарят - без жал?

Не, че искам да спре този огън,
не, че искам цистерна с вода,
но тъй много желая от обич
в твоите обятия да изгоря.

До кога, ще си само в мечтите ми,
а далеч, ще са твойте ръце,
до кога, ще жадувам за дните,
впила устни във твойто лице?

Тъй един по един се изнизват
тези дни ту във огън, ту в дим,
тъй един по един се измъчваме,
вместо заедно да се изпепелим!

Може би сме на крачица само
от онази голяма любов.
Може миг да не стига ни само,
да прекрачим опасния ров!

Galydim
Тьма благодаря за милите думи! [thankyou]

[thankyou]

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: papadok
Дата: 14-08-07 23:53

Ех... какво нещо са преводите на Иванко Николов ! [smilie8]

[smilie8]

Cristinel, повече ме радва една друга версия на "Песен за кучката" :

ТАЯ УТРИН ТЪЙ СЕ СЛУЧИ

много рано, призори,

седем кучката окучи,

седем рижи и добри.

Върху златната рогозка

ги облиза нежно пак,

а по сочните й бозки

се топеше пухкав сняг.

Но, излязал от пещника,

по вечеря сприхав мъж

във чувала ги натика

седемте и наведнъж.

После тръгна към реката

и след него хукна тя,

ала стигнала, водата

погледа й завъртя.

В преспите назад затича

някъде глава да свре.

Гледа, месеца прилича

на рижо кутре.

И не мислеше, горката,

нищо, нищичко дори,

само туй, че зад гората

месеца се скри.

Камък профуча насреща,

от очите й с тъга

се търкулнаха горещи

две звезди в снега.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма
Дата: 15-08-07 09:49

papadok , много тъжно е това [smilie2]

[smilie2]

Хайде малко Франсоа Вийон

КРАТКА ИЗПОВЕД НА ФРАНСОА ВИЙОН

Да бях се кротнал
като верен пес
под масата на господарите,
не бих броил ребрата си,
но днес
е късно да си лягам
на парцалите.

Помайвам се,
а времето лети.
Ушите ми заглъхват
от шамарите.
Любима, да не беше ти,
напълнил бих душата
на гробарите.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: papadok
Дата: 17-08-07 01:59

Още кучешко и тъжно [smilie2]

[smilie2]

От Едуард Асадов .

РЫЖАЯ ДВОРНЯГА

Хозяин прогладил рукою
Лохматую рыжую спину
"Прощай, брат, хоть жаль мне, не скрою,
Но все же тебя я покину"
Швырнул под скамейку ошейник
И скрылся под гулким навесом
Где шумный людской муравейник
Вливался в вагоны экспресса
Собака не взвыла ни разу
И лишь за знакомой спиною
Следили два карие глаза
С почти человечьей тоскою
Старик у вокзального входа сказал:
"Что, оставлен, бедняга?
Эх, будь ты хорошей породы,
А то ведь простая дворняга…"
В вагонах, забыв передряги
Шутили, смеялись, дремали,
Тут видно о рыжей дворняге
Не думали, не вспоминали
Не ведал хозяин, что следом,
По шпалам из сил выбиваясь
За красным мелькающим светом
Собака бежит задыхаясь
Споткнувшись кидается снова,
В кровь лапы о камни разбиты
И выпрыгнуть сердце готово
Наружу из пасти открытой.
Не ведал хозяин, что силы
Вдруг разом оставили тело
И стукнувшись лбом о перила
Собака под мост полетела…
Труп волны снесли под коряги…
Старик, ты не знаешь природы
Ведь может быть тело дворняги,
А сердце - чистейшей породы.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма
Дата: 18-08-07 09:03

Като в живота - от години познаваш някого и мислиш,че знаеш всичко за него и изведнъж - едно негово действие, една реплика - всичко се обръща с главата надолу. Така е понякога с поетите. Например с този:

Пътека

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края!
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко...и всичко загубих-
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмине,
и най-близкото става далечно
......

