Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
        
 Теми - forum: Клубен живот
 първа  назад  1  2  3  4     всички  напред  последна
 Re: Какво ни пречи
Автор: Amigo   
Дата:   01-08-07 21:25

абе нямаше ли вече една такава тема?! [cool] [smilie8] [smilie8]

Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: Amigo   
Дата:   01-08-07 21:36

Посещение музь или песенка плагиатора

Я с[ей]час взорвусь, как триста тонн тротила,-
Во мне заряд нетворческого зла.
Меня сегодня Муза посетила,
Посетила, так, немного посидела и ушла.

У ней имелись веские причины,
Я не имею права на нытье.
Представьте, Муза ночью у мужчины!
Бог весть, что люди скажут про нее.

И все же мне досадно, одиноко,
Ведь эта Муза, люди подтвердят,
Засиживалась сутками у Блока,
У Бальмонта жила не выходя.

Я бросился к столу - весь нетерпенье,
Но.. господи, помилуй и спаси!
Она ушла, исчезло вдохновенье
И три рубля, должно быть, на такси.

Я в бешенстве мечусь, как зверь, по дому.
Но бог с ней, с Музой, я ее простил.
Она ушла к кому-нибудь другому,
Я, видно, ее плохо угостил.

Огромный торт, утыканный свечами,
Засох от горя, да и я иссяк.
С соседями я допил, сволочами,
Для Музы предназначенный коньяк.

Ушли года, как люди в черном списке.
Все в прошлом - я зеваю от тоски.
Она ушла безмолвно, по-английски,
Но от нее остались две строки.

Вот две строки,- я гений, прочь сомненья!
Даешь восторги, лавры и цветы!
Вот две строки: "Я помню это чудное мгновенье,
Когда передо мной явилась ты!"

[smilie8] [smilie8] [smilie6]

Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: тьма   
Дата:   02-08-07 06:01

любимата ми песен на Володя Висоцки[smilie24]

Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: equinox   
Дата:   02-08-07 07:34

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: Cristinel   
Дата:   02-08-07 07:46

Този потребител е деактивиран. Всички негови текстове са изтрити от администратора.

Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: Cristinel   
Дата:   02-08-07 08:48

Този потребител е деактивиран. Всички негови текстове са изтрити от администратора.

Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: charm   
Дата:   02-08-07 09:32

Пушкин [smilie24]
в оригинал [smilie24]

разтапя ме....

Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.

Я думал, сердце позабыло
Способность лёгкую страдать,
Я говорил: тому, что было,
Уж не бывать! уж не бывать!
Прошли восторги, и печали,
И легковерные мечты...
Но вот опять затрепетали
Пред мощной властью красоты.

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твой небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: _alice_   
Дата:   02-08-07 09:45

И аз да продължа руската вълна [smilie5]

Двадцать первое. Ночь. Понедельник.

Двадцать первое. Ночь. Понедельник.
Очертанья столицы во мгле.
Сочинил же какой-то бездельник,
Что бывает любовь на земле.

И от лености или от скуки
Все поверили, так и живут:
Ждут свиданий, бояться разлуки
И любовные песни поют.

Но иным открывается тайна,
И почиет на них тишина…
Я на это наткнулась случайно
И с тех пор все как будто больна.

Анна Ахматова


Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: Todd   
Дата:   02-08-07 09:47

Мъка, мъкааааа ..............


[smilie21]


Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: El_Fuego   
Дата:   02-08-07 10:14

Todd, колко си прав...
[smilie24] [smilie24] [smilie24]

Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: Kindlifresser   
Дата:   02-08-07 10:25

КРЪГОЗОРИ надвесени
и сплътени тъми.
Ръми, есен е.

В глухи жалби унесени,
ние бродим сами.
Ръми, есен е.

Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: тьма   
Дата:   02-08-07 19:01

Молодцы[smile]

Cristinel , това на Есенин не го знаех - страхотно е[smile]

Kindlifresser и equinox, стиховете да не са ваши?

Чудесни стихове - благодаря на всички

Любимият ми Лермонтов

Тучки небесные, вечные странники!
Степью лазурною, цепью жемчужною
Мчитесь вы, будто, как я же, изгнанники,
С милого севера в сторону южную.

