Автор: Ivodam
Дата: 04-02-13 16:10
Винсент, знаеш, че сме абколютни единомишленици относно разграбването на България и по въпроса, че Костов е най-добрият ученик на Луканов две мнения няма.
Ще си позволя обаче някои забележки в по-генерален план относно нещата, които си написал. Защото в момента България изпитва трудности от двоен характер - едната е, че както правилно си посочил, беше разрушена материално-производствената база на нашата икономика. Другите трудности обаче идват от това, че и у нас се отразяват последиците от проблемите на развитите държави. Някои хора непрекъснато бъркат и смесват двата вида проблеми, двете кризи, които съществуват у нас едновременно, при което едната няма нищо общо със световната.
Но да се върнем на развитите страни.
Съвременните така наречени развити, бели, западни демокрации, и т.н., които все още продължават да поддържат и демонстрират висок жизнен стандарт, отдавна не са индустриални държави. Някои ги наричат "постиндустриални". Това е така, защото от доста време вече в тези държави промишлеността заема едва някъде около 20-25% от създавания брутен вътрешен продукт. Все повече намалява и броят на хората, заети непосредствено в промишлено производство. Съответно расте броят на хората, заети в непроизводствени сфери - всякакви видове услуги, от финансови до фотографски и т.н. Как е възможно това? Възможно е чрез изнасянето на производството в трети страни, които на практика работят за тези, "белите". Имаме феномен на опит цели държави и народи да се превръщат в рентиери, живеещи добре не от това, че реално произвеждат, а от това, че са собственици на капитали. Тази система обаче много яко скърца в последно време и не е ясно вече дали изобщо е жизненоспособна и колко още ще изкара. Една от съществените причини е, че когато се е извършвала така наречената индустриална революция, и след това пък се е осъществило масовото производство на потребителски стоки, преди още да почне да се изнася това производство, бумът до голяма степен се дължи на изпомпването на безценица на ресурси за същото това производство в продължение на столетия от трети страни - колонии. Защото за да развиваш успешно производство е от изключителна важност да имаш евтин ресурс, достъпни суровини и фактори на производство. Важен момент в снабдяването с ресурси е периодичното водене на войни. Всичко това става все по-трудно в последно време. Много от народите от така наречения Трети свят се емапнципират и изоплзването им става все по-проблематично. В същото време все повече хора в "развитите" страни откровено не желаят да работят каквото и да е, камо ли в промишлени предприятия, желаейки обаче все по-големи социални придобивки. Това превръща уж развитите държави във финансови пирамиди, които е само въпрос на време много яко да се сгромолясат...
Защо изписах всичко това по-горе?
Защото е важно да се разбере какво наистина тежко предизвикателство стои пред нашите политици. Те имат да решават двояк проблем: първо, трябва да се възстанови и да има поне някаква производствена база, 2-3 мощно експортно ориентирани отрасъла, които да вкарват валута и да дърпат след себе си икономиката. Това е необходимо изобщо за да оцелеем.
Това обаче няма да ни вдигне до нормалното средноевропейско жизнено ниво. За да ни вдигнат, е нужно да ни вкарат в клуба на онези, които все още известно време ще могат да живеят от труда на други страни и народи. За това са нужни наистина много много можещи политици. Които да убедят западните другарчета да вкарат в България през близките десетина години едно поне 80-100 милиЯрда евра под една или друга форма, при много активна икономическа политика от страна на самата наша държава.
Така наречената индустриална революция през 18-19 век е извършена от частни предприемачи, без държавата да им пречи, но после идва държавният протекционизъм, идва активното регулиране от страна на държавата, и активното директно предприемачество. В съвременния свят не може една страна да дръпне икономически, разчитайки на предприемчивостта на отделни индивиди - българският преход е трагично доказателство освен за всичко друго и за немощта на българския национален капитал, неспособността му да контролира политиците и да формира национална политика, както и да развива съвременни високо-технологични производства.
Публикацията е редактирана (04-02-13 16:13)
|
|