Пеньо Пенев

Публикацията е редактирана (18-08-07 15:34)

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: galydim
Дата: 13-10-07 16:26

Художник

Един художник ме помоли,
за кратко само аз да му позирам,
да ме рисува и разголи,
а после на платното, ще се видя...

И тялото ми, нежно той съблече,
а после сред сатени ме положи,
очите му се впиваха във мене,
платното си отпред, той разположи...

Със четките скицира силуета
и формите със багри пресъздаде,
рисуваше и гледаше лицето ми,
и нежност долових, и плам запален...

Платното си художникът завърши,
остави четките, боите запечата
и при модела се завърна,
пред мене той разголи си душата...

Разказа ми за прежните любови,
за минали, неизживяни страсти
и за душата, страдеща и молеща,
за обич и за край на самотата!

С платно покри ме и до мен приседна,
с ръка помилва моята косица
и нежно ме целуна и погледна,
и сякаш в мен запали в миг искрица...

Очите му тъй парещи и тъжни,
пронизаха ме, като лък отровен,
сърцето ми побърка се да бие
и пламна оня лъч любовен...
***
Сега художникът е само спомен,
оставил във сърцето трайна диря,
за самотата на един художник,
за нежността и за любовната магия...

Galydim [smilie25]

[smilie25]

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: тьма
Дата: 13-10-07 17:41

Ха, откъде я изровихте тази тема?

Благодаря, Galydim [smilie3]

[smilie3]

Няма да се стърпя тогава да не напиша нещо

Балчо Балчев
СВИРИ, ЛУНАТИКО

Свири, братовчед, опъни лакардията.
Сбръчкай заспалия въздух във влака.
Чакай, да дръпнем по глътка от бирата.
Давай сега, извади и душата.

Боже, как свириш. Кръвта ти е циганска.
Лавина от пръсти замеря клавишите.
Неточно, неправилно, грубо, но истински
и твойто терзание шиба душите ни.

Боже, как страдаш! Как стискаш клепачи.
Пиян си и вените бият до пръсване.
Свири, лунатико! Душата ти плаче
и тая мелодия тегне до скъсване.

Свири до зори! Ние нямаме път.
Влакът отдавна танцува в полята.
А горе звездите едва се крепят.
Да тропнеш със крак, и ще почнат да капят.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: LaaLaa
Дата: 13-10-07 19:00

Хубава тема...
Напоследък за огромно съжаление ми е такова:

Ти ужасно приличаш на мама.
Имаш същите топли очи.
Нека вън още малко остана!
Ще се върна, не се тревожи!

Ще си дойда сама, ще разкажа
от игла до конец своя ден -
както винаги, мъничко важна,
много влюбена, луда съвсем.

Успокой се! Ще бъда разумна.
Снощи дълго човъркахме раната.
До разсъмване с мен беше будна.
Смърт, ужасно приличаш на мама.

Отговори на това съобщение

Re: Какво ни пречи

Автор: desi_angelova
Дата: 13-10-07 20:16

ТЪЖНА НЕДЕЛЯ

Здравей, чаша! Ний пак сме сами!
От кръвта ми по-скъпо и мило —
в тебе слънчево чудо шуми,
скръбно образа мой отразило.. .

Няма топлите черни очи.. .
Празна крайната маса остава!
Не тъгувай, сърце. .. замълчи!
Нищо пулса ти не заслужава!

Моя "Тъжна неделя", ридай!. . .
Вечер моя, черней като гарван!
За мен всяко начало е край —
не зова. .. не очаквам.. . не вярвам!.

Надалеч ще заглъхна без вест
като твоята песен, Лозане!
Надалеч ще замина злочест,
само орехът тук ще остане. . .

Няма истина!. . . Няма лъжа! —
Тежи само небе свечерено.
Нито се радвам, нито тъжа —
тишина. . . самота. . . и студено.

P.Penev

Отговори на това съобщение

1 2 3 4 всички

последна

Нова тема

Всички теми

Дървовиден изглед