Кто же вас гонит: судьбы ли решение?
Зависть ли тайная? Злоба ль открытая?
Или на вас тяготит преступление?
Или друзей клевета ядовитая?

Нет, вам наскучили нивы бесплодные...
Чужды вам страсти и чужды страдания
Вечно холодные, вечно свободные,
Нет у вас родины, нет вам изгнания.



Публикацията е редактирана (02-08-07 19:09)

Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: rebecka   
Дата:   02-08-07 21:20

George Seferis





Our country is all closed in, all mountains
that day and night have the low sky as their roof.
We have no rivers, we have no wells, we have no springs,
only a few cisterns – and these empty – that echo, and that
we worship.
A stagnant hollow sound, the same as our loneliness
the same as our love, the same as our bodies.
We find it strange that once we were able to build
our houses, huts and sheep-folds.
And our marriages, the cool coronals and the fingers
become enigmas inexplicable to our soul.
How were our children born, how did they grow strong?
Our country is closed in. The two black Symplegades
close it in. When we go down
to the harbours on Sunday to breathe freely
we see, lit in the sunset,
the broken planks from voyages that never ended
bodies that no longer know how to love.

Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: Cristinel   
Дата:   02-08-07 23:12

Този потребител е деактивиран. Всички негови текстове са изтрити от администратора.

Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: тьма   
Дата:   03-08-07 06:48

А защо да не се върнем към нашия език - към един от най-обичаните и нежни поети:

Тихият пролетен дъжд

звънна над моята стряха,

с тихия пролетен дъжд

колко надежди изгряха!


Тихия пролетен дъжд

слуша земята и тръпне,

тихият пролетен дъжд

пролетни приказки шъпне.


В тихия пролетен дъжд

сълзи, възторг и уплаха.

С тихия пролетен дъжд

колко искрици изтляха.


Не може да не сте го познали[smilie3]

Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: Todd   
Дата:   03-08-07 10:01

Майката еба на реколтата тоя дъж де дойде пролета а не юни месец !!!!

[smilie23]







[smilie18] [smilie18] [smilie18] [smilie18] [smilie18] [smilie18]

Сега ляба 2 лева.

[smilie5]


Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: _alice_   
Дата:   03-08-07 10:30


...И само нощем, само нощем
кога и Господ спи, свит в здрача,
си позволявам аз разкоша
във тъмното да си поплача.
Защо ли? Ей така, от нерви,
от жар, от нежност и от мисли.
Причини - колко щеш. Все черни.
И само плач човек да иска!

Дамян Дамянов

Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: тьма   
Дата:   03-08-07 19:29

_alice_ , ти май наистина си решила да ме разплакваш[smile]

Понякога на себе си се чудя,
понякога на тебе се гневя.
Защо не може още да си луда,
а дваж по-луда - моята глава?

Да тръгнем по забранени друми,
изправили над облаци лица.
И в тишината някой да продума:
"Пораснаха. И пак са си деца."

Евтим Евтимов

Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: galydim   
Дата:   03-08-07 20:35

Празнота


Студенина ме гледа от очите ти
и погледът ти злобно ми говори.
Къде сега отлитнаха мечтите ни
и любовта ни, кой затвори?


И празно е в душата и в сърцето ми,
отвред нахлуват само черни мисли...
...за самотата, и небитието,
за дните ни превърнати в безмислие.


Не виждам вече нищо във лицето ти,
ръцете ни студено се отблъскват
и хладно е и пусто е в сърцето ти,
и хаотично мислите се блъскат...


Любов ми трябва, буца лед не искам!
Ръце, но топли, търсещи и нежни,
душа човешка, пълна с обич търся,
сърце туптящо, страст и още нещо...!

Galydim

Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: galydim   
Дата:   03-08-07 20:37

Без любов

Толкова много любов, ала вече я няма,
толкова много звезди, ала не светят за двама,
толкова много мечти, ала сринати вече,
силни, туптящи сърца, ала много далече.


Хлад, самота и тъга са превзели душите,
студ, празнота и сълзи пълнят вече очите,
лед, много болка и скръб има само в сърцата,
свети самотна луна, нейде там в небесата.

Galydim

Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: tnt   
Дата:   03-08-07 20:43

Предчувствие

В една дъждовна, тъмна нощ ще ме убиеш ти.

