Автор: itilien
Дата: 28-01-13 15:28
хаха :)))) Съжалявам, но не съм депресиран, хеле пък ужасно депресиран.
Никъде казвам, че не може. Не знам къде прочете, че доматите нямало да станат, или че доматите на дядо ми не станали.
Всичко става, но е важно на каква цена и дали искаш точно това.
Искаш ли да ти опиша как баба ми сади доматите и на каква цена и стават? Понеже няма голяма градина в къщата, тя сади само разсада там. Сее семената към края на февруари в тенджери и ги държи по стаите на топло докато поникнат. После като стане март почва да ги изкарва навън, захлупени със стъкла. Ако е топло ги отваря малко, ако е по-хладно ги затваря. Всяка вечер тенджерите се прибират вътре в стаята. Като стане време за пикиране прави импровизирани тунелчета от разни пръчки и найлон. Там пикира доматите. Пикирането е присаждане на стръкчетата две по две. После грижата е като при тенджерите - отваряш найлона като е топло, затваряш всяка вечер. Ако се очаква слана, мяташ чергите отгоре. След като станат вече за присаждане и времето затопли, разсада го вади и го носи на другата градина. Там има вода от един кладенец, който едва едва се пълни. Почвата е тежка за обработка. Тя въпреки това я прекопава и подготвя. Разсажда доматите и полова ръчно с кофата стрък по стрък. После набива дървени колове. После доматите се връзват през определено време. За връзването се навеждаш на всеки стрък. Поливането - с помпа на комшията си вади вода от кладенеца в едни варели и с кофите я разнася да полива ръчно. Пръска ги с метлата с вар и син камък. И въпреки целия тоя труд, поливките и не са достатъчно и слънцето нацепва доматите и растенията не доживяват до края на лятото. Това е при добър сценарий. При лошия може да има мана, може да има градушка, може да има много суша или много мокро лято. И това не е да кажеш веднъж на 20 години. Често се случва. Примерно 2010-та нямаше много домати, даже хората от село търсеха да купуват, защото имаше много мана - влажно лято беше. 2011 напротив - тогава аз се занимавах вкъщи с доматите и стана голяма реколта, разменяхме даже с един човек, ние на него домати, той на нас дюли.
Не знам дали разбираш какво искам да кажа, затова ще обясня по друг начин. Всичко това, което сега си купуваш от пазара, на село се постига с голямо, понякога и огромно количество труд и проблеми. Вече писах как аз садях разсада доматите, а ден след мен минаваше поповото прасе и ги преяждаше. Поне 15 чифта домати подмених. И най-важното е, че нямаш сигурност. На пазара винаги ще намериш домати (или каквото и да е), но в градината ще зависиш от милостта на времето. Същото е с всичко друго. Може една година ябълките да не може да ги обереш, а другата да не можеш и една кошница да набереш. Имаме вкъщи една череша, която вече на 15 години стана, а сме яли от нея 2-3 пъти. Или студ я измразява, или някакво гниене хваща и черешите окапват преди да са узрели.
Сега, най-важното, което искам да кажа е - трябва човек да си помисли много добре какво иска да прави в живота си. Ако любимото му занимание е да се занимава с растения и животни и полага с кеф грижите за тях, тогава живота на село по тоя, истинския селски начин може да му хареса и да му върви добре. Обаче ако тоя човек има друго любимо занимание и професия, примерно да снима, или програмира или там каквото му харесва, и отива на село само за да си живее спокойно, мога да му кажа, че няма да живее по-спокойно от преди. Защото вместо да върши това, което обича и му харесва, той ще трябва да се бори за базови неща свързани със съществуването му. Като прехраната, топлината и какво ли не.
Или само с две думи - тоя живот е за хората, които го харесват и им е в кръвта, а не за тия, които си мислят, че там се живее спокойно и безгрижно.
|
|