Дъждът ще ми предложи крехкото си

рамо, ще го прегърна аз - с пет стъпки

само ще падна в ужасената ти памет,

тя - моя ненадеен мавзолей.

Не искаш, но ще ме убиеш ти. И аз слушам

как убеждаваш древната си съвест.

(Ти имаш опит, стар, печален опит).

Повтаряш й, че всъщност аз съм жив...

И аз, покорен труп, ще имитирам прекрасния

живот на жив... Ще ме гримираш - ти,

скръбен, непохватен козметик, - ще ме

рисуваш от буквар в буквар и съхраняваш

в глухия си вик.

Как ще признаеш, че си ме ревнувал?

И на какъв език - че с тъмен страх си

гледал с ужас как те изоставям?

Ще казваш, че си ме спасил - и ще си прав.

Ще казваш, че съм твой и че съм жив...

А аз ще бъда мъртъв, мъртъв, мъртъв -

по-мъртъв от най-мъртвия мъртвец.

Ще ме убиеш ти, но дотогава аз ще празнувам

странния си празник от поглед в поглед

и от град във град. Безумен - сред

големия площад, - аз ще целувам твоя смях,

облечен в червена рокля и седефен страх...

Ще те изричам, без да се страхувам

по всички стъпала на моя глас.

В среднощния бюфет на зимна гара

аз ще целувам острия ти профил на смъртно

уморен и на заспал. И ще усещам тежката ти

власт, любов и скръб, и жал...

Ще предизвиквам - и без да искам ще те

наранявам, аз - малък и жесток, но ти

ще слушаш. Ще ме щадиш, дори ще ми се радваш,

до оня странен и далечен миг, във който

ти ще почувстваш как ти се изплъзвам.

И как оставаш сам...

В една дъждовна, тъмна нощ ще ме убиеш ти.

В една дъждовна, глуха нощ ще ме обсебиш

докрай във ужасената си памет,

ще ме поемеш ти от оня люспест,

дъждовен и бургаски тротоар.
Хр. Фотев


Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: тьма   
Дата:   03-08-07 21:31

galydim , благодаря - друго си е , когато автор пише свои стихове[smilie24]


tnt, талантлив народ са това бургазлиите

Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: venoi   
Дата:   03-08-07 21:38

Ето и нещо от мен - заради любителите на руския език и заради charm и Пушкин! Едно мое любимо мое негово стихотворение, което помня от 7 или 8 клас. Което си беше през миналия век: :) :)

Цветок

Цветок засохший, безуханный,
Забытый в книге вижу я;
И вот уже мечтою странной
Душа наполнилась моя:

Где цвел? когда? какой весною?
И долго ль цвел? и сорван кем,
Чужой, знакомой ли рукою?
И положен сюда зачем?

На память нежного ль свиданья,
Или разлуки роковой,
Иль одинокого гулянья
В тиши полей, в тени лесной?

И жив ли тот, и та жива ли?
И нынче где их уголок?
Или уже они увяли,
Как сей неведомый цветок?


Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: тьма   
Дата:   06-08-07 06:44

Хубава и вълнуваща седмица за всички, обичащи поезията!

Слънце Сурия блести,

ти си аз и аз съм ти.

Ти си песен, аз съм слово,

аз земя съм , ти - небе

и ще бъда аз отново

ти, което вече бе.

Ем. Попдимитров

Отговори на това съобщение
 Re: Какво ни пречи
Автор: тьма   
Дата:   07-08-07 07:03


Не срещнах аз голямата любов!
А чаках я - и търсех непрестанно...
Не се откликна тя на моя зов,
над мен не грейна нейното сияние...

Пресичаха миражи моя път,
отровиха сърцето ми измами!
Боли ме, че годините вървят,
че вече отминава младостта ми..

Тя може би е някъде край мен?
Тя може би зад сто моря блуждае..
Нима тъй ще умра, неозарен,
без любовта голяма да узная?

Давид Овадия

А вие срещнахте ли я - някой беше казал, че голямата любов се среща само веднъж или ...нито веднъж
Аз я срещнах - а вие?

Отговори на това съобщение
 първа  назад  1  2  3  4     всички  напред  последна

За да пишете мнения трябва да влезете с потребителското си име.
Влезте от тук »
Форум "Клубен Живот" е спрян за публикуване.